Автомимикрията – един интересен начин за камуфлаж
В разгара на една въздушната борба внезапните маневри могат дадат доста предимство на водачите за елементи от секундата. Всякакъв вид камуфлаж оказва помощ, само че както водачите би трябвало да маневрират с известна грациозност, по този начин и подобренията по самолета в тази посока също би трябвало да бъдат ненатрапчиви.
С това ограничаване поради се основава една изключително истинска тактика за илюзия на противников самолети – изобразяване на подправена кабина от долната страна на самолета. По този метод вражеските водачи се заблуждават и може да сбъркат долната част на самолета за горната в разгара на борбата, което ни оказва помощ да вършим маневри, непредвидени за врага.
Подобно на доста тактики за камуфлаж, този метод също черпи ентусиазъм от природата.
Нарича се автомимикрия и може да се открие при птички, риби (както на фотографията долу), инсекти и други животни.
За разлика от общоприетия камуфлаж (кой е върху рибарските ни облекла или върху тези, с които вървим на фитнес), който се съчетава с околната среда, автомимикрията не оказва помощ да се скриеш, а по-скоро да се покажеш по друг метод. Ако една животинка има маркировки на опашката или крилата, или гърба си, която наподобява на разположение, това може да объркат евентуалните й нападатели освен за нейните скорост и посоката на придвижване, само че и за действителните й размери.
По същият метод нарисуваните кабини под самолета (или подправеното дуло на танк, например), може да сътвори комплициране към евентуалните маневри на кораба.
Тази характерна форма на камуфлаж е патентована през 1980 година от Кийт Харис, 50-годишен деец от Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Оттогава тя се употребява от военновъздушните сили в Канада, Южна Африка и други страни по света, от време на време в композиция с други способи. Като да вземем за пример контрасянка. Животните с контрасянката са оцветени по-светло на коремчето и по-тъмно на гърба, с цел да може когато слънцето ги огрява от горната страна, светлината да изсветлява тъмния им тил, а сянката на тялото им да затъмнява светлия им стомах като по този начин те стават малко или доста хомогенни на цвят и надлежно по-трудни за различаване. Ето образец:
