Индивидуалната независимост на прокурора е целта, която трябва да се преследва
В рамките на панаира на книгата в сряда доктор Иванка Иванова и юрист Даниела Доковска показаха книгата " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите ", която съдържа 10 акта на разнообразни органи в системата на Съвета на Европа, отнасящи се до правното състояние на прокурорите и отразяващи настоящите все още европейски стандарти по отношение на тяхната самостоятелност. Книгата е значима както за нayчнaтa oбщнocт, ĸoятo пpинципно нeглижиpa тaзи пpoблeмaтиĸa, по този начин и за шиpoĸaтa oбщecтвeнocт - c oглeд нa ĸoнĸpeтнитe oчaĸвaния и изиcĸвaния към poĸypopcĸaтa инcтитyция, сподели адв. Доковска, която е теоретичен редактор на изданието. " Пpoблeмaтиĸaтa oтнocнo пpoĸypaтypaтa ĸaтo инcтитyция и пpoĸypopa ĸaтo opгaн нa cъдeбнaтa влacт e cвъpзaнa най-много c нeзaвиcимocттa, pecп. c oтгoвopнocттa нa вceĸи oтдeлeн пpoĸypop. Tъй ĸaĸтo нe cъдилищeтo, a cъдът e opгaн нa влacт, тaĸa и пpoĸypopът, a нe пpoĸypaтypaтa, e opгaнът нa влacт, ĸoйтo тpябвa дa e нeзaвиcим - нe caмo oт ocтaнaлитe влacти, инcтитyции и лицa, нe caмo oт дpyгитe yчacтници в нaĸaзaтeлния пpoцec, нo и в paмĸитe нa caмaтa пpoĸypopcĸa инcтитyция. ", сподели адв. Доковска. Същевременно, нeзaвиcимocттa нa пpoĸypopa не следва да се приравнява на нeзaвиcимocттa нa cъдиятa. " Пo cъщecтвo инcтитyциoнaлнaтa нeзaвиcимocт нa пpoĸypopa ce cвeждa дo нeгoвaтa oпepaтивнa caмocтoятeлнocт, ĸoятo тpябвa дa бъдe гapaнтиpaнa ĸaĸтo нa зaĸoнoвo paвнищe, тaĸa и в пpaĸтиĸaтa. ", споделя тя. Иванка Иванова, съставител и преводач на изданието, е магистър по право и лекар по социология с дълъг експертен опит в неправителствения бранш по планове за правосъдната промяна. Предмет на научните й ползи е независимостта и отчетността на правоохранителните органи и съда. Автор на проучването какво не знаем за основните прокурори в държавите-членки на Европейски Съюз, на студия за фигурата на българския основен прокурор в практиката на Европейски съд по правата на човека и други " Капитал " предлага част от нейното изявление при показване на книгата, което подчертава върху политическия и експертния спор за промените на прокуратурата. Заглавието е на редакцията.
През последните години тематиката за успеваемостта и отговорността на прокуратурата се снабди с огромно политическо значение. Ще напомня единствено някои съществени моменти в тази връзка:
През 2019 година беше маркирана печалната 10-та годишнина от решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ". То визира въпроса за отговорността на основния прокурор. Генералните ограничения, които произтичат от него още не са изпълнени и с придвижване на времето този факт се трансформира във все по-значим детайл от връзките на България със Съвета на Европа и с Европейски Съюз. В рамките на Съвета на Европа осъществяването на решението по Колеви съставлява детайл от постмониторинговия разговор сред ПАСЕ и България; Колеви е детайл и от наблюдението по Механизма за съдействие и оценка на Европейска комисия, който е характерен единствено за България и Румъния и въпреки към този момент да не се разгласяват отчети, не е официално отменен; Заедно с делата Великова, Екимджиев и други това дело попада в Доклада на Европейска комисия за върховенството на правото в ЕС; Европейска комисия формулира " върховенството на правото " като изискване към страните членки предвид на утвърждението на техните Планове за възобновяване и резистентност след ковид-пандемията.
И на независимо съображение тематиката за статута на прокуратурата има засилено значение във вътрешнополитически проект. В края на 2019 година за първи път изборът на нов основен прокурор беше придружен от цивилен митинги и единствено за повторно в 30-годишната ни демократична история президентът отхвърли да удостовери оферти от Висш съдебен съвет претендент. В рамките на три дни от 7 юли 2020 година (дебаркирането на Христо Иванов на " Росенец " ) до 9 юли 2020 година (злополучното навлизане на прокуратурата в президентството) бяха обществено изобличени по едно и също време двата най-съществени казуса на прокурорската работа в границите на демократичната страна: продължителното безучастие във връзка с корупцията по високите етажи на властта и потреблението на наказателните производства като бухалка против политически съперници. Произлязоха митингите от лятото на 2020 година, в които промяната на прокуратурата се трансформира в централно искане. След това с промени в законодателството бяха сполучливо ревизирани две от най-скорошните промени по отношение на прокуратурата: Бюрото за отбрана беше преместено от прокуратурата в Министерството на правораздаването и бяха закрити органите на профилираното правораздаване. Все още нищо не е направено за решение на казуса с произвола в дейностите на самата прокуратура.
Реклама
В този подтекст желая да посочи три наблюдения, които ненапълно стимулират нуждата от актуалното издание.
Първо наблюдаване
Процесът на промени в националната правосъдна система у нас всекидневно е движен от външен напън. За всички промени в Конституцията в частта за правосъдната власт след 1991 година може да бъдат открити съответни мотиви в границите на присъединителния развой към Европейския съюз. Това не е оригиналност в историята на българското правораздаване. Първите съдоустройствени закони след Освобождението заимстват от съветски мостри, а българското конституционно устройство след 1947 година възпроизвежда водещите детайли на руското държавно право, в това число и одобряването на основния прокурор като обособена конституционна фигура.
В рамките на европейската интеграция обаче външен напън за промяна има, само че няма обединен експортен модел. Българската страна би трябвало да създаде резултат, а не да копира съответно средство. Ето тази обстановка е относително нова и слага съществено предизвикателство както пред политиците, по този начин и пред гражданското общество.
Освен това европейските императиви във връзка с прокурорите са много по-неясни спрямо тези за независимостта на съдиите. Независимостта на съдиите е категорично условие на Европейска конвенция за правата на човека, тази на прокурорите - не. Няма нито един акт на орган на Съвета на Европа, който да изисква самостоятелност на прокурорите, тъй като моделите на организация на прокурорската работа варират мощно в страните членки на Съвета на Европа - от прокурорската работа като част от изпълнителната власт до самостоятелен орган. Правното състояние на " основен прокурор " в другите правни системи също е доста друго. Моделите варират от цялостно съвпадане на фигурата на основния прокурор и министър на правораздаването (Полша) до ограничение на властта на основния прокурор единствено в границите на Върховния съд, както в страните от романското право.
Реклама
Установените европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите не би трябвало да се преглежда като подготвена рецепта за прекопирване. Тези стандарти произтичат от Европейска конвенция за правата на човека и обслужват на първо място съответните цели на Съвета на Европа като интернационална организация - гарантиране на правата на индивида и върховенството на правото. Как да се обезпечи успеваемостта на правоохранителните институции в битката с престъпността и изключително с проведената престъпност и с корупцията по високите етажи, е на първо място народен въпрос и той би трябвало да се взема решение в рамките, заложени от Съвета на Европа.
Второ наблюдаване
Парадоксално е, че положението на прокуратурата през последните години става все по-значим политически проблем, а дебатираните в общественото пространство хрумвания за промяна са мощно лимитирани. Преди 12 години сребърният патрон беше " специализация ", а в този момент се разисква главно по какъв начин да се откри изключително средство за следствие на закононарушенията на основния прокурор.
Донякъде това е обяснимо: активността по досъдебното произвеждане не е публична; с цел да бъде дейно следствието, то би трябвало да е скрито. И в този смисъл успеваемостта на прокурорите мъчно се подава на проучване извън, тъй като цялата обществено налична информация за досъдебните производства се управлява от самата прокуратура.
Няма причина обаче, когато се разискват европейските стандарти по отношение на статута на прокурорите, достъпът до информация на гражданското общество да зависи от самата прокуратура. Тя подхожда прекомерно селективно към наличните стандарти, като е превела и разгласила само рекомендациите на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), само че не и рекомендациите на органите на Съвета на Европа (Комитета на министрите и Парламентарната асамблея). При това преводите страдат от редица неточности и грешки.
През последните години тематиката за успеваемостта и отговорността на прокуратурата се снабди с огромно политическо значение. Ще напомня единствено някои съществени моменти в тази връзка:
През 2019 година беше маркирана печалната 10-та годишнина от решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ". То визира въпроса за отговорността на основния прокурор. Генералните ограничения, които произтичат от него още не са изпълнени и с придвижване на времето този факт се трансформира във все по-значим детайл от връзките на България със Съвета на Европа и с Европейски Съюз. В рамките на Съвета на Европа осъществяването на решението по Колеви съставлява детайл от постмониторинговия разговор сред ПАСЕ и България; Колеви е детайл и от наблюдението по Механизма за съдействие и оценка на Европейска комисия, който е характерен единствено за България и Румъния и въпреки към този момент да не се разгласяват отчети, не е официално отменен; Заедно с делата Великова, Екимджиев и други това дело попада в Доклада на Европейска комисия за върховенството на правото в ЕС; Европейска комисия формулира " върховенството на правото " като изискване към страните членки предвид на утвърждението на техните Планове за възобновяване и резистентност след ковид-пандемията.
И на независимо съображение тематиката за статута на прокуратурата има засилено значение във вътрешнополитически проект. В края на 2019 година за първи път изборът на нов основен прокурор беше придружен от цивилен митинги и единствено за повторно в 30-годишната ни демократична история президентът отхвърли да удостовери оферти от Висш съдебен съвет претендент. В рамките на три дни от 7 юли 2020 година (дебаркирането на Христо Иванов на " Росенец " ) до 9 юли 2020 година (злополучното навлизане на прокуратурата в президентството) бяха обществено изобличени по едно и също време двата най-съществени казуса на прокурорската работа в границите на демократичната страна: продължителното безучастие във връзка с корупцията по високите етажи на властта и потреблението на наказателните производства като бухалка против политически съперници. Произлязоха митингите от лятото на 2020 година, в които промяната на прокуратурата се трансформира в централно искане. След това с промени в законодателството бяха сполучливо ревизирани две от най-скорошните промени по отношение на прокуратурата: Бюрото за отбрана беше преместено от прокуратурата в Министерството на правораздаването и бяха закрити органите на профилираното правораздаване. Все още нищо не е направено за решение на казуса с произвола в дейностите на самата прокуратура.
Реклама
В този подтекст желая да посочи три наблюдения, които ненапълно стимулират нуждата от актуалното издание.
Първо наблюдаване
Процесът на промени в националната правосъдна система у нас всекидневно е движен от външен напън. За всички промени в Конституцията в частта за правосъдната власт след 1991 година може да бъдат открити съответни мотиви в границите на присъединителния развой към Европейския съюз. Това не е оригиналност в историята на българското правораздаване. Първите съдоустройствени закони след Освобождението заимстват от съветски мостри, а българското конституционно устройство след 1947 година възпроизвежда водещите детайли на руското държавно право, в това число и одобряването на основния прокурор като обособена конституционна фигура.
В рамките на европейската интеграция обаче външен напън за промяна има, само че няма обединен експортен модел. Българската страна би трябвало да създаде резултат, а не да копира съответно средство. Ето тази обстановка е относително нова и слага съществено предизвикателство както пред политиците, по този начин и пред гражданското общество.
Освен това европейските императиви във връзка с прокурорите са много по-неясни спрямо тези за независимостта на съдиите. Независимостта на съдиите е категорично условие на Европейска конвенция за правата на човека, тази на прокурорите - не. Няма нито един акт на орган на Съвета на Европа, който да изисква самостоятелност на прокурорите, тъй като моделите на организация на прокурорската работа варират мощно в страните членки на Съвета на Европа - от прокурорската работа като част от изпълнителната власт до самостоятелен орган. Правното състояние на " основен прокурор " в другите правни системи също е доста друго. Моделите варират от цялостно съвпадане на фигурата на основния прокурор и министър на правораздаването (Полша) до ограничение на властта на основния прокурор единствено в границите на Върховния съд, както в страните от романското право.
Реклама
Установените европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите не би трябвало да се преглежда като подготвена рецепта за прекопирване. Тези стандарти произтичат от Европейска конвенция за правата на човека и обслужват на първо място съответните цели на Съвета на Европа като интернационална организация - гарантиране на правата на индивида и върховенството на правото. Как да се обезпечи успеваемостта на правоохранителните институции в битката с престъпността и изключително с проведената престъпност и с корупцията по високите етажи, е на първо място народен въпрос и той би трябвало да се взема решение в рамките, заложени от Съвета на Европа.
Второ наблюдаване
Парадоксално е, че положението на прокуратурата през последните години става все по-значим политически проблем, а дебатираните в общественото пространство хрумвания за промяна са мощно лимитирани. Преди 12 години сребърният патрон беше " специализация ", а в този момент се разисква главно по какъв начин да се откри изключително средство за следствие на закононарушенията на основния прокурор.
Донякъде това е обяснимо: активността по досъдебното произвеждане не е публична; с цел да бъде дейно следствието, то би трябвало да е скрито. И в този смисъл успеваемостта на прокурорите мъчно се подава на проучване извън, тъй като цялата обществено налична информация за досъдебните производства се управлява от самата прокуратура.
Няма причина обаче, когато се разискват европейските стандарти по отношение на статута на прокурорите, достъпът до информация на гражданското общество да зависи от самата прокуратура. Тя подхожда прекомерно селективно към наличните стандарти, като е превела и разгласила само рекомендациите на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), само че не и рекомендациите на органите на Съвета на Европа (Комитета на министрите и Парламентарната асамблея). При това преводите страдат от редица неточности и грешки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ