В рамките на инициативата Трезор за идеи: Конкурс за концепция

В рамките на самодейността „ Трезор за хрумвания: Конкурс за идея за развиване на някогашната постройка на Българска народна банка, гр. Пловдив “ ( https://trezorzaidei.com/ ) бяха получени 42 оферти от страната и чужбина.

Експертното жури, с ръководител Пламен Панов, заместник-кмет „ Култура, археология и туризъм “ на Община Пловдив, прегледа предложенията деликатно и всъщност, преценявайки техните качества съгласно авансово оповестените критерии на състезанието, действителните функционални благоприятни условия, които постройката дава във връзка с местонахождение, систематизиране, архитектурен облик и историческа полезност.

Следвайки положителните интернационалните практики по запазване на културното завещание и с концепцията за реализиране на оптимална акомодация и социализация на постройката, журито деликатно и задълбочено прегледа концепциите на участниците за възобновяване на постройката и прилежащата ѝ среда.

Съгласно регламента, журито премира финално три предложения/проекта. Наградният фонд на конкурсната самодейност „ Трезор за хрумвания “ е в общ размер – 14 100 лева, от които 9 100 лева са обезпечени от бюджета на Община Пловдив, а 5 000 лева са подаяние от „ Холдинг КЦМ 2000 “ АД.

Предложение „ Банков удар: Център за млади очаквания в областта на креативните промишлености “ на креативен колектив в състав Нико Фасел, Ян Рудт от Германия .

Резюме: Авторите оферират някогашната банкова постройка да се трансформира в център за млади очаквания в областта на креативните промишлености – една витална креативна екосистема, сплотяваща млади актьори от разнообразни дисциплини – от образни изкуства до спектакъл, музика, литература и кино и други Творческият хъб освен би обогатил културния живот в града и би насърчил младите гении, само че би имал капацитета да се трансформира в атрактивно място за другарство, културни събития, средище на млади създатели, които да се учат един от различен и да се въодушевяват взаимно. Същевременно ще даде платформа за показване на техните произведения, пространства за продан на хрумвания и по-нататъшно развиване на артистичните им умения.

Предложението е създадено на база разбор на ролята на изкуството в Пловдив в подтекста на хилядолетната история на града, неговото богато културно завещание, характерни естествени дадености, локалната общественост, креативните промишлености, вложенията в изкуствата, урбанистичното възобновление, богатата палитра от културни събития и духа на нововъведения и съдействие. Всички те са в основата на развиването на града като културна столица и атрактивна интернационална дестинация, вдъхновяваща както артистите и техните публики, по този начин и жителите и гостите на града.

Архитектурното решение си слага за цел да показа по нов и отворен метод класическата затворена фасада, като оферират ексцентрично решение за оформяне на отворено към прилежащото площадно пространство входно пространство, като резервират „ историческата обвивка “ и реорганизират посетителския път из постройката. Предложението включва разширение на атриума и обезпечаването на повече светлина и образна връзка сред обособените равнища. Офисните пространства са трансформирани в гъвкави, отворени пространства с директна връзка към атриума. Посетителите ще могат да се насладят на новия дизайн, който ще включва внимателно интериорно озеленяване и осъществяване на плавна връзка сред интериор и екстериор. Новите намеси са решени въз основата на контрастност по подобаващ метод с избора на материали и хроматика. В сутерена и на първо равнище са планувани пространства за връзка и отдих, кафене и експозиционни площи. На второ и трето равнище са обособени студиа, галерии, образователни зали, фото-студио, звукозаписно студио, лаборатория, медиатека, пространства за работилници и пространства, обслужващи резидентни стратегии. Предвидени са и нужните обслужващи административни, механически и санитарни пространства.

Предложената намеса цели преобразуването на историческата банкова постройка в културен център, който да продължи по резистентен метод наследството на Пловдив като европейска столица на културата и да способства за бъдещото развиване на града.

Предложение „ Музей на Пловдив: музейна експозиция за историята и духа на Пловдив “ на креативен колектив в състав: арх. Антоанета Топалова, арх. Мария Стоянова, арх. Володя Стоянов, Стефан Шивачев и инж. Ирина Рабенхорст.

Резюме: Предложението планува основаването на музейна експозиция за историята и духа на Пловдив с учебен център за деца и списък за архитектурно-градоустройственото развиване на града, което да отговори на назрели и ясно дефинирани през последните десетилетия потребности. Вдъхновени от историята на Пловдив, прочут със своя дух, одобрен през вековете модел на толерантно битие на етноси и религиозни общности, и оформянето на града като водещ център на културно-историческия туризъм и нараствания туристически поток, създателите оферират основаването на такава експозиция, в която българските и непознати туристи да получат тази предварителна обща визия за града и неговото културно историческо завещание, и която да бъде основа за обмисляне на маршрутите през идващите дни. На първо равнище /партер/, в някогашния централен банков салон, е планувана представителната част на експозицията, която съставлява повсеместен особено основан огромен макет на актуалния град, в допълнение обживен от имерсивни модерни технологии, който посреща посетителите и образува алегорично място за ритуални и тематични общоградски мероприятия, свързани с града. Обособени са тематични експозиционни площи, които описват за историята и еволюцията на града. Предвидени са и пространства за информация, каса, екскурзоводи, музеен магазин. В северната част на етажа се планува зала за краткотрайни тематични експозиции и полемики върху обекти от музейния списък, нови архитектурни и урбанистични планове и други сходни начинания.

На второ равнище е разпрострат детски музеен център, в който най-младите гости ще могат да възпроизвеждат и интерпретират обекти и детайли на културната градската еднаквост, с цел да я оценят и възприемат като своя полезност. Предвидени са и експозиционни площи, разглеждащи градоустройствената еволюция на града и знакови за града планове и обекти. На трето равнище е планувана тематична експозиция „ Духът на мястото “, която обгръща изявата като материална документи за всеки раздел на духовната културна активност, с обезпечаване на задоволително пространство за осъществяване на тематични полемики, презентации, срещи на гости в това число на възпитаници и студенти с създатели.

Експозицията споделя за просветителни и научни институти в Пловдив – учебни заведения, университети, книжарници, издателства – изявени деятели и достижения, театрални дейци и реализатори, поети, белетристи, публицисти, създатели от всички жанрове на изобразителните изкуства, дейци на публичния живот и други В подпокривното пространство е завършен панорамен кафе-клуб за срещи и полемики, а в сутерена са планувани площи за документален списък, трезор за материални артефакти, администрация, кабинети на музейни експерти, читалня за гости, проучватели и откриватели на архива, обслужващи пространства, инфраструктура и хранилища за инвентар. Екстериорното площадно пространство е третирано като намерено предверие за външна информация и отдих. Предназначено е за отмора и организация на посетителски групи със непокътнати дървета и зеленина и построяването на украсителен шадраван, маркиращ входа на музея. Той ще съставлява самобитен възобновен спомен за „ шадравана от Османския интервал на града “, който да се трансформира в акцент на Пешеходната улица и градски репер.

Предложение „ Трезор и съкровища: Филиал на Регионален археологически музей – Пловдив “, с създател Десислава Давидова.

Резюме: Предложението планува развиването на филиал на Регионален археологически музей – Пловдив – една от най-старите културни институции в страната, публично открит през 1882 година, в който да бъдат създадени изложбени площи за краткотрайни и непрекъснати експозиции, разкриващи богатия фонд на музея, наброяващ близо 250 000 експоната, по подобаващ и новаторски метод. Адаптацията на постройката за филиал на РАМ-Пловдив планува потреблението на трезорите в сутерена за фондохранилище както поради извънредно положителния микроклимат, по този начин и поради сигурността, която обезпечават.

На първия, сутеренен етаж, е планувано кафене с детски ъгъл, а обилният емблематичен банков салон е трансфорат в зала за краткотрайни изложения. По този метод се цели музеят да притегля както нови гости и посетители на града, по този начин и посредством предлагането на благоприятни условия за преобразяване на залата в многофункционално пространство за лекции, беседи, прожекции, да се трансформира в обект за неведнъж посещаване, в желано място за отдих и придобиване на нови познания за историята на града и района, за тематичните експозиции, за другите аспекти на археологията като научна дисциплинираност и не на последно място – да се трансформира в самобитен роман за общото ни споделено минало.

На второто равнище е планувано място за библиотека с читалня, споделено работно пространство (т.нар. co-working space), реставрационни ателиета. На третото равнище, в старинната част на историческата постройка са обособени експозиционни площи. В „ новото “ крило на постройката на някогашната банка, построено през 1970-те, са обособени изложбени площи и пространство за работилници, дребен киносалон, в който могат да се прожектират тематични филми или да се провеждат четения, беседи и други Целта е пространството да бъде многофункционално, тъй че да може да се организират събития от друг вид, подобаващи за разнообразни възрастови и целеви групи. Офисите на обслужващите постройката (служители и специалисти) са обособени и с следен достъп. В рамките на експозиционните площи са планувани поредност от тактилни пространства, посредством които посетителите от разнообразни възрастови групи да съпреживеят елементи от всекидневието през другите епохи. В допълнение, със средствата на 3Д мапинга и новите технологии и аудио-визуалните резултати се реализира самобитно потапяне в средата, което да остави дълготраен спомен от претърпяното и наученото и да играе ролята на самобитен мост освен през времето, само че и през другите култури.

Екстериорното пространство е решено с почитание към средата като са планувани минимални намеси, запазвайки сегашната роля на площадно микро-пространство за разнообразни изложения и пърформанси. Предвидена е и дребна зона за маси навън. Предложението включва и опция за прожектиране на видео-материали върху фасадата, като по този метод трансформира местоположението в желано място за рекреация в края на деня, изключително през дейния летен туристически сезон.

След извършена полемика, журито взе решение да отличи с „ Почетна грамота “ още три от постъпилите оферти, които по атрактивен метод оферират опция за бъдещото развиване на постройката. Отличените с „ Почетна грамота “ са:  

Предложение „ Арт конгрес “ с създател Мирта Билос от Англия

Предложението е самобитен разговор сред остарялото и новото, сред постройката и града. Чрез покачване и отваряне на терена, свързващ образно прилежащите улици, постройката се трансформира в продължение на градската тъкан, налична и отворена за всички. Културният център, като модерна агора, се трансформира в сърцето на културния и публичен живот. Предложението се отличава с контрастно и интензивно екстериорно решение с блестящо наблягане на новите намеси, отделяне на експозиционна зала в границите на някогашния салон и провеждането на опция за вкарването на естествена светлина в сутеренните равнища. Подходът се стреми да разкрие същината на постройката, като резервира отличителните и истински характерности и в същото време вкарва серия от модерни интервенции и направления, които разкриват разнообразие от погледи и гледки, в ослепителен контрастност с истинската тъкан.  

Предложение „ Имерсивен център за креативно развиване и цифрови изкуства “ с създател Михаил Огнянов, България.

Предложението придава нова жизнеспособност и функционалност на постройката, съобразена със актуалните културни и софтуерни трендове. Авторът цели да трансформира някогашния банков салон в многофункционално пространство, оборудвано с високотехнологични средства за визуализация и тон, които да способстват за преживяването на посетителите. Идеята е да се подтиква културното и креативното развиване на млади актьори и да предложи нова платформа за културен продан в района. Адаптацията на историческата постройка към потребностите на актуалното изкуство е замислено без да се нарушава нейната културна полезност. Центърът ще включва основна зала за имерсивни изкуствени прекарвания и голям брой пространства за разнообразни действия, в това число арт резиденции, работилници, лекционни зали и други Целта е да се притегли необятна аудитория – от локални поданици до интернационалните туристи, което ще способства за икономическото развиване на района. Очакванията са центърът да подтиква културния туризъм, да сътвори нови работни места и да усили публичния интерес към изкуствата и нововъведенията. Чрез основаването на партньорства с просветителни институции, локални бизнеси и интернационалните културни организации, да се подтиква обмена на познания и умения, както и да се обезпечи финансовата резистентност на плана.

Предложение „ Гръбнакът: културен подем в Пловдив “ на креативен колектив Цу Чин Хуанг, Ю Хсин Лий и Тинг Чен Ву от Тайван.

Предложението е въодушевено от богатото минало на града като един от най-старите градове в Европа и на база задълбочено проучване на историята на града, неговите културни полезности и съществуващата културна инфраструктура и културен календар. Предлага превръщането на постройката в център, който да предизвиква културното многообразие, взаимното творчество и ученето през целия живот. Конкурсното предложение планува основаването на гъвкави отворени пространства, отворени за необятната аудитория, галерии, артистични студиа и инкубатори, образователни зали и други В подземията и на партерно равнище са ситуирани представителни стълбища, лоби бар, изложба и е самостоятелен дребен двор, хартиен ъгъл и сувенирен магазин. На второ равнище са развити поредност от галерии и пространства за перформативно изкуство, а на последното – студиа, образователни зали, пространства за работилници и място за диспути. Реорганизацията на функционалността и разпределението на постройката са осъществени чрез система от информационни детайли – нов вход на равнището на сутерена, стълби, пасарелки, които контрастират на историческата постройка, подчертаващи разговора сред историческата субстанция и актуалните намеси.

В поредност от изявления следва да бъдат показани всички останали подадени конкурсни оферти в самодейността „ Трезор за хрумвания: Конкурс за идея за развиване на някогашната постройка на Българска народна банка, гр. Пловдив “ (https://trezorzaidei.com/).