В публичното пространство и в медиите е налице неофициалнен стил

В общественото пространство и в медиите е налице неофициалнен жанр на говорене, който с времето бива легитимиран за формален. По-тревожното е, че българите постепенно губят езикова подготвеност. Това разяснява в ефира на Bulgaria ON AIR езиковедът от Института за български език към Българска академия на науките проф. Ана Кочева.

" Ние не съумяваме към този момент да се показваме съгласно подтекста, вербалността спада. Това е един обезпокоителен признак, който изисква доста съществено стратегическо езиково обмисляне и езикова ревитализация, което не е по силата на една или две институции, а е нещо, с което би трябвало да се ангажира цялото българско общество ", акцентира тя.

По дмуте ѝ основата на тези проблеми се корени в равнището на просветителния развой у нас. Демографският фактор също би трябвало да бъде регистриран като причина за евентуалната застрашеност на българския език, безапелационна е още проф. Кочева.

" Като приказвам за степен на застрашеност, то в Европа и в света има прекалено много застрашени езици. Първата степен е евентуалната. В тази обстановка се намира българският език тук, в държавните граници. Това значи, че той е подложен на доста натоварен външен напън, само че към момента продължава да се предава от родители на деца и да се преподава в учебно заведение. Ако погледнем обаче положението на речта измежду българските общности в чужбина, там застрашеността е от втора, трета сериозна степен ", изясни тя.