В рамките на руско-българските преговори, които се състояха в София

В рамките на руско-българските договаряния, които се състояха в София на 4 март, министър председателите на двете страни Дмитрий Медведев и Бойко Борисов установяваха значително закъснение на стокообмена от предходните равнища – поради европейските наказания и съветското контраембарго, разяснява Евгения Крючкова в публикация за съветското издание “Комерсант”.

Страните се надяват да наваксат изпуснатото с възобновяването на работата на замразена преди три години междуправителствената комисия за комерсиално и икономическо съдействие. В София бяха разисквани и енергийни въпроси без забележими резултати: помнейки ориста на „ Южен поток “, Русия чака от Еврокомисията гаранции за продължаването на разговора за прекосяването през България на заменилия го „ Турски поток “.

На 4 март министър-председателят Дмитрий Медведев за пръв път дойде на посещаване в България за договаряния, отдадени на първо място на комерсиалното и икономическо съдействие сред Москва и София. Показателите за 2018 година наподобяват скромни.

Пикът на стокообмена сред двете страни е регистриран през 2012 година – 5 милиарда $, а през 2018 година – 3,47 милиарда.

Руският експорт, който на 75% се състои от енергийни запаси, е повишен единствено с 1,6% /до 2,8 милиарда долара/, вносът /главно на машини, фармацевтика/ изобщо се сви с 4,4% /до 525 милиона долара/. „ Негативно въздействие върху двустранния стокообмен продължава да оказват глобите на Евросъюза и ответните съветски ограничавания върху вноса на храни – своите вреди от тях България прави оценка на 150 милиона евро “, се споделя в материалите на съветското държавно управление, готови за договарянията.

Дмитрий Медведев се надява, че предходните равнища могат да бъдат върнати благодарение на възобновяването на активността на руско-българската комисия за търговско-икономическо и научно-техническо съдействие.

Приоритет в връзките е енергетиката. Тази тематика е изключително настояща за българската страна: Русия е единственият снабдител на газ, годишно тя изнася към 3 милиарда куб.м. /българският рандеман не надвишава 100-150 милиона куб.м./.

Най-големият план тук е „ Турски поток “, трансформирал се в частична подмяна на анулирания през 2014 година „ Южен поток “ /планираше се построяването на четири тръби на газопровода с потенциал 64 милиарда куб.м./. България също участваше в този план, само че по настоявате на Европейска комисия на два пъти спираше работата и в последна сметка не даде позволение за строителството на тръбата през своя територия. Сега морската част на газопровода „ Турски поток “ към този момент е издигната – това са две тръби по дъното на Черно море всяка с потенциал 15,75 милиарда куб.м. Една от тях е предопределена за турския пазар, другата – за балканските страни и Унгария. Сухопътната част от плана към този момент се строи в Турция, а в България и Сърбия строителството би трябвало да стартира през тази година. В момента се работи върху опцията да се удължи газопровода по маршрута Турция–България–Сърбия–Унгария, като се доближи газоразпределителния център в австрийския Баумгартен.

Нямаше някакви вести след разискването на този план по време на договарянията. Дмитрий Медведев единствено подсети позицията на съветската страна по този въпрос: „ За по-нататъшни стъпки можем да приказваме тогава, когато Европейска комисия може да даде надеждни гаранции за това, че бъдещето на този план няма да пропадне и няма да му се основават никакви спънки “.

Българският министър председател Бойко Борисов, на собствен ред, подлага на критика съперниците на газовото съдействие и съобщи, че България има намерение да продължи превозването на газ, даже в случай че директният поток на газ през страната към Турция бъде преустановен след строителството на газопровода „ Турски поток “. „ Ние не желаем нашите тръби да останат празни, затова търсим благоприятни условия за превозването на газ от разнообразни източници до бъдещия газов хъб. Този въпрос е координиран с Европейска комисия “, съобщи Борисов.

Все отново имаше нещо смущаващо в изказванията на двамата министър председатели, откакто Медведев от самото начало наблягаше, че става въпрос за план, който се лимитира с продължение на „ Турски “ поток “ през България. „ Чакаме гаранции за Турски поток от Европейска комисия “, съобщи съветският министър председател.

Българският му сътрудник Бойко Борисов обаче продължаваше да приказва, че „ участваме в „ Газов хъб Балкан “, в който един от входовете и източниците на газ ще бъде „ Турски поток “. По отношение на газовата сфера Бойко Борисов открои, че страната не прави нищо по-различно с изключение на да си изпълни тръбите още веднъж след стартирането на „ Турски поток “. „ Не виждам причина България да няма добре развита газопреносна система и добра инфраструктура “, сподели българският министър председател.

Нашата намира се организира в извънредно с напрежение време, което надминава Студената война. В тази обстановка един спор ще бъде гибелен за света, съобщи министър председателят Бойко Борисов.

С плана „ Балкан “ България желае да резервира количествата си газ, които се обрисува да спрат след стартирането на Турски поток , изясни Борисов.

Междувременно президентът на „ Газпром “Алексей Милер като жестоко постави завършек на дипломатичния звук и политическата уместност, като разгласи, че съветският газов холиднг не възнамерява да взе участие в газовия хъб „ Балкан “ в България.

Газпром “ не взе участие в този план. Всички наши газови запаси в този район са контрактувани на дълготрайна основа “, сподели той.

България желае да построи на своя територия газоразпределителен център „ Балкан “. През ноември 2015 година той беше включен в листата с планове от „ общ интерес “ на Евросъюза. Предвижда се на българска територия да се събират и преразпределят газовите потоци посредством интерконекторите със прилежащите страни. В средата на февруари 2017 година Европейска комисия отпусна на България към 1 милион евро за създаването на техническия и стопански разбор на плана.