Международен форум „Българско наследство“ се проведе в Балчик
В рамките на няколко дни в последната десетдневка на м. август 2023 година в ТИЦ „ Мелницата “ и в салона на НЧ „ Паисий Хилендарски в град Балчик бе извършено деветото издание на Международен конгрес „ Българско завещание “ с шеф Маруся Костова - ръководител на едноименното съдружие - основател на събитието, което е само по рода си в Североизточна България. По традиция в късния следобяд на 24 август с присъединяване на домакините и гостите бе извършено мини дефиле с поднасяне на цветя на знакови монументи в града. Част от него станаха регионалният шеф на област Силистра Минчо Йорданови и заместител регионалният шеф Илиян Великов. За поредна година от края на предходното десетилетие насам Областна администрация – Силистра е съпричастна към форума в черноморския град, подкрепян от кмета на общината инж. Николай Ангелов, който приветства всички по време на откриването.
В началото на вечерта в препълнената зала на читалището бе отслужен водосвет за всички участници, а цялата зала в един миг запя „ Многая лета “. Вечерта продължи с богата стратегия, изпълнена от българската диаспора в Молдова, Украйна и Румъния (включително от българската общественост в град Браила, както и от Тулча). Участници имаше от Кишинев – столица на Молдова, Комрат – столица на Гагаузия, Казаклия, Кортен, Кирсово, Криничное, Викторовка и други От България – сформира от клубове и читалища от област Добрич, както и вокална група „ Септима “ от Балчик. Концертът сподели в деяние съхранена у нас и в чужбина културна традиция, етнографски претекстове – танци, песни, носии и традиции, език и народно-творчески детайли.
На 26 август в МФ „ БН “ бе вписана една от трите публични национални конференции - част от националната държавна стратегия, отдадена на Васил Левски във връзка 150 години от неговата крах, в това число с галерия в 21 табла. Конференцията бе озаглавена „ Васил Левски, българската емиграция и националната гражданска война “, като би трябвало да отбележим, че експозицията към този момент гостува в Регионална библиотека „ Партений Павлович “ в град Силистра. Изложбата, която е дело на Национален музей – град Карлово, бе показана пред аудиторията от неговия шеф Дора Чаушева, тъй като бе главен миг във форума.
В специфичния панел на конференцията на Васил Левски бяха отдадени 16 отчета, четири от които са резултат от разработки на представители на Силистра и Тутракан: Йордан Георгиев – „ За псевдонимите на Левски – код на задачата му на бунтовник “; доцент дфн Тодорка Георгиева – Филиал Силистра на Русенски университет, и Валентин Петков – НД „ Традиция “ –– („ Васил Левски и Любен Каравелов в българската национална ария “); Адриан Василев – „ Отново за Солаковия хан “; Анастасия Якова – „ Знамето на България – Васил Левски, връзката му с Таньо челник “. В рамките на събитието бе и една съпътстваща галерия за Левски и бесарабските българи, дело на Димитър Боримечков – стихотворец и държавник от град Тараклия, Молдова, където на 22 септември т.г. ще бъде открит монумент на Апостола на свободата, както и Български юношески клуб в града. Конференцията в частта за Левски бе водена от специфичния посетител проф. доктор Пламен Митев от Софийски университет.
Представени бяха и няколко книги: доктор Йордан Касабов – град Силистра („ Милостта на времето “), показана от доцент дфн Тодорка Георгиева с допълнения от автора; доктор Галин Георгиев (БАН – София) – „ Традиции, памет, еднаквост на българите в Молдова (динамика на културата в диаспора) “; доктор Кремена Митева – основен организатор на Дом-музей „ Йордан Йовков “ – Добрич („ Културният живот в Добрич от 1919 до 1944 г.), показана от Стилиян Митев; Ана Пагур от състав за български национални песни и танци „ Въгленче “ – Молдова („ Скъпоценното благосъстояние “ – алманах с български национални песни); Тодор Господинов – „ Швеге “ (роман за съпротивата против злото, за силата на човешкия дух, за невъзможната обич и за изборите на ръба) и други
Конференцията в частта за етнологията на българите бе с водещ доцент доктор Елена Рацеева от Кишиневския университет в Молдова. На нея Валентин Петков от НД „ Традиция “ - Клуб Силистра, подари стогодишен мини бюст на Христо Ботев, с цел да доближи до българската библиотека, носеща името на поета бунтовник. Както и до българското неделно учебно заведение в столицата на Република Молдова, основано преди 10 години към Научното сдружение на българистите, на което доцент Рацеева е от три години шеф. В обособен миг по време на форума бе показана активността на школото, което е едно от 262 по рода си в целия свят.
В панела за етнологията на българите и в близки ди нея тематики силистренци се показаха с няколко отчета: доктор Йордан Касабов („ Скрити от погледа истини за етнодемографията на гагаузите “), доцент доктор Румяна Лебедова („ 110 години от рождението на учителя, учения и общественика Пирин Бояджиев – почетен жител на Силистра “); Йордан Георгиев - „ За българската Омирка Васила Вълчева от Калипетрово и за други сборници с български национални песни от Добруджа от края на XIX в. до наши дни “; Валентин Събков – „ Непознатите българи: Михаил Морузов, основател на румънските служби за сигурност. Руси (Гавраил) Моллов, шеф на департамента на полицията в Руската империя до 1915 година и един от основателите на съветското контраразузнаване; Йон Буздуган, молдовски стихотворец и правоприемник на огромния жанр на Боздугановите; Радослав Марков – докторант в Българска академия на науките („ Създаване и предпазване на 7D-цифрови копия на културно завещание “ и „ За първия български документален филм – „ Мадара “, който е от 1937 година “).
В предходния и в този панел свои разработки показаха проф. доктор Пенка Радева („ Ново проучване за Йордан Йовков “) и проф. Калчо Калчев от Великотърновския университет (Някои своеобразия в оценяване на революционното дело на Апостола от българските политически сили през интервала 1919-1944 г.), проф. Вера Бонева – УниБИТ („ Етюд върху писмо на Васил Левски до Любен Каравелов “) и проф. Ивайло Христов – УНСС – София („ Заговорът против Левски “), доктор Красен Русев – Международен лицей „ Албена “ („ За произхода на името българи “), доктор Даниела Вичкова-Нушева – Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките („ Българската памет за Васил Левски в Букурещ “); от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките – доктор Галин Георгиев („ Сватбената обредност като знак за произхода, миграцията и връзките сред жителите на няколко селища в Украйна, Молдова и България) и доцент доктор Петко Христов, и др.
В началото на вечерта в препълнената зала на читалището бе отслужен водосвет за всички участници, а цялата зала в един миг запя „ Многая лета “. Вечерта продължи с богата стратегия, изпълнена от българската диаспора в Молдова, Украйна и Румъния (включително от българската общественост в град Браила, както и от Тулча). Участници имаше от Кишинев – столица на Молдова, Комрат – столица на Гагаузия, Казаклия, Кортен, Кирсово, Криничное, Викторовка и други От България – сформира от клубове и читалища от област Добрич, както и вокална група „ Септима “ от Балчик. Концертът сподели в деяние съхранена у нас и в чужбина културна традиция, етнографски претекстове – танци, песни, носии и традиции, език и народно-творчески детайли.
На 26 август в МФ „ БН “ бе вписана една от трите публични национални конференции - част от националната държавна стратегия, отдадена на Васил Левски във връзка 150 години от неговата крах, в това число с галерия в 21 табла. Конференцията бе озаглавена „ Васил Левски, българската емиграция и националната гражданска война “, като би трябвало да отбележим, че експозицията към този момент гостува в Регионална библиотека „ Партений Павлович “ в град Силистра. Изложбата, която е дело на Национален музей – град Карлово, бе показана пред аудиторията от неговия шеф Дора Чаушева, тъй като бе главен миг във форума.
В специфичния панел на конференцията на Васил Левски бяха отдадени 16 отчета, четири от които са резултат от разработки на представители на Силистра и Тутракан: Йордан Георгиев – „ За псевдонимите на Левски – код на задачата му на бунтовник “; доцент дфн Тодорка Георгиева – Филиал Силистра на Русенски университет, и Валентин Петков – НД „ Традиция “ –– („ Васил Левски и Любен Каравелов в българската национална ария “); Адриан Василев – „ Отново за Солаковия хан “; Анастасия Якова – „ Знамето на България – Васил Левски, връзката му с Таньо челник “. В рамките на събитието бе и една съпътстваща галерия за Левски и бесарабските българи, дело на Димитър Боримечков – стихотворец и държавник от град Тараклия, Молдова, където на 22 септември т.г. ще бъде открит монумент на Апостола на свободата, както и Български юношески клуб в града. Конференцията в частта за Левски бе водена от специфичния посетител проф. доктор Пламен Митев от Софийски университет.
Представени бяха и няколко книги: доктор Йордан Касабов – град Силистра („ Милостта на времето “), показана от доцент дфн Тодорка Георгиева с допълнения от автора; доктор Галин Георгиев (БАН – София) – „ Традиции, памет, еднаквост на българите в Молдова (динамика на културата в диаспора) “; доктор Кремена Митева – основен организатор на Дом-музей „ Йордан Йовков “ – Добрич („ Културният живот в Добрич от 1919 до 1944 г.), показана от Стилиян Митев; Ана Пагур от състав за български национални песни и танци „ Въгленче “ – Молдова („ Скъпоценното благосъстояние “ – алманах с български национални песни); Тодор Господинов – „ Швеге “ (роман за съпротивата против злото, за силата на човешкия дух, за невъзможната обич и за изборите на ръба) и други
Конференцията в частта за етнологията на българите бе с водещ доцент доктор Елена Рацеева от Кишиневския университет в Молдова. На нея Валентин Петков от НД „ Традиция “ - Клуб Силистра, подари стогодишен мини бюст на Христо Ботев, с цел да доближи до българската библиотека, носеща името на поета бунтовник. Както и до българското неделно учебно заведение в столицата на Република Молдова, основано преди 10 години към Научното сдружение на българистите, на което доцент Рацеева е от три години шеф. В обособен миг по време на форума бе показана активността на школото, което е едно от 262 по рода си в целия свят.
В панела за етнологията на българите и в близки ди нея тематики силистренци се показаха с няколко отчета: доктор Йордан Касабов („ Скрити от погледа истини за етнодемографията на гагаузите “), доцент доктор Румяна Лебедова („ 110 години от рождението на учителя, учения и общественика Пирин Бояджиев – почетен жител на Силистра “); Йордан Георгиев - „ За българската Омирка Васила Вълчева от Калипетрово и за други сборници с български национални песни от Добруджа от края на XIX в. до наши дни “; Валентин Събков – „ Непознатите българи: Михаил Морузов, основател на румънските служби за сигурност. Руси (Гавраил) Моллов, шеф на департамента на полицията в Руската империя до 1915 година и един от основателите на съветското контраразузнаване; Йон Буздуган, молдовски стихотворец и правоприемник на огромния жанр на Боздугановите; Радослав Марков – докторант в Българска академия на науките („ Създаване и предпазване на 7D-цифрови копия на културно завещание “ и „ За първия български документален филм – „ Мадара “, който е от 1937 година “).
В предходния и в този панел свои разработки показаха проф. доктор Пенка Радева („ Ново проучване за Йордан Йовков “) и проф. Калчо Калчев от Великотърновския университет (Някои своеобразия в оценяване на революционното дело на Апостола от българските политически сили през интервала 1919-1944 г.), проф. Вера Бонева – УниБИТ („ Етюд върху писмо на Васил Левски до Любен Каравелов “) и проф. Ивайло Христов – УНСС – София („ Заговорът против Левски “), доктор Красен Русев – Международен лицей „ Албена “ („ За произхода на името българи “), доктор Даниела Вичкова-Нушева – Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките („ Българската памет за Васил Левски в Букурещ “); от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките – доктор Галин Георгиев („ Сватбената обредност като знак за произхода, миграцията и връзките сред жителите на няколко селища в Украйна, Молдова и България) и доцент доктор Петко Христов, и др.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ