Европа се справя с външния си дълг, но положението при САЩ е критично
В разгара на Ковид пандемията и съветската инвазия в Украйна Съединени американски щати и Европа прибягнаха до широкообхватни заеми. Оттогава обаче финансовите им траектории се разминават, като Съединени американски щати поддържат високи дефицити, до момента в който Европа е на път да ги понижи доста.
Това е огромна смяна спрямо преди десетилетие, когато членовете на еврозоната бяха изправени пред банкрут заради дефицитите след международната финансова рецесия. Понастоящем европейските държавни управления съблюдават фискална дисциплинираност, повлияна както от поуките от предишното, по този начин и от регламентите на еврозоната, което изключително липсва в Съединени американски щати.
През последните седмици доходността на държавните облигации в международен мащаб набъбна, което частично се дължи на възходящия недостиг на Съединени американски щати. Съединени американски щати регистрираха недостиг от $1.7 трилиона (6.3% от БВП) за годината, приключваща на 30 септември, спрямо $1.4 трилиона (5.4% от БВП) за миналата година. Без счетоводна промяна, обвързвана със спряната стратегия за отменяне на студентски заеми, дефицитът щеше да се усили съвсем двойно до към $2 трилиона.
Обратно, в Европа се развива друг сюжет. МВФ предвижда спад на комбинирания държавен недостиг на еврозоната от 3.6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 3.4% през 2023 година, като през 2024 година той в допълнение ще намалее до 2.7%.
Очаква се страните, борещи се с рецесията преди десетилетие, да имат доста по-малки бюджетни дефицити. Предвижда се дефицитът на Гърция да намалее от 2.3 % на 1.6 % от Брутният вътрешен продукт, на Португалия – от 0.4% на 0.2%, а Ирландия е на път да означи втора поредна година на бюджетен остатък. Въпреки това страни като Италия и Франция не престават да имат дефицити от към 5% от Брутният вътрешен продукт.
В вероятност, в случай че тези прогнози се запазят, европейските държавни управления към този момент няма да са главният мотор на ескалацията на международния дълг. МВФ приписва предстоящото нарастване на държавните задължения с 1 процентен пункт основно на Съединени американски щати и Китай.
Съединени американски щати започнаха да изпреварват европейските дефицити през 2016 година, а заемите им ескалираха по време на пандемията. Изключително значимо е, че наподобява няма ясна тактика за понижаване на тези дефицити, като мненията за повишение на налозите и понижаване на разноските се разминават. Фискалните правила на Европа, открити през 1993 година, плануват, че дефицитът не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки че тези правила бяха краткотрайно прекратени заради пандемията и удължени по време на внезапното повишаване на цените на силата след нахлуването на Русия в Украйна, съществува ангажимент за възобновяване на фискалната нерешителност.
Европейските държавни управления се стремят към модифицирани правила, които да подтикват дълготрайни вложения, стимулиращи растежа, изключително в екологични начинания. Въпреки това консенсусът по тези промени остава мъчно изпълним, което може да докара до връщане към предходните ограничавания през 2024 година
Обединеното кралство също по този начин се стреми да понижи бюджетния си недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, като вкара данъчни нараствания за ограничение на задълженията. Някои европейски страни като Италия и Франция предвиждат по-бавно понижаване на недостига от в началото плануваното, което евентуално крие риск от неспазване на насоките на Европейската комисия.
