От метлата до върха на Балканите
В ранната заран на 08.09.25 в Семеен кодекс „ Академията “ — състезателен клуб, прикрит в сърцето на София — един млад мъж държи метла, до момента в който съзнанието му още ехти от болката и насладата на предходната вечер. Той е Александър Георгиев на 23 години— хигиенист и нов балкански първенец по билярд. Разказ, който ври от болежка, непримиримост и яд на една система, която наподобява не го вижда.
Парадоксът е цялостен:
Само часове преди началото на 4-ти кръг от веригата Балканска Билярдна Асоциация на шампионата Александър е в клуба, не за подготовка, а с цел да почисти залата, тоалетните и да приготви всичко за огромния ден. После оставя метлата в ъгъла, взима щеката и влиза в борба, която ще промени живота му.
Балканският връх
На 6–7 септември 2025 в София се организира четвъртият кръг за годината от Balkan Billiard Championship, проведен от Balkan Billiard Association. В конкуренция с най-хубавите състезатели от 5 народи Александър Георгиев изигра най-силния шампионат в кариерата си.
На полуфинала той надделя водача в балканската класация, албанеца Ермал Дили – 9:7.
На финала се изправи против гръцката легенда Крис Папа Джорджо и след трагичен дуел победи още веднъж с 9:7.
„ Това е единствено началото. Балканският билярд има ярко бъдеще, тъй като с играчи като Александър Георгиев, Георги Георгиев и Даниел Малчев (3 бронзови медала от предходните 3 турнира) България могат да бъдат фактор и на международната сцена, “ разяснява Георги Божков, президент на Balkan Billiard Association, след финала.
Подиумът
1-во място: Александър Георгиев (България)
2-ро място: Крис Папа Джорджо (Гърция)
3-то място:
Георги Георгиев (България)
Ермал Дили (Албания)
Георги Георгиев също е играч на клуб „ Академията “ и потвърден войник на интернационалната сцена. Като представител на топ 50 в международната класация по Matchroom и с голям брой интернационалните триумфи, той удостоверява, че България разполага освен с единични гении, а с същинска школа на международно равнище.
Успоредно с огромния шампионат в София се организира и шампионат за юноши под 19 години, който също събра гении от целия Балкан.
1-во място: Андрей Гюрчиновски (Северна Македония)
2-ро място: Ирис Гаши (Косово)
3-то място
Георгий Терзийски (България)
Мала Шехо (Албания)
Сред тях изключително усещане направи най-младият участник в шампионата – 13-годишният Георгий Терзийски от България, който стигна до бронзовото отличие. Само на 13, само че към този момент с огромни упоритости и триумфи: тази година Георгий приключи 5-ти на Европейското състезание в дисциплината Straight Pool.
Терзийски е не просто изненада, а знак на бъдещето. С неговия гений и отдаденост българският билярд има своята вяра за идващото потомство първенци.
От метлата до купата
Биографията на първенеца не е изпъстрена с овации и стипендии, а с нощи на изтощителен труд, тишина и неуважение. В деня след купата, Александър не е воин, който почива и чества. Той е там — подготвен още веднъж да хване метлата и да почисти тоалетните в клуба, на които дава и последната си капка сила. Сложен поврат, който оголва парадокса: до момента в който спортисти в други страни получават поддръжка, инструктори, медийно пространство — в България момчето, което заслужава популярност, води тихата си борба самичък.
Министерството на спорта обичайно поддържа олимпийските дисциплини – футбол, волейбол, лека атлетика. А неолимпийските спортове? Често са лишени от бази, треньори, финансиране. Билярдът, въпреки и зрелищен, остава „ на края “ – до момента в който момчето, което чисти с метла, печели. Този абсурд е не просто неправдив – той е народен неуспех.
Повече от спорт
Историята на Александър е повече от успех — това е писмо до обществото. Той носи купа, която тежи, само че не разполагаме с ключ, с цел да й дадем достъп до националната сцена. Днес Александър е първенец. Утре? Докато страната не осъзнае, че „ неолимпийският “ не значи „ непотребен “, той остава воин в мъчителната, само че вдъхновяваща борба за самопризнание.
Текст и фотоси: Българска федерация по билярд
Парадоксът е цялостен:
Само часове преди началото на 4-ти кръг от веригата Балканска Билярдна Асоциация на шампионата Александър е в клуба, не за подготовка, а с цел да почисти залата, тоалетните и да приготви всичко за огромния ден. После оставя метлата в ъгъла, взима щеката и влиза в борба, която ще промени живота му.
Балканският връх
На 6–7 септември 2025 в София се организира четвъртият кръг за годината от Balkan Billiard Championship, проведен от Balkan Billiard Association. В конкуренция с най-хубавите състезатели от 5 народи Александър Георгиев изигра най-силния шампионат в кариерата си.
На полуфинала той надделя водача в балканската класация, албанеца Ермал Дили – 9:7.
На финала се изправи против гръцката легенда Крис Папа Джорджо и след трагичен дуел победи още веднъж с 9:7.
„ Това е единствено началото. Балканският билярд има ярко бъдеще, тъй като с играчи като Александър Георгиев, Георги Георгиев и Даниел Малчев (3 бронзови медала от предходните 3 турнира) България могат да бъдат фактор и на международната сцена, “ разяснява Георги Божков, президент на Balkan Billiard Association, след финала.
Подиумът
1-во място: Александър Георгиев (България)
2-ро място: Крис Папа Джорджо (Гърция)
3-то място:
Георги Георгиев (България)
Ермал Дили (Албания)
Георги Георгиев също е играч на клуб „ Академията “ и потвърден войник на интернационалната сцена. Като представител на топ 50 в международната класация по Matchroom и с голям брой интернационалните триумфи, той удостоверява, че България разполага освен с единични гении, а с същинска школа на международно равнище.
Успоредно с огромния шампионат в София се организира и шампионат за юноши под 19 години, който също събра гении от целия Балкан.
1-во място: Андрей Гюрчиновски (Северна Македония)
2-ро място: Ирис Гаши (Косово)
3-то място
Георгий Терзийски (България)
Мала Шехо (Албания)
Сред тях изключително усещане направи най-младият участник в шампионата – 13-годишният Георгий Терзийски от България, който стигна до бронзовото отличие. Само на 13, само че към този момент с огромни упоритости и триумфи: тази година Георгий приключи 5-ти на Европейското състезание в дисциплината Straight Pool.
Терзийски е не просто изненада, а знак на бъдещето. С неговия гений и отдаденост българският билярд има своята вяра за идващото потомство първенци.
От метлата до купата
Биографията на първенеца не е изпъстрена с овации и стипендии, а с нощи на изтощителен труд, тишина и неуважение. В деня след купата, Александър не е воин, който почива и чества. Той е там — подготвен още веднъж да хване метлата и да почисти тоалетните в клуба, на които дава и последната си капка сила. Сложен поврат, който оголва парадокса: до момента в който спортисти в други страни получават поддръжка, инструктори, медийно пространство — в България момчето, което заслужава популярност, води тихата си борба самичък.
Министерството на спорта обичайно поддържа олимпийските дисциплини – футбол, волейбол, лека атлетика. А неолимпийските спортове? Често са лишени от бази, треньори, финансиране. Билярдът, въпреки и зрелищен, остава „ на края “ – до момента в който момчето, което чисти с метла, печели. Този абсурд е не просто неправдив – той е народен неуспех.
Повече от спорт
Историята на Александър е повече от успех — това е писмо до обществото. Той носи купа, която тежи, само че не разполагаме с ключ, с цел да й дадем достъп до националната сцена. Днес Александър е първенец. Утре? Докато страната не осъзнае, че „ неолимпийският “ не значи „ непотребен “, той остава воин в мъчителната, само че вдъхновяваща борба за самопризнание.
Текст и фотоси: Българска федерация по билярд
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




