Ново 20: От електромобили преминаваме на водородни коли
В разгара на рецесията с горивата тази седмица се организира автомобилното ревю в Париж, където са показани някои от колите на утрешния ден. На салона във френската столица вземат участие главно френските марки и няколко китайски. От стандартните коли нямаме някаква сензационна премиера, само че това, което прави усещане е наблягането на концепции, работещи на водород.
Между дефицита на бензин и детонацията на цените на електрическата енергия, решението на бъдещето може да се откри във водорода
Или най-малко по този начин считат изрожителите на тазгодишния Mondial de l'auto. В това виждане обаче има и плюсове, и минуси, тъй като, както е известно, нито едно решение не е съвършено или магическо. Сигурното е, че има доста нововъведения в тази област, някои от които са показани на това ревю.
И по-специално френски нововъведения, показани с няколко модела. Автомобилът на бъдещето е идея на митичния Alpine, преразгледан с водородно гориво, който се назовава Alpenglow (блясък от Алпите). Този автомобил наподобява като излязъл от видео игра или филм от научната фантастика (нещо приблизително сред K2000 и Batmobile).
Колата е с напълно футуристични линии и работи с водород. Двигателят отделя единствено малко водни пари. От представянето излиза наяве, че франсетата се виждат, като Tesla на водородния автомобил. Неговият основател Оливие Ломбард е някогашен победител в 24-те часа на Льо Ман. Ултра първокласен, ултра грациозен автомобил, само че без порти. Отваря се автоматизирано, когато се приближите, вътре има голям сгъваем екран като табло. И работи с горивна клетка.
В Париж се набива на очи и водородно SUV от френска марка, наречена NamX
То е проектирано от Pininfarina, със система от преносими водородни капсули, които могат да се сменят доста елементарно в станция - нещо, като огромна капсула Nespresso, която обезпечава самостоятелен пробег от 800 км.
Това е едно от преимуществата на водорода на хартия: решаването на два от огромните проблеми на стандартното електричество, този на автономността и този на презареждането. Четири минути за презареждане! Няма потребност да включвате колата в електрическата мрежа, просто цялостните резервоара за водород, сходно на зареждането с газ, и това деяние не лишава повече време.
Само дето тук приказваме за супер скъпи и първокласни коли. Преди елементарните хора да имат достъп до този тип технология, ще минат години... Но наред с това, производителите работят и върху модели, които са по-малко секси, само че по-практични и близки до нашия живот, по-специално ванове и лекотоварни коли, които също са показани на ревюто. Но и таксита, рейсове и даже... колела, работещи на водород!
Последните са опция на електрическите колела, които работят доста по-дълго и се зареждат за по-малко от минута. Добре, че още не са ни посочили водородни самолети, тъй като и там водородът ще има евентуална гражданска война, която да размени керосина. Но все още гледаме единствено " захаросани " ламарини, а за всеобщо произвеждане към момента нищо не се приказва. С други думи - в случай че изобщо се случи, то няма да е скоро.
Някои откриватели също работят върху нови типове двигатели
Те имат да цел да превключат бензинова кола на водород, което би ускорило възможният преход. Другият значим въпрос е: какъв брой ще коства зареждането? Ако вземем за образец Toyota Mirai, която към този момент се продава, като серийна, зареждането и коства към 50 евро за цели 650 км, което към днешна дата е много по-евтино от цялостен контейнер с гориво.
Но към момента има доста софтуерни провокации, които би трябвало да бъдат решени. Първо, твърди се, че това е чиста сила, само че в действителност ситуацията е малко по-различно... Този водород би трябвало да бъде създаден. Може да е най-разпространеният детайл във Вселената (92% от атомите във Вселената са водородни), само че на Земята има доста малко от него естествено присъстващ, тъй че би трябвало да се създава. Днес 95% от водорода се създава благодарение на изкопаеми горива, генерирайки доста CO2...
Оттук и значимостта на добиването на водород без въглерод („ зелен водород “), посредством електролиза на вода, потребление на възобновими сили като нуклеарна, вятърна, водноелектрическа... След това са нужни специфични станции за зареждане с горивото, които са по-сложни и скъпи за инсталиране от елементарните електрически станции за зареждане. Все непреодолими неща, само че това са софтуерни провокации, които ще би трябвало да посрещнeмпрез идващите години.
Между дефицита на бензин и детонацията на цените на електрическата енергия, решението на бъдещето може да се откри във водорода
Или най-малко по този начин считат изрожителите на тазгодишния Mondial de l'auto. В това виждане обаче има и плюсове, и минуси, тъй като, както е известно, нито едно решение не е съвършено или магическо. Сигурното е, че има доста нововъведения в тази област, някои от които са показани на това ревю.
И по-специално френски нововъведения, показани с няколко модела. Автомобилът на бъдещето е идея на митичния Alpine, преразгледан с водородно гориво, който се назовава Alpenglow (блясък от Алпите). Този автомобил наподобява като излязъл от видео игра или филм от научната фантастика (нещо приблизително сред K2000 и Batmobile).
Колата е с напълно футуристични линии и работи с водород. Двигателят отделя единствено малко водни пари. От представянето излиза наяве, че франсетата се виждат, като Tesla на водородния автомобил. Неговият основател Оливие Ломбард е някогашен победител в 24-те часа на Льо Ман. Ултра първокласен, ултра грациозен автомобил, само че без порти. Отваря се автоматизирано, когато се приближите, вътре има голям сгъваем екран като табло. И работи с горивна клетка.
В Париж се набива на очи и водородно SUV от френска марка, наречена NamX
То е проектирано от Pininfarina, със система от преносими водородни капсули, които могат да се сменят доста елементарно в станция - нещо, като огромна капсула Nespresso, която обезпечава самостоятелен пробег от 800 км.
Това е едно от преимуществата на водорода на хартия: решаването на два от огромните проблеми на стандартното електричество, този на автономността и този на презареждането. Четири минути за презареждане! Няма потребност да включвате колата в електрическата мрежа, просто цялостните резервоара за водород, сходно на зареждането с газ, и това деяние не лишава повече време.
Само дето тук приказваме за супер скъпи и първокласни коли. Преди елементарните хора да имат достъп до този тип технология, ще минат години... Но наред с това, производителите работят и върху модели, които са по-малко секси, само че по-практични и близки до нашия живот, по-специално ванове и лекотоварни коли, които също са показани на ревюто. Но и таксита, рейсове и даже... колела, работещи на водород!
Последните са опция на електрическите колела, които работят доста по-дълго и се зареждат за по-малко от минута. Добре, че още не са ни посочили водородни самолети, тъй като и там водородът ще има евентуална гражданска война, която да размени керосина. Но все още гледаме единствено " захаросани " ламарини, а за всеобщо произвеждане към момента нищо не се приказва. С други думи - в случай че изобщо се случи, то няма да е скоро.
Някои откриватели също работят върху нови типове двигатели
Те имат да цел да превключат бензинова кола на водород, което би ускорило възможният преход. Другият значим въпрос е: какъв брой ще коства зареждането? Ако вземем за образец Toyota Mirai, която към този момент се продава, като серийна, зареждането и коства към 50 евро за цели 650 км, което към днешна дата е много по-евтино от цялостен контейнер с гориво.
Но към момента има доста софтуерни провокации, които би трябвало да бъдат решени. Първо, твърди се, че това е чиста сила, само че в действителност ситуацията е малко по-различно... Този водород би трябвало да бъде създаден. Може да е най-разпространеният детайл във Вселената (92% от атомите във Вселената са водородни), само че на Земята има доста малко от него естествено присъстващ, тъй че би трябвало да се създава. Днес 95% от водорода се създава благодарение на изкопаеми горива, генерирайки доста CO2...
Оттук и значимостта на добиването на водород без въглерод („ зелен водород “), посредством електролиза на вода, потребление на възобновими сили като нуклеарна, вятърна, водноелектрическа... След това са нужни специфични станции за зареждане с горивото, които са по-сложни и скъпи за инсталиране от елементарните електрически станции за зареждане. Все непреодолими неща, само че това са софтуерни провокации, които ще би трябвало да посрещнeмпрез идващите години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ