6,2 млн. лв. са похарчили партиите за изборите на 2 април, най-много са дали ПП-ДБ
В обществения указател на Сметната палата към този момент са оповестени финансовите доклади на обединенията – 21 партии и обединения, взели участие в изборите на 2 април.
Какво демонстрират тези доклади и защо главно са употребявали средствата си политическите субекти в тази акция, излиза наяве от разбор на Института за развиване на обществените средства (ИРПС).
Разходите в акцията
Само една от обединенията, участващи в акцията, не е показала направени разноски в акцията. Това е Социалистическа партия Български път (същата не е набрала и никакви средства) . Общата сума, която останалите партии и обединения са заявили като изхарчена за акциите си, е общо 6 206 787 лева Това е доста по-малко спрямо акцията от октомври, 2022 година, за която разноските на участниците бяха в размер на
И този път най-вече средства бяха ориентирани към медийна реклама – 4 703 269 лева . Така 76% от ресурсите бяха вложени за разпространяване и отразяване на партийните послания. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които страната дава като помощ за обединения без право на дотация. Те възлизат на 534 441 лева
На второ място са изхарчените средства за наем и превоз, които възлизат на 809 727 лева (или 13%) . Следват разноските за всеобщи прояви и пропагандни материали. Те обаче са намаляли на половина по отношение на последната акция от 2022 година и са в размер на близо 526 хиляди лева или 8.5% от всички декларирани средства. Данните от финансовите доклади на партиите демонстрират, че в предизборните съревнования от последните две години има ясни трендове за намаляваща роля на срещите с гласоподаватели и все по-голямо значение на рекламата в медиите. Може би това е индикация, че претендентите за народни представители се усещат по-комфортно представяйки платформите си посредством платени ПР материали (включително и в обществените мрежи), а не в непосредствени диалози с жителите.
Едва 11 000 лева (или 0.17%) са отделените средства за хонорари , като само от обединението Продължаваме промяната – Демократична България са заявили възнаграждение на труда на ангажираните с акцията. Явно съвсем всички предизборни действия на партийните щабове и този път са се осъществявали посредством безплатни старания на симпатизанти, партийни членове или доброволци.
Впечатление прави, че в акцията са регистрирани единствено 700 лева разноски за консултантски услуги и социологически изследвания.
В идната графика е показана структурата на разноските за всяка една от обединенията, излъчили депутати в 49-тото Народно заседание.
Най-скъпа е била акцията за обединението Продължаваме промяната – Демократична България – 2 421 904 лева . Три пъти по-малко средства са вложили от Възраждане – 721 941 лева и ГЕРБ-СДС – 693 608 лева Разходите за медии имат главен дял при всички обединения. Най-голям е той при ИТН – 88%, а минимален – 43% при Движение за права и свободи. Движението само е разпределило релативно отмерено средствата си сред медийните услуги и акцията на терен.
Разходите за медии
Както посочихме нагоре, медийните разноски в акцията са общо 4.7 млн. лева, което съставлява понижение с ⅕-та спрямо изборите от октомври, 2022 година Разпределението на средствата обаче е сходно, като партиите още веднъж са ги насочили главно към онлайн издания и частни малките екрани.
Рекламата и ПР изявленията в уеб уеб страниците са коствали общо 1 752 907 лева (37% от разноските за медии). В тази категория би трябвало да са включени и разноските за платени постове в обществените мрежи (като Фейсбук, Instagram), които все по-активно се употребяват от политическите обединения, само че не се показват независимо в докладите. Предимството на този вид медии е, че разрешават точно и непосредствено ориентиране на посланията към съответни групи гласоподаватели, което в последните години от ден на ден се избира като способ на връзка от партии и претенденти.
У частниците в изборите на 2 април, 2023 година са вложили 1 704 551 лева (36% от разноските за медии) за отразяване в частни малките екрани. Мониторингът ни по време на акцията, че договорите за множеството от тези средства бяха подписани в последната седмица на конкуренцията, когато се ускориха партийните послания.
* В средствата са включени и медийните пакети.
Най-малка част от средствата за реклама в акцията партиите са насочили към БНР – 73 638 лева (1.6%) и частните радиостанции – 247 037 лева (5.3%).
Има подобен народ и Български напредък са отчели разноски за медии надлежно за 23 371 лева и за 52 184 лева, само че не са показали съответния вид снабдител на медийни услуги.
Медийната “цена ” на един глас
Разходите за медии от ден на ден покачват смисъла си в предизборните акции, само че до каква степен дейно се влагат те и кои партии са разпределили най-добре тези средства? Данните демонстрират, че за някои обединения гласовете са имали медийна “цена ” от над 20 лева, а за други – по-малко от лев. Подробна разбивка за участниците в изборите може да видите в идната графика:
“Най-скъпи ” са гласовете на обединенията Българска социалдемокрация – Евролевица, Български народен съюз Нова народна власт , Българско национално обединяване и Български съюз за директна народна власт. Всички те са получавали медийни пакети, а само Българска социалдемокрация – Евролевица е вложила средства, разнообразни от държавната помощ, в акцията си.
Най-успешно са разпределили разноските си за медии някои от така наречен ”традиционни ” партии . Така медийната “цена ” на глас за Движение за права и свободи е 0.64 лева, за ГЕРБ-СДС – 0.81 лева, а за Българска социалистическа партия за България – 1.19 лева
Някои заключения за разноските в акцията
Отчетите на участвалите в изборите на 2-и април, 2023 година партии и обединения демонстрират, че медийните услуги ускоряват ролята си на главно разходно перо. За следващ път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а в актуалната акция политическите обединения са употребявали алегорично услуги на социологически и консултантски организации.
От разходните категории не може да стане ясно дали са регистрирани сумите, ориентирани към реклама в обществените мрежи, които са все по-търсен и желан канал за връзка на участниците. Вероятно средствата за тях са попаднали в категорията разноски за онлайн медии.
И в тази акция продължава практиката във финансирането на акциите да се включват непарични средства. Те обаче не могат да бъдат съотнесени към нито една от категорията разноски, до момента в който за тях няма по-конкретна информация – дали това са услуги, заплащания към медии, билборди, образуване на събития и т.н.
Какво демонстрират тези доклади и защо главно са употребявали средствата си политическите субекти в тази акция, излиза наяве от разбор на Института за развиване на обществените средства (ИРПС).
Разходите в акцията
Само една от обединенията, участващи в акцията, не е показала направени разноски в акцията. Това е Социалистическа партия Български път (същата не е набрала и никакви средства) . Общата сума, която останалите партии и обединения са заявили като изхарчена за акциите си, е общо 6 206 787 лева Това е доста по-малко спрямо акцията от октомври, 2022 година, за която разноските на участниците бяха в размер на
И този път най-вече средства бяха ориентирани към медийна реклама – 4 703 269 лева . Така 76% от ресурсите бяха вложени за разпространяване и отразяване на партийните послания. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които страната дава като помощ за обединения без право на дотация. Те възлизат на 534 441 лева
На второ място са изхарчените средства за наем и превоз, които възлизат на 809 727 лева (или 13%) . Следват разноските за всеобщи прояви и пропагандни материали. Те обаче са намаляли на половина по отношение на последната акция от 2022 година и са в размер на близо 526 хиляди лева или 8.5% от всички декларирани средства. Данните от финансовите доклади на партиите демонстрират, че в предизборните съревнования от последните две години има ясни трендове за намаляваща роля на срещите с гласоподаватели и все по-голямо значение на рекламата в медиите. Може би това е индикация, че претендентите за народни представители се усещат по-комфортно представяйки платформите си посредством платени ПР материали (включително и в обществените мрежи), а не в непосредствени диалози с жителите.
Едва 11 000 лева (или 0.17%) са отделените средства за хонорари , като само от обединението Продължаваме промяната – Демократична България са заявили възнаграждение на труда на ангажираните с акцията. Явно съвсем всички предизборни действия на партийните щабове и този път са се осъществявали посредством безплатни старания на симпатизанти, партийни членове или доброволци.
Впечатление прави, че в акцията са регистрирани единствено 700 лева разноски за консултантски услуги и социологически изследвания.
В идната графика е показана структурата на разноските за всяка една от обединенията, излъчили депутати в 49-тото Народно заседание.
Най-скъпа е била акцията за обединението Продължаваме промяната – Демократична България – 2 421 904 лева . Три пъти по-малко средства са вложили от Възраждане – 721 941 лева и ГЕРБ-СДС – 693 608 лева Разходите за медии имат главен дял при всички обединения. Най-голям е той при ИТН – 88%, а минимален – 43% при Движение за права и свободи. Движението само е разпределило релативно отмерено средствата си сред медийните услуги и акцията на терен.
Разходите за медии
Както посочихме нагоре, медийните разноски в акцията са общо 4.7 млн. лева, което съставлява понижение с ⅕-та спрямо изборите от октомври, 2022 година Разпределението на средствата обаче е сходно, като партиите още веднъж са ги насочили главно към онлайн издания и частни малките екрани.
Рекламата и ПР изявленията в уеб уеб страниците са коствали общо 1 752 907 лева (37% от разноските за медии). В тази категория би трябвало да са включени и разноските за платени постове в обществените мрежи (като Фейсбук, Instagram), които все по-активно се употребяват от политическите обединения, само че не се показват независимо в докладите. Предимството на този вид медии е, че разрешават точно и непосредствено ориентиране на посланията към съответни групи гласоподаватели, което в последните години от ден на ден се избира като способ на връзка от партии и претенденти.
У частниците в изборите на 2 април, 2023 година са вложили 1 704 551 лева (36% от разноските за медии) за отразяване в частни малките екрани. Мониторингът ни по време на акцията, че договорите за множеството от тези средства бяха подписани в последната седмица на конкуренцията, когато се ускориха партийните послания.
* В средствата са включени и медийните пакети.
Най-малка част от средствата за реклама в акцията партиите са насочили към БНР – 73 638 лева (1.6%) и частните радиостанции – 247 037 лева (5.3%).
Има подобен народ и Български напредък са отчели разноски за медии надлежно за 23 371 лева и за 52 184 лева, само че не са показали съответния вид снабдител на медийни услуги.
Медийната “цена ” на един глас
Разходите за медии от ден на ден покачват смисъла си в предизборните акции, само че до каква степен дейно се влагат те и кои партии са разпределили най-добре тези средства? Данните демонстрират, че за някои обединения гласовете са имали медийна “цена ” от над 20 лева, а за други – по-малко от лев. Подробна разбивка за участниците в изборите може да видите в идната графика:
“Най-скъпи ” са гласовете на обединенията Българска социалдемокрация – Евролевица, Български народен съюз Нова народна власт , Българско национално обединяване и Български съюз за директна народна власт. Всички те са получавали медийни пакети, а само Българска социалдемокрация – Евролевица е вложила средства, разнообразни от държавната помощ, в акцията си.
Най-успешно са разпределили разноските си за медии някои от така наречен ”традиционни ” партии . Така медийната “цена ” на глас за Движение за права и свободи е 0.64 лева, за ГЕРБ-СДС – 0.81 лева, а за Българска социалистическа партия за България – 1.19 лева
Някои заключения за разноските в акцията
Отчетите на участвалите в изборите на 2-и април, 2023 година партии и обединения демонстрират, че медийните услуги ускоряват ролята си на главно разходно перо. За следващ път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а в актуалната акция политическите обединения са употребявали алегорично услуги на социологически и консултантски организации.
От разходните категории не може да стане ясно дали са регистрирани сумите, ориентирани към реклама в обществените мрежи, които са все по-търсен и желан канал за връзка на участниците. Вероятно средствата за тях са попаднали в категорията разноски за онлайн медии.
И в тази акция продължава практиката във финансирането на акциите да се включват непарични средства. Те обаче не могат да бъдат съотнесени към нито една от категорията разноски, до момента в който за тях няма по-конкретна информация – дали това са услуги, заплащания към медии, билборди, образуване на събития и т.н.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ