В разгара на конфликт е лесно човек да каже нещо,

В разгара на спор е елементарно човек да каже нещо, за което по-късно ще съжалява.
Понякога една единствена фраза е задоволителна с цел да трансформира естествен диалог в същинска война. Именно по тази причина прочувствено интелигентните хора внимават освен какво споделят, само че и по какъв начин го споделят.
Умните хора знаят, че задачата на разногласието не е да ''победиш'', а да бъдеш свестен без да разрушиш връзките.

''Ти винаги….'' и ''Ти никога…''
Тези крайни изречения съвсем постоянно карат другия човек да се пази. Вместо диалогът да се концентрира върху съответния проблем, той се трансформира в замяна на обвинявания. По-зрелият метод е да се приказва за съответна обстановка, а не да се слагат етикети върху цялото държание на индивида.

''Успокой се''
Това е една от фразите, които съвсем в никакъв случай не успокояват никого. Когато човек е сърдит или засегнат сходни думи постоянно звучат като подценяване на страстите му. Хората с добра връзка избират да покажат схващане, вместо да омаловажават възприятията на отсрещния.

''Щом по този начин мислиш''
Тази фраза постоянно звучи пасивно - нападателно и демонстрира отвод от същински диалог. Вместо да реши спора тя оставя чувство за отдалеченост и безчувственост.  Умните хора заобикалят реплики, които затварят диалога и вършат другия човек още по-раздразнен.

''Няма смисъл да приказвам с теб''
Това е изречение, което елементарно може да наруши връзката. То не просто приключва разногласието, то кара другия човек да се почувства нечут и отритнат. Понякога паузата е нужна, само че има голяма разлика сред ''Нека поговорим по-късно'' и цялостното обезценяване на диалога.

Истинската мощ в един спор
Най-умните хора не са тези, които приказват най-силно или постоянно излизат ''прави''. Истинската зрялост проличава в способността да контролираш думите си, даже когато страстите са мощни. Защото от време на време не самият спор унищожава връзките, а методът, по който приказваме по време на него.