Десислава Танева: Пикът на нападение на дъбовата коритуха ще бъде в периода 2021-2022 г.
В региона на Странджа и Източна Стара планина се допуска, че пикът на нахлуване на дъбовата коритуха ще бъде в интервала 2021-2022 година Това сподели по време на петъчния парламентарен надзор министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в отговор на въпрос на депутатите Димитър Стоянов, Валери Жаблянов и други за ограничения против проникването и организация на активността за отбрана от провали, нанасяни от " Дъбова коритуха ", съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “.
Министърът съобщи, че това са данни от изследване на Югозападното държавно дружество през 2019 година Десислава Танева изясни, че по литературни данни коритухата може да провокира прибързано опадване на листата. „ Наблюденията в страната ни демонстрират, че въпреки и пожълтели, листата остават по дърветата “, добави още тя.
„ Дъбовата коритуха е северноамерикански инвазивен тип. В Европа е установен за първи път през 2000 година Към момента е публикувана в умерените ширини на цяла Европа включително Русия и Турция. Установена е и в Иран. По литературни данни това насекомо не се смята за пакостник на горите, само че поразява съществено дърветата в градска среда и може да е рисково за дъбовите фиданки в разсадници “, сподели Танева.
По думите ѝ в България коритухата е открита през 2012 година в региона на градовете Пловдив и Симеоновград. „ В интервала 2015 – 2017 година те са направили изследвания върху разпространяването и биологията на коритухата взаимно с специалистите от лесозащитна станция град Пловдив. Информация за увреждания от дъбовата коритуха има в отчетите по програмата за екологичен мониторинг на горските екосистеми в България, част от националната система за мониторинг на околната среда. Съдейки по първичните залежи в България наоколо до европейски пътища типът се популяризира главно посредством превоз. Малките му размери към 3 мм и необятните дантеленоподобни крила разрешават разпространяването и посредством ветрови течения “, съобщи още Танева.
„ През 2018 година задгранични научни изследвания удостоверяват, че насекомото провокира стрес в листата на дърветата и растението се пробва да противодейства. По наблюдаване изследвани от страна на Югоизточното държавно дружество насекомото не предизвиква загуба на дървесен приръст. Дъбовата коритуха може да се трансформира в опасност за горите с влошено здравословно положение, тъй като усилва чувствителността на питателните растения към заболявания и инсекти. В непознатата и нашата литература липсва информация за починали пчели или дървета в следствие от нападението от дъбова коритуха. При висока компактност дъбовата коритуха е съперник на останалите смучещи инсекти и е опасност за производителите на манов мед, тъй като може да попречва приемането на медена роса “, изясни още министърът.
„ През 2019 и 2020 в региона на Странджа се допуска, че пикът на нахлуване на коритухата ще бъде в интервала от 2021-2022 година “, сподели още Танева. По думите ѝ това може да е опасност за производителите на манов мед, тъй като може да попречва на медена роса.
„ В България методите за битка с инсекти са химични, биологични, механични и интегрирани и се ползват за икономически значимите вредители и заболявания по горите. За да са сполучливи ограниченията против насекомите би трябвало да обзет обширни площи, включително попадащи в естествени паркове и НАТУРА 2000, където е лимитирана използването на артикули за растителна отбрана. Поради дребните размери на коритухата и местата ѝ за покой и хранене, механичната битка и пръскането от въздух на артикули от растителна отбрана е неприложимо. Наземното отнасяне с химични и биологични артикули за растителна отбрана е използвано в разсадници и при млади култури “, сподели още Танева.
По думите ѝ все още няма регистрирани растителни отбрана против дъбовата коритуха.
„ Дори и да бъдат утвърдени такива артикули, има заплаха химичното отнасяне против коритухата да навреди на цели групи инсекти, включително и въшките, които продуцират мана “, добави още министърът.
Тя изясни още, че в обширните горски територии е използвана биологичната битка, т.е. внасяне на макро и микроорганизми, които ще разболеят и понижат числеността на дъбовата коритуха. „ Разработването на биологични ограничения е трудоемки и в международен мащаб към момента е на равнище лабораторни опити. В България се вършат всички вероятни изследвания върху дъбовата коритуха от възобновяване ѝ още от 2012 година насам, като се взема поради наличната непозната литература и опит. Поради следените климатични промени инвазивните инсекти и типове се появяват все по-осезаемо “, добави още Десислава Танева.
Министърът съобщи, че това са данни от изследване на Югозападното държавно дружество през 2019 година Десислава Танева изясни, че по литературни данни коритухата може да провокира прибързано опадване на листата. „ Наблюденията в страната ни демонстрират, че въпреки и пожълтели, листата остават по дърветата “, добави още тя.
„ Дъбовата коритуха е северноамерикански инвазивен тип. В Европа е установен за първи път през 2000 година Към момента е публикувана в умерените ширини на цяла Европа включително Русия и Турция. Установена е и в Иран. По литературни данни това насекомо не се смята за пакостник на горите, само че поразява съществено дърветата в градска среда и може да е рисково за дъбовите фиданки в разсадници “, сподели Танева.
По думите ѝ в България коритухата е открита през 2012 година в региона на градовете Пловдив и Симеоновград. „ В интервала 2015 – 2017 година те са направили изследвания върху разпространяването и биологията на коритухата взаимно с специалистите от лесозащитна станция град Пловдив. Информация за увреждания от дъбовата коритуха има в отчетите по програмата за екологичен мониторинг на горските екосистеми в България, част от националната система за мониторинг на околната среда. Съдейки по първичните залежи в България наоколо до европейски пътища типът се популяризира главно посредством превоз. Малките му размери към 3 мм и необятните дантеленоподобни крила разрешават разпространяването и посредством ветрови течения “, съобщи още Танева.
„ През 2018 година задгранични научни изследвания удостоверяват, че насекомото провокира стрес в листата на дърветата и растението се пробва да противодейства. По наблюдаване изследвани от страна на Югоизточното държавно дружество насекомото не предизвиква загуба на дървесен приръст. Дъбовата коритуха може да се трансформира в опасност за горите с влошено здравословно положение, тъй като усилва чувствителността на питателните растения към заболявания и инсекти. В непознатата и нашата литература липсва информация за починали пчели или дървета в следствие от нападението от дъбова коритуха. При висока компактност дъбовата коритуха е съперник на останалите смучещи инсекти и е опасност за производителите на манов мед, тъй като може да попречва приемането на медена роса “, изясни още министърът.
„ През 2019 и 2020 в региона на Странджа се допуска, че пикът на нахлуване на коритухата ще бъде в интервала от 2021-2022 година “, сподели още Танева. По думите ѝ това може да е опасност за производителите на манов мед, тъй като може да попречва на медена роса.
„ В България методите за битка с инсекти са химични, биологични, механични и интегрирани и се ползват за икономически значимите вредители и заболявания по горите. За да са сполучливи ограниченията против насекомите би трябвало да обзет обширни площи, включително попадащи в естествени паркове и НАТУРА 2000, където е лимитирана използването на артикули за растителна отбрана. Поради дребните размери на коритухата и местата ѝ за покой и хранене, механичната битка и пръскането от въздух на артикули от растителна отбрана е неприложимо. Наземното отнасяне с химични и биологични артикули за растителна отбрана е използвано в разсадници и при млади култури “, сподели още Танева.
По думите ѝ все още няма регистрирани растителни отбрана против дъбовата коритуха.
„ Дори и да бъдат утвърдени такива артикули, има заплаха химичното отнасяне против коритухата да навреди на цели групи инсекти, включително и въшките, които продуцират мана “, добави още министърът.
Тя изясни още, че в обширните горски територии е използвана биологичната битка, т.е. внасяне на макро и микроорганизми, които ще разболеят и понижат числеността на дъбовата коритуха. „ Разработването на биологични ограничения е трудоемки и в международен мащаб към момента е на равнище лабораторни опити. В България се вършат всички вероятни изследвания върху дъбовата коритуха от възобновяване ѝ още от 2012 година насам, като се взема поради наличната непозната литература и опит. Поради следените климатични промени инвазивните инсекти и типове се появяват все по-осезаемо “, добави още Десислава Танева.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ