Един човек е мъртъв, а друг — със счупено ребро. Но новините ни убедиха, че по-важното е второто!
В рамките единствено на няколко дни станахме очевидци на два съществени престъпни случая — единият в Пловдив, другият в дребното село Елешница. В първия случай група мъже атакуват и пребиват четирима души на улицата. В резултат — счупено ребро, синини, мощен публичен отзив, стигащ чак до искане на оставка на вътрешния министър. Във втория случай мъж умира след побой в центъра на селото. В резултат — къса вест в няколко уеб страницата и цялостна тишина.
Прочетете още
Разликата не е в тежестта на закононарушенията. Не — в Пловдив имаме побой с леки телесни повреди. В Елешница — смъртен случай. Но макар тази явна съразмерност, медиите избраха да извърнат прожекторите към по-лекия случай. Защо?
Причината е елементарна: сензацията не е в закононарушението, а в неговия " подтекст ". В случая от Пловдив нападателите са работили за охранителна компания, въпреки и да не са били на работа по време на случая. Побоят е в резултат на битов скандал сред мъже, които са водени от желанието да потвърдят превъзходство и его. Това се трансформира във водещ сюжет — не толкоз тъй като хората бяха бити, а тъй като можеше да се свърже една компания с принуждение, да се постави заглавие с фирменото име, да се търсят позиции, оставки, да се внуши социална заплаха, като част от една продължаваща акция против компанията.
Фокусът се измести: от самостоятелната виновност — към институционалната отговорност. А това не постоянно е заслужено. В същото време, гибелта на един човек в Елешница бе оставена в сянка. Без звук, без разбори, без търсене на по-дълбоките аргументи. Без въпроси за специалността на убийците, за това къде работят и прочие Без гледище за систематична реакция. Не виждаме статуси във ФБ, в партийни страници и групи, с които да се упорства за правдивост.
Този контрастност демонстрира не просто медиен интерес, а медиен стандарт — двойният. Той не се мери с това какъв брой тежко е закононарушението, а какъв брой „ комфортно “ е за описване. Когато може да се сътвори сюжет с неприятна компания, охранители насилници, корпоративна отговорност — ползата е обезпечен. А когато става дума за елементарна, „ безименна “ гибел — даже фактът, че един човек е изгубил живота си, не е задоволителен, с цел да вдигне осведомителна вълна.
И тук идва въпросът: Какво общество сме, в случай че тежестта на човешкия живот се мери не с обстоятелствата, а със заглавията? Ако чакаме " медията " да реши какво е значимо, а не " истината "? Ако позволим на вниманието си да се води не от съвест, а от сюжет?
Днес един човек е мъртъв, а различен — със счупено ребро. Но новините ни убедиха, че по-важното е второто. Това не е просто медиен дисбаланс. Това е честен недостиг.
Прочетете още
Разликата не е в тежестта на закононарушенията. Не — в Пловдив имаме побой с леки телесни повреди. В Елешница — смъртен случай. Но макар тази явна съразмерност, медиите избраха да извърнат прожекторите към по-лекия случай. Защо?
Причината е елементарна: сензацията не е в закононарушението, а в неговия " подтекст ". В случая от Пловдив нападателите са работили за охранителна компания, въпреки и да не са били на работа по време на случая. Побоят е в резултат на битов скандал сред мъже, които са водени от желанието да потвърдят превъзходство и его. Това се трансформира във водещ сюжет — не толкоз тъй като хората бяха бити, а тъй като можеше да се свърже една компания с принуждение, да се постави заглавие с фирменото име, да се търсят позиции, оставки, да се внуши социална заплаха, като част от една продължаваща акция против компанията.
Фокусът се измести: от самостоятелната виновност — към институционалната отговорност. А това не постоянно е заслужено. В същото време, гибелта на един човек в Елешница бе оставена в сянка. Без звук, без разбори, без търсене на по-дълбоките аргументи. Без въпроси за специалността на убийците, за това къде работят и прочие Без гледище за систематична реакция. Не виждаме статуси във ФБ, в партийни страници и групи, с които да се упорства за правдивост.
Този контрастност демонстрира не просто медиен интерес, а медиен стандарт — двойният. Той не се мери с това какъв брой тежко е закононарушението, а какъв брой „ комфортно “ е за описване. Когато може да се сътвори сюжет с неприятна компания, охранители насилници, корпоративна отговорност — ползата е обезпечен. А когато става дума за елементарна, „ безименна “ гибел — даже фактът, че един човек е изгубил живота си, не е задоволителен, с цел да вдигне осведомителна вълна.
И тук идва въпросът: Какво общество сме, в случай че тежестта на човешкия живот се мери не с обстоятелствата, а със заглавията? Ако чакаме " медията " да реши какво е значимо, а не " истината "? Ако позволим на вниманието си да се води не от съвест, а от сюжет?
Днес един човек е мъртъв, а различен — със счупено ребро. Но новините ни убедиха, че по-важното е второто. Това не е просто медиен дисбаланс. Това е честен недостиг.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ