Звъннаха на Петя от службата за сигурност на БНБ, а тя веднага завъртя на 112
В разгара на летния сезон от ден на ден зачестяват нов вид телефонни измами, които целят бърз и елементарен достъп до данните на банковите ни карти.
Пазаруване онлайн, пазаруване на евтини самолетни билети или мечтаният бански за плажа. В разгара на летния сезон от ден на ден хакери си осигуряават елементарен достъп до персоналните ни данни, а все по-често и даже телефонния ни номер.
Преди няколко дни Петя Александрова получава сходно позвъняване и без да чака, се оказва в клопката на нов вид телефонна машинация.
„ Отсреща беше мъж, който се показа за чиновник на Българска народна банка - от работа за сигурност към Българска народна банка, който беше извънредно угрижен за това, че от мое име е изтеглен заем от една от огромните банки в Бургас – посредством пълномощие “, споделя Петя.
„ Отначало ми беше необичайно, тъй като не бях чувала, че съществуват такива служби. И даже и да има, в никакъв случай не е протичал диалог с такива служби по телефона. Когато и да е имало подобен случай, постоянно са ме викали на място “, изясни още тя в утринния блок на bTV.
„ Той беше много угрижен, много напорист, аз няколко пъти го прекъснах. След няколко спирания от моя страна, настъпи цялостно комплициране при него и стартира да нервничи, да пелтечи, след това пролича един лек непознат акцент.
След като прекъсна диалога, по най-бързия метод подадох сигнал на телефон 112, ревизирах в банковата институция, в полиция. След това се свързах с ГДБОП и с „ Киберсигурност “, описа още пострадалата жена.
Експертите по киберсигурност са безапелационни, че банковите измами към този момент не са най-вече ориентирани към бизнеса, а все по-често и към физически лица.
„ Целта е да се взема персонална информация. От хората, които са атакувани през общоприетите канали, желаят да схванат на какъв брой години са, имат ли родственици, дали са сами и с какъв брой пари разполагат – по тази причина питат какъв брой пари имате в сметката.
Интересуват се от номера на кредитната ви карта, от кода, който е на гърба. След това ви подхлъзват да изпратите и двуфакторната си идентификация – това, което идва посредством SMS ”, разяснява Ясен Танев, специалист по киберсигурност.
„ Колкото повече знаят за вас преди и колкото повече научат по време на офанзивата, толкоз по-бързо ще реагират. Един опит за машинация не е еднократен акт. Ако се пробват да ви хакнат някъде, той най-вероятно сте хакнати и по други канали “, показва още специалистът.
От дирекция " Киберсигурност " към ГДБОБ пък поучават при подозрения за машинация, наложително да посетите фейсбук страницита им, където са разказани конкретите стъпки, които би трябвало да подхващат потребителите, в случай че се съмняват, че са били жертва на телефонна машинация.
„ Не единствено в разгара на летния сезон. По принцип са широкоразпространени фишинг известията от името на банкови институции “, показва комисар Владимир Димитров.
Той поучава потребителите да не следват линкове и да не дават персонални данни по телефона.
След като потребителите дават непринудено данните си, средствата им остават в онлайн средата, а хакерите си купуват криптовалути или скъпо облекла от европейски уеб сайтове.
Пазаруване онлайн, пазаруване на евтини самолетни билети или мечтаният бански за плажа. В разгара на летния сезон от ден на ден хакери си осигуряават елементарен достъп до персоналните ни данни, а все по-често и даже телефонния ни номер.
Преди няколко дни Петя Александрова получава сходно позвъняване и без да чака, се оказва в клопката на нов вид телефонна машинация.
„ Отсреща беше мъж, който се показа за чиновник на Българска народна банка - от работа за сигурност към Българска народна банка, който беше извънредно угрижен за това, че от мое име е изтеглен заем от една от огромните банки в Бургас – посредством пълномощие “, споделя Петя.
„ Отначало ми беше необичайно, тъй като не бях чувала, че съществуват такива служби. И даже и да има, в никакъв случай не е протичал диалог с такива служби по телефона. Когато и да е имало подобен случай, постоянно са ме викали на място “, изясни още тя в утринния блок на bTV.
„ Той беше много угрижен, много напорист, аз няколко пъти го прекъснах. След няколко спирания от моя страна, настъпи цялостно комплициране при него и стартира да нервничи, да пелтечи, след това пролича един лек непознат акцент.
След като прекъсна диалога, по най-бързия метод подадох сигнал на телефон 112, ревизирах в банковата институция, в полиция. След това се свързах с ГДБОП и с „ Киберсигурност “, описа още пострадалата жена.
Експертите по киберсигурност са безапелационни, че банковите измами към този момент не са най-вече ориентирани към бизнеса, а все по-често и към физически лица.
„ Целта е да се взема персонална информация. От хората, които са атакувани през общоприетите канали, желаят да схванат на какъв брой години са, имат ли родственици, дали са сами и с какъв брой пари разполагат – по тази причина питат какъв брой пари имате в сметката.
Интересуват се от номера на кредитната ви карта, от кода, който е на гърба. След това ви подхлъзват да изпратите и двуфакторната си идентификация – това, което идва посредством SMS ”, разяснява Ясен Танев, специалист по киберсигурност.
„ Колкото повече знаят за вас преди и колкото повече научат по време на офанзивата, толкоз по-бързо ще реагират. Един опит за машинация не е еднократен акт. Ако се пробват да ви хакнат някъде, той най-вероятно сте хакнати и по други канали “, показва още специалистът.
От дирекция " Киберсигурност " към ГДБОБ пък поучават при подозрения за машинация, наложително да посетите фейсбук страницита им, където са разказани конкретите стъпки, които би трябвало да подхващат потребителите, в случай че се съмняват, че са били жертва на телефонна машинация.
„ Не единствено в разгара на летния сезон. По принцип са широкоразпространени фишинг известията от името на банкови институции “, показва комисар Владимир Димитров.
Той поучава потребителите да не следват линкове и да не дават персонални данни по телефона.
След като потребителите дават непринудено данните си, средствата им остават в онлайн средата, а хакерите си купуват криптовалути или скъпо облекла от европейски уеб сайтове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ