В ръцете си държа стари снимки на Елена Николай, една

В ръцете си държа остарели фотоси на Елена Николай, една от най-популярните ни мецосопранови оперни певици от предишното. Името ù е останало в историята на музиката наред с тези на Мария Калас, Тебалди, Марио дел Монако, Тито Гоби и Борис Христов, с които пее на сцената. На фотосите се виждат нежните ù и изразителни черти на лицето, което издава воля и темперамент. Мисля за дебютната ù роля на Азучена в „ Трубадур “ от Джузепе Верди, както и за „ Кавалерът на Розата “, дирижиран от създателя ù Рихард Щраус.

Но си припомням и за редове, които прочетох тези дни в остарели архиви.

На 21 май 1956 година една от малко известните наши писателки Златка Щерева посещава дома на различен огромен наш публицист, политик и държавник - Стилиян Чилингиров. Къщата му се намира на бул. „ Дондуков “. Двамата беседват. В непубликуваните машинописни страници на Златка Щерева от този ден тя отбелязва: „ …Той ми описа забавна преживелица из живота на Елена Николай и ме помоли да я запиша. Когато я разказваше доста се вълнуваше, задавяше се и сълзи течаха от очите му. Ето и това, което ми описа. Като отишла в Америка, Елена Николай, тогава още Стоянка Николова, постъпила като домашна прислужница у едно богато американско семейство. Веднъж, когато отсъствали господарите ù, тя седнала да свири на пианото. В това време се връща господарката ù и възмутена ù не разрешава да свири на пианото. Как може една прислужница да си разреши това. Обидена, Стоянка напуща богатия дом и неотдавна отпътува за състезанието в Италия и остава там. Като си вървяла един ден по улиците на Кремона, среща своята някогашна стопанка от Америка. Стоянка я стопира и заговаря. Пита я били ли са на опера и ù подарява два гратиса за тазвечерната премиера, без обаче да споделя, че тя е към този момент оперна артистка и че самата тя взе участие в основна роля. Американците – мъжът и дамата отиват вечерта на опера и остават напълно смутени, когато виждат на сцената своята някогашна прислужница в ролята на основната героиня “.

„ Прислужницата “, обаче съумява да покори международните подиуми и да получи интернационална популярност и самопризнание. А вестниците пишат, че тя е „ женската равноценност “ на различен наш оперен исполин – Борис Христов. Но дотогава тази невероятна жена ще измине сложен път.

Съдбата ù отрежда да се роди в оскъдно железничарско семейство през студения януари на 1905 година Кръщават момиченцето Стоянка Николова. Детето изплаква в едно запокитено някъде в Балкана панагюрско селце – Церово. Докато е още дребна умира татко ù, а майка ù отпътува да учи за здравна сестра в чужбина. Стоянка постоянно се върти към дядо си в градината и му оказва помощ с каквото може. Все пее и гласът ù се носи като глас на птица из Балкана. По-късно тя приключва Американския лицей в Самоков.
Точно песента я довежда до вратите на Софийската музикална академия. Обута в навуща, със снажна фигура, тя се изправя пред комисията. Но оценяващите не харесват осъществяването ù и са безапелационни: „ На кандидатката липсват данни за вокално развиване “.

Момичето се завръща огорчено в родното си село, а комшиите ненадейно я питат: „ Стоянке, нали цел ден ни халосваш с песните си, по какъв начин така няма да те одобряват? “ А след това, с цел да успокоят девойчето поучават: „ Що не идеш при бачо си в Америка, нима пък там те аресат “.
Тази концепция стартира да вълнува душата на момичето. Щом в Софийската академия не я утвърждават за какво да не „ преплува “ океана? Тя е единствено на 22 години, когато се отдава на това предизвикателство и отпътува за град Оберлин, Охайо. Учи философия и италиански. Но музиката е в душата ù. Събира някоя пара и отпътува за Милано.

Започва да учи в консерваторията „ Джузепе Верди “. Приета е посредством конкурс преди всичко от четиридесет претенденти. Завършва през 1934 година Следва сполучлив дебют в партията на Лаура от операта „ Джоконда “ на Понкиели. Успехът я довежда до „ Ла канара “. Тя става една от постоянните артистки на първия оперен спектакъл на Италия. Пее под палката на известни диригенти на века, които извличат неподозирано тоново благосъстояние от нейния глас. Партньорства на италианския оперен баритон Тито Гоби, на тенора с поетичен глас Джакомо Лаури – Волпи, на оперния тенор Марио дел Монако и други имена на оперната сцена.

По това време приема псевдонима Елена Николай. Българката изнася в „ Ла канара “ коронния мецосопранов репертоар в 17 сложни певчески партии.
Но един гръмък скандал с музиколога Франко Абиати я принуждава да му покаже здравия си български генезис. В антракта на премиерата „ Ирис “ от Маскани Елена Николай разговаряла с другари. От някъде се се появявил Абати. Той е от рода на Калас. Неповторимата Мария Калас пеела дружно с Елена Николай и евентуално виждала в нея опасност за оперната си кариера. Съвсем по женски желала да я в профил от пътя си на сцената. Тогава Франко Абиати се намесил в диалога на българката и почнал да наскърбява родината ù и самата нея. Тя безогледно му удря пестник, който единствено за момент прекатурва кариерата ù.

Актрисата е уволнена от „ Ла канара “. Според някои за две, съгласно други за три години. Точно по това време стартира триумфалното ù пътешестване в доста театри по света. Посещава Аржентина, Бразилия, Мексико, Чили, Хавана, Испания, Португалия, Англи, Франция, както и оперните театри в Неапол, Венеция, Генуа, Палермо, Торино.
Скоро се схваща, че загубата на нейния глас за публиката на „ Ла канара “ е огромна. Директорът моли извинения. Иска тя да се включи в подготовки за премиерата на „ Електра “ от Рихард Щраус. Елена Николай великодушно приема таман поради италианската аудитория, която я боготвори.

Тя живее в Рим, където се снима в киното. В интервала сред 1963 и 1968 година взе участие в седем кино лентата. Сред тях са: „ Бум “, „ Моята брачна половинка “, „ Измяна в брака “, „ Нашите съпрузи “, „ Съблазнени и излъгани “ и други
През цялото време не не помни България, където постоянно се завръща. Но най-вече обича да посещава родното Церово. Смъртта я води през есента на 1993 година в Милано. Умира в дома „ Верди “, който известният композитор подарява, с цел да го употребяват като собствен дом възрастни оперни музиканти. Тя самата приживе пее ослепително Верди, само че и сложния Вагнеров репертоар.
Може би през днешния ден е време да се снима филм за огромната оперна прима Елена Николай, с цел да се разпространява и помни, както гения ù, по този начин и невероятната ù орис.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!