Невероятният плаващ влак, който се движи по сибирско розово езеро с дължина 8 км.
В разгара на лятото Бурлинското езеро в Сибир се трансформира в блестящо розова простор, която притегля туристи от цялостен свят. Освен това езерото е най-големият хипотетичен източник на сол в Западен Сибир. Всъщност е толкоз солено, че на процедура е невероятно да потънеш,дори в най-дълбоката му част, която в действителност е 2,5 метра на 2 км от брега.
Някои идват, с цел да се изкъпят в хипотетичните му лечебни води, до момента в който други идват, с цел да видят панорама, която надали ще се види на никое място другаде на земята - трен, пътуващ непосредствено по повърхността на езерото.
Това, което прави цвета на водата необикновен е популацията на езерото от дребни солени артемии - Artemia salina- усилва пигментацията на своя хемоглобин (протеин на алените кръвни клетки).
Гледката на трен, носещ се през по водата, се повтаря няколко пъти дневно, с маршрут, който пътува по релси, положени през руската ера.
Присъствието на товарния трен се изяснява с обстоятелството, че езерото има удивително високо количество сол във водата си, с толкоз висока компактност, че даже може да победи известното Мъртво море.
Езерото с повърхност към 31 кв. км. Още преди повече от 2 века става известно из цяла Русия, с помощта на царската династия на Романови. Петър Велики го назовава " кралската солница ". Екатерина II упорства ястията ѝ да бъдат готвени единствено със сол от това езеро - качеството на която се счита за ненадминато.
Първият слънчев трен в историята е в ход със $100 милиарда и скорост, която никой не схваща
Маршрут с впечатляваща дължина от над 1200 км
Никаква растителност не оцелява във водата на езерото, макар че клубен мъх и острици, като Cyperus fuscus и Blysmus rufus, порастват в някои региони покрай брега. Те са известни като халофити - многообразие от растения, способни да понасят мощно солени и сухи условия.
Добивът на сол в езерото стартира през 1762 година с вагони, които пътуват из цяла Русия. По дъното на водоема са положени подводни релси за солните комбайни. На един курс могат да се натоварят до 18 тона сол.
Единственият по рода си трен с 200 вагона, който придвижва желязна руда през Сахара от 60-те години на XX век
Маршрутът е от 700 километра и е един от най-дългите в света
Добивът е осъвременен по време на Съветския съюз. Плитката дълбочина на езерото прави допустима неповторимата подводна железница. Колелата на влака минават през водата, създавайки усещането, че влакът се носи по водата.
Влакът е оборудван с принадлежности за събиране на солта, които нарушават дъното на езетото и събират разбърканата наслойка в вагоните.
Съобщава се, че в този момент механизираните комбайни за събиране на сол в Burlinskoye създават 65 000 тона от минерала годишно или задоволително, с цел да покрият целия хранителен банкет на човечеството за три до четири дни.
Освен богатата на магнезий вода, калта по крайбрежията има доста лечебни свойства и се употребява за лекуване на кожата.
Някои идват, с цел да се изкъпят в хипотетичните му лечебни води, до момента в който други идват, с цел да видят панорама, която надали ще се види на никое място другаде на земята - трен, пътуващ непосредствено по повърхността на езерото.
Това, което прави цвета на водата необикновен е популацията на езерото от дребни солени артемии - Artemia salina- усилва пигментацията на своя хемоглобин (протеин на алените кръвни клетки).
Гледката на трен, носещ се през по водата, се повтаря няколко пъти дневно, с маршрут, който пътува по релси, положени през руската ера.
Присъствието на товарния трен се изяснява с обстоятелството, че езерото има удивително високо количество сол във водата си, с толкоз висока компактност, че даже може да победи известното Мъртво море.
Езерото с повърхност към 31 кв. км. Още преди повече от 2 века става известно из цяла Русия, с помощта на царската династия на Романови. Петър Велики го назовава " кралската солница ". Екатерина II упорства ястията ѝ да бъдат готвени единствено със сол от това езеро - качеството на която се счита за ненадминато.
Първият слънчев трен в историята е в ход със $100 милиарда и скорост, която никой не схваща
Маршрут с впечатляваща дължина от над 1200 км
Никаква растителност не оцелява във водата на езерото, макар че клубен мъх и острици, като Cyperus fuscus и Blysmus rufus, порастват в някои региони покрай брега. Те са известни като халофити - многообразие от растения, способни да понасят мощно солени и сухи условия.
Добивът на сол в езерото стартира през 1762 година с вагони, които пътуват из цяла Русия. По дъното на водоема са положени подводни релси за солните комбайни. На един курс могат да се натоварят до 18 тона сол.
Единственият по рода си трен с 200 вагона, който придвижва желязна руда през Сахара от 60-те години на XX век
Маршрутът е от 700 километра и е един от най-дългите в света
Добивът е осъвременен по време на Съветския съюз. Плитката дълбочина на езерото прави допустима неповторимата подводна железница. Колелата на влака минават през водата, създавайки усещането, че влакът се носи по водата.
Влакът е оборудван с принадлежности за събиране на солта, които нарушават дъното на езетото и събират разбърканата наслойка в вагоните.
Съобщава се, че в този момент механизираните комбайни за събиране на сол в Burlinskoye създават 65 000 тона от минерала годишно или задоволително, с цел да покрият целия хранителен банкет на човечеството за три до четири дни.
Освен богатата на магнезий вода, калта по крайбрежията има доста лечебни свойства и се употребява за лекуване на кожата.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ