8-то чудо на света е било унищожено от опустошително бедствие
В регион Роторуа в Северна Нова Зеландия, на към 25 км на изток от град Роторуа, имало две дребни езера, наричани от локални маори Ротомакарири (Студено езеро) и Ротомахана (Топло езеро). На крайбрежията им се намирали най-впечатляващите травертинови тераси – най-големите в света, написа pochivka.blitz.bg.
Те се образували от насъбраните от околните горещи извори минерали. Тези тераси били толкоз невероятни, че ги наричали „ осмото знамение на света “ и били най-известната туристическа атракция в Нова Зеландия до края на 19-и век.
Тогава обаче вулканът Таравера изригнал и унищожил тази естествена хубост вечно, оповестява Amusing Planet.
Имало две тераси – по-голямата Бяла тераса и по-малката Розова тераса. Белите тераси покривали три хектара и се спускали по почти 50 стъпала до ръба на езерото и 40 метра под водата.
Розовите тераси се намирали на 800 метра от тях и се криели зад мощното слънце, гледайки на югоизток. Розовият цвят се дължал най-много на това, че по-малко светлина стигала до тях, за разлика от Белите тераси. Хората ходели да се къпят на по-ниските равнища, тъй като водата била доста гореща.
Сутринта на 10 юни 1886 година близката планина Таравера е разтърсена от мощно вулканично изригване, което безусловно раздира центъра на езерото Ротомахана, разпръсквайки тонове утайки от водоема на километри в близост. Всичко в близост е покрито с слой плътна тиня, пълен няколко метра.
Снимка: Shutterstock
На мястото на терасите се образувал огромен кратер, който по-късно се трансформирал в днешното езеро Ротомахана – с 30 метра по-високо и доста по-голямо от остарялото.
Терасите са съвсем изцяло унищожени, дружно с няколко близки села, потопени в тиня. Едно от тях е Те Вайроа, чиито полузаровени къщи през днешния ден са туристическа атракция.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Селото е основано в края на 50-те години в дребна котловина покрай езерото Таравера. Въпреки че е населявано от маори, то е издигнато в европейски жанр с мрежово оформление и къщи, всяка от които има лична градина от 100 квадратни метра.
До 1870 година Те Вайроа се трансформира в насочна точка за експедиции до розово-белите тераси на Ротомахана, а туризмът е значима промишленост. По време на изригването на вулкана това към този момент е процъфтяващо туристическо обитаемо място с няколко хотела и население от към 140 души.
Малко след нещастието селото стартира още веднъж да притегля гости. Един от хотелите към момента разполага с няколко обитаеми стаи, които туристите употребяват по време на визитата си в „ заровеното село “.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Къща за срещи на маорите, наречена Хинемихи, приютила локалните по време на изригването, е преместена през 1892 година в парк Кландън. До 1906 година обиколки с рейс и лодка дават на туристите взор върху останките от селото и местността през 1886 година
През 1931 година счетоводителят Рег Смит купува Те Вайроа и стартира да разкрива заровените здания. Това дело не престават няколко генерации от семейство Смит, до момента в който към една трета от обитаемото място не е разкопано.
Огромните артефакти, открити на мястото, сега са изложени в музей.
Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 година е едно от най-големите в историята на Нова Зеландия. Трагедията убива към 150 души.
Те се образували от насъбраните от околните горещи извори минерали. Тези тераси били толкоз невероятни, че ги наричали „ осмото знамение на света “ и били най-известната туристическа атракция в Нова Зеландия до края на 19-и век.
Тогава обаче вулканът Таравера изригнал и унищожил тази естествена хубост вечно, оповестява Amusing Planet.
Имало две тераси – по-голямата Бяла тераса и по-малката Розова тераса. Белите тераси покривали три хектара и се спускали по почти 50 стъпала до ръба на езерото и 40 метра под водата.
Розовите тераси се намирали на 800 метра от тях и се криели зад мощното слънце, гледайки на югоизток. Розовият цвят се дължал най-много на това, че по-малко светлина стигала до тях, за разлика от Белите тераси. Хората ходели да се къпят на по-ниските равнища, тъй като водата била доста гореща.
Сутринта на 10 юни 1886 година близката планина Таравера е разтърсена от мощно вулканично изригване, което безусловно раздира центъра на езерото Ротомахана, разпръсквайки тонове утайки от водоема на километри в близост. Всичко в близост е покрито с слой плътна тиня, пълен няколко метра.
Снимка: Shutterstock
На мястото на терасите се образувал огромен кратер, който по-късно се трансформирал в днешното езеро Ротомахана – с 30 метра по-високо и доста по-голямо от остарялото.
Терасите са съвсем изцяло унищожени, дружно с няколко близки села, потопени в тиня. Едно от тях е Те Вайроа, чиито полузаровени къщи през днешния ден са туристическа атракция.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Селото е основано в края на 50-те години в дребна котловина покрай езерото Таравера. Въпреки че е населявано от маори, то е издигнато в европейски жанр с мрежово оформление и къщи, всяка от които има лична градина от 100 квадратни метра.
До 1870 година Те Вайроа се трансформира в насочна точка за експедиции до розово-белите тераси на Ротомахана, а туризмът е значима промишленост. По време на изригването на вулкана това към този момент е процъфтяващо туристическо обитаемо място с няколко хотела и население от към 140 души.
Малко след нещастието селото стартира още веднъж да притегля гости. Един от хотелите към момента разполага с няколко обитаеми стаи, които туристите употребяват по време на визитата си в „ заровеното село “.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Къща за срещи на маорите, наречена Хинемихи, приютила локалните по време на изригването, е преместена през 1892 година в парк Кландън. До 1906 година обиколки с рейс и лодка дават на туристите взор върху останките от селото и местността през 1886 година
През 1931 година счетоводителят Рег Смит купува Те Вайроа и стартира да разкрива заровените здания. Това дело не престават няколко генерации от семейство Смит, до момента в който към една трета от обитаемото място не е разкопано.
Огромните артефакти, открити на мястото, сега са изложени в музей.
Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 година е едно от най-големите в историята на Нова Зеландия. Трагедията убива към 150 души.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ