В рамките на проект BGCULTURE-1.001-0013-C01 Наследството на Сливен – пленяващо

В рамките на план BGCULTURE-1.001-0013-C01 „ Наследството на Сливен – пленяващо и многолико “ по стратегия РА14 „ Културно предприемачество, завещание и съдействие “, Резултат 1 „ Подобряване ръководството на културното завещание “, Подрезултат 1.1 „ Културно завещание, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година, беше осъществено сполучливо съдействие сред Община Сливен, Регионален исторически музей „ Д-р Симеон Табаков “, Художествена изложба „ Димитър Добрович “ и Сдружение „ Федерация на културно-просветните сдружения на каракачаните в България “.

Бяха показани каракачанската просвета, вяра и обичаи. Бяха осъществени две изложения: с предмети от бита, материали и фотоси, представящи живота на каракачаните, както и с кукли в обичайни носии. Бяха показани и обичайни храни. Децата от танцовия състав при Културно-просветно сдружение на каракачаните – Сливен с началник Анна Граменова демонстрираха хубостта и магията на каракачанския фолклор. Представиха и обичая-наричане арня-качикя, изпълняван в утрото на коледния ден.

Книгата „ Каракачаните в България “ на Еврипидис Макрис беше преведена и отпечатана.

Нейният създател е дълготраен президент на сдружението на каракачаните от Епир и в продължение на четири години е бил теоретичен помощник в Общогръцката федерация на сдруженията на каракачаните. Основател е на списание „ Каракачани “, което се издава в Янина от 1984 година Издал е повече от 15 книги, отдадени на фолклора и локалната история.

„ Каракачаните в България “ наблюдава произхода, името и разпространяването на каракачаните. Тя съдържа цялостно показване на историята на каракачаните в България във всички аспекти – интервала на номадството, животът им в стана, разказва жилището, дома и метода им на хранене, стопира се в детайли на обществения им живот, националните традиции и обичаи. Проследява и животът на каракачаните след края на номадството, както и след 1989 година Книгата е преведена от Мария Къчева и издадена от издателство „ Фабер “ – Велико Търново.

Предстои разкриване на галерия на художника-тубист от каракачански генезис Никола Заров. Тя ще бъде подредена в Узуновата къща на Художествена изложба „ Димитър Добрович “ и ще бъде открита на 23.04.2024 година от 17.00 ч. За изложбата е публикуван азбучник, а за създателят на изложбата е направен видеофилм.

Основната цел на Федерацията на културно-просветните сдружения на каракачаните в България, която беше реализирана и с присъединяване им в плана, е да поддържа бита и културата на този етнос, да съхранява неговото културно завещание и да разпространява неговите обичаи и традиции.