Постановката Ернани, реализирана от Русенската опера, очарова публиката в София
В рамките на обичайните за Русе „ Мартенски музикални дни” се реализира посещение на нова режисура на операта „ Ернани” от Верди в зала 1 на НДК.
Появата на световноизвестния диригент Хосе Кура в София обикновено провокира интерес измежду оперните меломани, които не останаха разочаровани от огромната продукция, осъществена от Русенската опера, написа Спокойно може да се каже, че това беше знаково културно събитие през последната седмица, за което се говореше дни наред.
На 16 март беше премиерата в Русе, на 18 март – в София, а на 25 март целият екип ще покаже тази класическа опера в Букурещ на сцената на Румънската национална опера във връзка нейната 100-годишнина.
Определено може да се каже, че режисьорът Орлин Анастасов е заложил на минималистичен мизансцен, в който се оглеждат противоборствата сред участниците в любовния четириъгълник: бунтовникът Ернани, Дон Карлос – крал на Испания, херцогът Силва и хубавицата Елвира.
С аплодисментите си феновете в НДК оцениха актьорския драматизъм на Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Карлос, нежното наличие на Цветелина Василева като Елвира, романтично-революционния възторг на Петър Костов в ролята на Ернани и вътрешно антагонистичния облик на Емил Желев в облика на херцога Силва, в чиито темперамент се криеха достойнство и измама, пристрастеност и свирепост.
Вокалните каскади на Цветелина Василева затрогнаха феновете, до момента в който изпепеляващата пристрастеност, която струеше от гласа на Петър Костов, остави публиката без мирис. Основният състав беше почтено допълнен от постоянните тълкования на Венцеслав Анастасов и Емил Желев, които демострираха задълбочено схващане на облиците и стилова изисканост. Хоровата партия, готова от Стелиана Димитрова-Хернани, придаваше по този начин нужния стабилитет на цялостното подстрекателство.
Сценографията на Денис Иванов беше решена в класическия жанр на Вердиевите опери – без модернистични вметки или ексцентрични визии, само че с претрупаност и благосъстояние на костюмите. Цялостното наличие на хора, балета и оркестъра на Русенската опера, допълнени от хор „ Дунавски звуци”, говореше за висок професионализъм, изпипване на детайлите, целеустременост на общия интензитет на звука и театралното държание за реализиране на по този начин нужната царственост, която се изисква от сюжета.
Да не забравяме, че действието се развива в Испания и Германия през 1519 година, а сякаш битката за ръката на една госпожица е в действителност битката за власт – като че ли нищо не се е трансформирало 5 века. Човешките копнежи за реципрочност, битките сред господарите и народа, властолюбието и трагичния завършек на достойния човек са все същите и през днешния ден.
Драмата „ Ернани” на Виктор Юго от 1830 притегля вниманието на Верди, считан основателно за един от „ романтиците в операта “, поради присъщите черти на сантименталния спектакъл от първата половина на 19 век – с ярки, релефни характери на героите и мощните спорове сред тях.
Първото осъществяване на тази пета по ред от 26-те опери на Верди е на 9 март 1844 година в „ Teatro La Fenice” на Венеция.
В България за първи път операта се слага през 1892 година в оперния отдел на Драматичен спектакъл „ Сълза и смях”. А първото осъществяване в Русе е концертно и се осъществя на 22 март 1995 година на фестивала „ Мартенски музикални дни” под палката на незабравимия Маестро Михаил Ангелов.
Появата на световноизвестния диригент Хосе Кура в София обикновено провокира интерес измежду оперните меломани, които не останаха разочаровани от огромната продукция, осъществена от Русенската опера, написа Спокойно може да се каже, че това беше знаково културно събитие през последната седмица, за което се говореше дни наред.
На 16 март беше премиерата в Русе, на 18 март – в София, а на 25 март целият екип ще покаже тази класическа опера в Букурещ на сцената на Румънската национална опера във връзка нейната 100-годишнина.
Определено може да се каже, че режисьорът Орлин Анастасов е заложил на минималистичен мизансцен, в който се оглеждат противоборствата сред участниците в любовния четириъгълник: бунтовникът Ернани, Дон Карлос – крал на Испания, херцогът Силва и хубавицата Елвира.
С аплодисментите си феновете в НДК оцениха актьорския драматизъм на Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Карлос, нежното наличие на Цветелина Василева като Елвира, романтично-революционния възторг на Петър Костов в ролята на Ернани и вътрешно антагонистичния облик на Емил Желев в облика на херцога Силва, в чиито темперамент се криеха достойнство и измама, пристрастеност и свирепост.
Вокалните каскади на Цветелина Василева затрогнаха феновете, до момента в който изпепеляващата пристрастеност, която струеше от гласа на Петър Костов, остави публиката без мирис. Основният състав беше почтено допълнен от постоянните тълкования на Венцеслав Анастасов и Емил Желев, които демострираха задълбочено схващане на облиците и стилова изисканост. Хоровата партия, готова от Стелиана Димитрова-Хернани, придаваше по този начин нужния стабилитет на цялостното подстрекателство.
Сценографията на Денис Иванов беше решена в класическия жанр на Вердиевите опери – без модернистични вметки или ексцентрични визии, само че с претрупаност и благосъстояние на костюмите. Цялостното наличие на хора, балета и оркестъра на Русенската опера, допълнени от хор „ Дунавски звуци”, говореше за висок професионализъм, изпипване на детайлите, целеустременост на общия интензитет на звука и театралното държание за реализиране на по този начин нужната царственост, която се изисква от сюжета.
Да не забравяме, че действието се развива в Испания и Германия през 1519 година, а сякаш битката за ръката на една госпожица е в действителност битката за власт – като че ли нищо не се е трансформирало 5 века. Човешките копнежи за реципрочност, битките сред господарите и народа, властолюбието и трагичния завършек на достойния човек са все същите и през днешния ден.
Драмата „ Ернани” на Виктор Юго от 1830 притегля вниманието на Верди, считан основателно за един от „ романтиците в операта “, поради присъщите черти на сантименталния спектакъл от първата половина на 19 век – с ярки, релефни характери на героите и мощните спорове сред тях.
Първото осъществяване на тази пета по ред от 26-те опери на Верди е на 9 март 1844 година в „ Teatro La Fenice” на Венеция.
В България за първи път операта се слага през 1892 година в оперния отдел на Драматичен спектакъл „ Сълза и смях”. А първото осъществяване в Русе е концертно и се осъществя на 22 март 1995 година на фестивала „ Мартенски музикални дни” под палката на незабравимия Маестро Михаил Ангелов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ