В рамките на експеримент, проведен от японски учени, спорофити от

В рамките на опит, извършен от японски учени, спорофити от мъха Physcomitrella patens са сложени от външната страна на МКС през март 2022 година и прекарват там 283 дни – до януари 2023 година. Екземплярите бяха изложени на изискванията на вакуум, микрогравитация, рискови температури и мощна ултравиолетова радиация. Учените чакаха съвсем цялостна гибел на спорите, само че бяха сюрпризирани, когато съвсем всички спори покълнаха след завръщането си на Земята.

Още преди да изпратят спорофитите на мъха в космоса, откривателите подлагат вегетативните им елементи на тежки тествания, с цел да изберат най-устойчивите за опита. Оказало се, че младите елементи, или „ издънките “ били убити от ултравиолетовата радиация, до момента в който спорофитите – произвеждащите и съдържащи спори органи на мъховете – останали живи. Именно тези органи на мъховете, дружно със наличието им (спорите) бяха изпратени на борда на МКС с кораба Cygnus на Northrop Grumman. По-късно те бяха върнати на Земята с кораба Dragon на SpaceX.

Резултатите бяха изненадващи: повече от 80% от спорофитите останаха жизнеспособни, макар че наличието на хлорофил а в тях беше понижено с към 20%. На Земята оживелите спори сполучливо покълват и дават естествени растения. Моделирането въз основа на събраните данни демонстрира, че спорите могат да останат жизнеспособни след престой в космоса в продължение на 5600 дни – това са повече от 15 години.

Контейнер с мостри, в които мъхът е бил в космоса

Изследването акцентира изключителната резистентност на земния живот към галактическите условия – на равнище съществени клетъчни структури. Учените означават, че мъхът се е оказал доста по-устойчив от бактериите и пацифистите, които преди този момент също са били тествани в открития космос. Откритията откриват вероятността за потребление на мъховете за основаване на самоподдържащи се биологични системи на Луната и Марс, което може да бъде първата стъпка към построяването на извънземни екосистеми.