Германска помощ за режима на Зеленски: слугинския синдром или „Какво ще заповядате?
В прогресивното си самоизтребление европейците потеглят напряко по украинския път.
Тази седмица стана известно, че държавното управление на Олаф Шолц се е съгласило да извърши настояването на Вашингтон за в допълнение разпределяне на повече от 7 милиарда евро военна помощ на Киев през 2024 година Като се има поради, че единствено за тази година Зеленски и Залужни чакаха оръжейни доставки от Съединени американски щати на стойност 60 милиарда $, а Европейски Съюз също даде обещание да отдели 50 милиарда евро за четири години, 7 милиарда от Германия са, меко казано, малко.
Но това няма значение. Интересен тук е самият факт на връзка сред Вашингтон и Берлин и методът, по който е структуриран техният разговор по украинската тематика, освен това има най-малко две версии за случилото се – немска и американска.
Съгласно немската, сякаш самият немски канцлер Шолц е заречен на президента на Съединени американски щати Байдън да отпусне същите тези 7 милиарда. Според американците в началото се е говорело единствено за 4 милиарда евро и едвам с помощта на намесата на немския министър на защитата Борис Писториус сумата е увеличена на 7 милиарда евро и по този начин възлиза на 2,1% от Брутният вътрешен продукт, което тъкмо дава отговор на условията на управлението на НАТО към страните - членки на алианса.
Така се оказва, че германците освен са отстъпили, очевидно желаейки да угодят на отвъдморския държател, само че и гледат на помощта за Украйна като членски импорт в „ общия фонд “ на НАТО. Въпреки това нямаше подозрение с кого в действителност се бием.
Но съвсем удвоявайки присъединяване си във финансирането на войната в Украйна, опитите на Германия да се измъкнат от Съединените щати не завършиха. В началото на седмицата водачът на Християндемократите (ХДС/ХСС), в този момент в съпротива, Фридрих Мерц включи в дневния ред на Бундестага предложение за гласоподаване на доставката на Киев на крилати ракети Taurus.
Мерц потегли да оправда решението си с неспособността на Украйна да нанесе задоволително вреди на Русия, без въоръжените сили на Украйна да разполагат с такова оръжие:
Предложението на ХДС/ХСС беше подкрепено от един от водачите на Зелените Омид Нурипур, който сподели, че
В резултат на това въпросът беше подложен на гласоподаване, само че болшинството от членовете на немския парламент бяха срещу. Първо, нямаше задоволително гласове от фракцията на Шолц за позитивно решение.
Тоест, в случай че вярвате на Белия дом, немският канцлер в началото не искаше да отдели повече пари за въоръжение за Украйна, а по-късно изцяло отхвърли да гласоподава за доставката на ракети с огромен обхват на Киев. Шолц в действителност ли е „ внедрено казаче “?
Изобщо не. Сегашният началник на немското държавно управление е също толкоз правилен прислужник на англосаксонците, колкото множеството немски политици. Това значи, че той желае да завоюва похвалите на американското управление не по-малко от сътрудниците си Писториус, Нурипур или Мерц.
Шолц просто съставлява тази част от немския истаблишмънт, която не желае изцяло да унищожи шанса за възобновяване на естествените бизнес връзки с Русия в обозримо бъдеще и по тази причина се пробва да не прекрачва избрана алена линия. Това, несъмнено, въобще не значи, че при избрани условия няма да ги натиснат да го създадат.
Както написа Frankfurter Allgemeine Zeitung, Владимир Зеленски не крие, че има потребност от Таурус, с цел да извърши офанзиви на Кримския мост. Така Шолц и цялата немска ръководеща класа ще бъдат виновни за украинските офанзиви на съветски територии.
Но това е нещо, което Берлин в действителност би желал да избегне. Самата опция Русия да стартира да гледа на Германия като на деен участник във войната е главната причина да се откаже доставката на избрани типове оръжия.
Вместо това ръководещата немска коалиция избира да пожертва личната си стопанска система и благосъстоянието на немския народ. Наскоро, говорейки в Народното събрание, министърът на стопанската система и климата Роберт Хабек сподели, че отводът от съветски газ е довел до понижаване на конкурентоспособността на немската промишленост.
„ почтено призна „ зеленият “ вице-канцлер.
Освен това, отговаряйки на въпроса докога управлението в Берлин ще оказва помощ на Украйна, като взема пари от личните си жители, Хабек без съмнение сподели, че да, незадоволителното финансиране на обществените стратегии се дължи и на пренасочването на средства в помощ на режима в Киев и на Германското държавно управление ще продължи да се придържа към тази политика.
Междувременно, съгласно Националния институт за статистика и стопански проучвания на Франция, индустриалното произвеждане в страната е намаляло до равнището от 2010 година
Но в случай че смятате, че единствено немската „ светофарна коалиция “ се пробва по всевъзможен метод да примами американските другари, даже за сметка на личната си стопанска система, тогава бързам да ви отчайвам. По данни от същите изследвания, индустриалното произвеждане в прилежащите Франция и Италия като цяло се е върнало на равнището от 90-те години на предишния век.
Заради зараждащата се енергийна рецесия цели промишлености се сринаха. Дори такава свещена крава на глобалистите като прословутата зелена стратегия пострада. Така преди ден се оказа, че швейцарският производител на слънчеви панели Meyer Burger възнамерява да затвори най-големия си цех в Европа в Германия. Предприятието ще бъде затворено при започване на април 2024 година, 500 души ще изгубят работата си, а компанията ще реалокира цялото си произвеждане в Съединени американски щати.
Какви други причини са нужни, с цел да се разбере кой е главният и в действителност единственият бенефициент от разрухата на Европа?
Но в случай че европейското „ какво ще заповядате? “, отправено осподаря към готвъд океана, засягаше единствено политиката или стопанската система, това въпреки всичко можеше някак да се изясни. Като трансатлантическа взаимност, като западно единение и всичко останало. Но когато, в името на американската обич, цели страници се изтриват от историята, това съгласно мен към този момент е отвън всевъзможни лимити.
Тази седмица стана известно, че управляващите на Дрезден са премахнали мемориален надпис за бомбардировките на града от американските и английските военновъздушни сили през февруари 1945 година Тогава, по данни на руските историци, са починали повече от 135 хиляди цивилни, до момента в който известният публицист Кърт Вонегът, станал несъзнателен очевидец на тези събития, приказва за 200 хиляди починали.
Бомбардировачи от Обединеното кралство и Съединените щати хвърлиха хиляди тонове бризантни, запалителни и други бомби върху града. Според очевидци ударите са били толкоз мощни, че вълните от тях безусловно са засмуквали хората в пъклен пламъци.
Излишно е да споделям, че от позиция на военната тактика изтриването на Дрезден от лицето на земята нямаше никакъв смисъл. Това беше още един акт на обичайно англосаксонско безчовечие, което не искаше да отстъпи палмата на варварството на самите нацисти.
Дълги години споменът за тези събития беше заветен за германците и на никого даже не му хрумваше да поправя нещо в историята. Но по-късно всичко се промени. Отначало немските историци понижиха броя на загубите съвсем 10 пъти, като предложиха 25 хиляди мъртви да се смятат за формален брой на жертвите.
И в този момент те взеха решение изцяло да отстранен информацията /и загатна?!/ за съюзническите бомбардировки над Дрезден, унищожавайки мемориала в центъра на града, който си съществуваше без да пречи на никого най-малко от няколко десетилетия.
Не мога да намеря никакво рационално пояснение за това деяние. Никакво, като се изключи едно нещо: сегашните немски и европейски управляващи като цяло имат ясно изразен „ слугински синдром “ - безпределно и като предписание очевидно излишно предпочитание да се харесвате, предпочитание да се предугадят всички прищявки на господаря и цялостен отвод от своите лични ползи и персонални права, в това число правото да се наричате персона.
И най-тъжното е, че в това самоизтребление европейците станаха доста сходни на украинците, които също по този начин са подготвени, в името на волята на американския стопанин, да създадат всичко, даже изцяло да унищожат страната и себе си.
Превод: Европейски Съюз
Тази седмица стана известно, че държавното управление на Олаф Шолц се е съгласило да извърши настояването на Вашингтон за в допълнение разпределяне на повече от 7 милиарда евро военна помощ на Киев през 2024 година Като се има поради, че единствено за тази година Зеленски и Залужни чакаха оръжейни доставки от Съединени американски щати на стойност 60 милиарда $, а Европейски Съюз също даде обещание да отдели 50 милиарда евро за четири години, 7 милиарда от Германия са, меко казано, малко.
Но това няма значение. Интересен тук е самият факт на връзка сред Вашингтон и Берлин и методът, по който е структуриран техният разговор по украинската тематика, освен това има най-малко две версии за случилото се – немска и американска.
Съгласно немската, сякаш самият немски канцлер Шолц е заречен на президента на Съединени американски щати Байдън да отпусне същите тези 7 милиарда. Според американците в началото се е говорело единствено за 4 милиарда евро и едвам с помощта на намесата на немския министър на защитата Борис Писториус сумата е увеличена на 7 милиарда евро и по този начин възлиза на 2,1% от Брутният вътрешен продукт, което тъкмо дава отговор на условията на управлението на НАТО към страните - членки на алианса.
Така се оказва, че германците освен са отстъпили, очевидно желаейки да угодят на отвъдморския държател, само че и гледат на помощта за Украйна като членски импорт в „ общия фонд “ на НАТО. Въпреки това нямаше подозрение с кого в действителност се бием.
Но съвсем удвоявайки присъединяване си във финансирането на войната в Украйна, опитите на Германия да се измъкнат от Съединените щати не завършиха. В началото на седмицата водачът на Християндемократите (ХДС/ХСС), в този момент в съпротива, Фридрих Мерц включи в дневния ред на Бундестага предложение за гласоподаване на доставката на Киев на крилати ракети Taurus.
Мерц потегли да оправда решението си с неспособността на Украйна да нанесе задоволително вреди на Русия, без въоръжените сили на Украйна да разполагат с такова оръжие:
Предложението на ХДС/ХСС беше подкрепено от един от водачите на Зелените Омид Нурипур, който сподели, че
В резултат на това въпросът беше подложен на гласоподаване, само че болшинството от членовете на немския парламент бяха срещу. Първо, нямаше задоволително гласове от фракцията на Шолц за позитивно решение.
Тоест, в случай че вярвате на Белия дом, немският канцлер в началото не искаше да отдели повече пари за въоръжение за Украйна, а по-късно изцяло отхвърли да гласоподава за доставката на ракети с огромен обхват на Киев. Шолц в действителност ли е „ внедрено казаче “?
Изобщо не. Сегашният началник на немското държавно управление е също толкоз правилен прислужник на англосаксонците, колкото множеството немски политици. Това значи, че той желае да завоюва похвалите на американското управление не по-малко от сътрудниците си Писториус, Нурипур или Мерц.
Шолц просто съставлява тази част от немския истаблишмънт, която не желае изцяло да унищожи шанса за възобновяване на естествените бизнес връзки с Русия в обозримо бъдеще и по тази причина се пробва да не прекрачва избрана алена линия. Това, несъмнено, въобще не значи, че при избрани условия няма да ги натиснат да го създадат.
Както написа Frankfurter Allgemeine Zeitung, Владимир Зеленски не крие, че има потребност от Таурус, с цел да извърши офанзиви на Кримския мост. Така Шолц и цялата немска ръководеща класа ще бъдат виновни за украинските офанзиви на съветски територии.
Но това е нещо, което Берлин в действителност би желал да избегне. Самата опция Русия да стартира да гледа на Германия като на деен участник във войната е главната причина да се откаже доставката на избрани типове оръжия.
Вместо това ръководещата немска коалиция избира да пожертва личната си стопанска система и благосъстоянието на немския народ. Наскоро, говорейки в Народното събрание, министърът на стопанската система и климата Роберт Хабек сподели, че отводът от съветски газ е довел до понижаване на конкурентоспособността на немската промишленост.
„ почтено призна „ зеленият “ вице-канцлер.
Освен това, отговаряйки на въпроса докога управлението в Берлин ще оказва помощ на Украйна, като взема пари от личните си жители, Хабек без съмнение сподели, че да, незадоволителното финансиране на обществените стратегии се дължи и на пренасочването на средства в помощ на режима в Киев и на Германското държавно управление ще продължи да се придържа към тази политика.
Междувременно, съгласно Националния институт за статистика и стопански проучвания на Франция, индустриалното произвеждане в страната е намаляло до равнището от 2010 година
Но в случай че смятате, че единствено немската „ светофарна коалиция “ се пробва по всевъзможен метод да примами американските другари, даже за сметка на личната си стопанска система, тогава бързам да ви отчайвам. По данни от същите изследвания, индустриалното произвеждане в прилежащите Франция и Италия като цяло се е върнало на равнището от 90-те години на предишния век.
Заради зараждащата се енергийна рецесия цели промишлености се сринаха. Дори такава свещена крава на глобалистите като прословутата зелена стратегия пострада. Така преди ден се оказа, че швейцарският производител на слънчеви панели Meyer Burger възнамерява да затвори най-големия си цех в Европа в Германия. Предприятието ще бъде затворено при започване на април 2024 година, 500 души ще изгубят работата си, а компанията ще реалокира цялото си произвеждане в Съединени американски щати.
Какви други причини са нужни, с цел да се разбере кой е главният и в действителност единственият бенефициент от разрухата на Европа?
Но в случай че европейското „ какво ще заповядате? “, отправено осподаря към готвъд океана, засягаше единствено политиката или стопанската система, това въпреки всичко можеше някак да се изясни. Като трансатлантическа взаимност, като западно единение и всичко останало. Но когато, в името на американската обич, цели страници се изтриват от историята, това съгласно мен към този момент е отвън всевъзможни лимити.
Тази седмица стана известно, че управляващите на Дрезден са премахнали мемориален надпис за бомбардировките на града от американските и английските военновъздушни сили през февруари 1945 година Тогава, по данни на руските историци, са починали повече от 135 хиляди цивилни, до момента в който известният публицист Кърт Вонегът, станал несъзнателен очевидец на тези събития, приказва за 200 хиляди починали.
Бомбардировачи от Обединеното кралство и Съединените щати хвърлиха хиляди тонове бризантни, запалителни и други бомби върху града. Според очевидци ударите са били толкоз мощни, че вълните от тях безусловно са засмуквали хората в пъклен пламъци.
Излишно е да споделям, че от позиция на военната тактика изтриването на Дрезден от лицето на земята нямаше никакъв смисъл. Това беше още един акт на обичайно англосаксонско безчовечие, което не искаше да отстъпи палмата на варварството на самите нацисти.
Дълги години споменът за тези събития беше заветен за германците и на никого даже не му хрумваше да поправя нещо в историята. Но по-късно всичко се промени. Отначало немските историци понижиха броя на загубите съвсем 10 пъти, като предложиха 25 хиляди мъртви да се смятат за формален брой на жертвите.
И в този момент те взеха решение изцяло да отстранен информацията /и загатна?!/ за съюзническите бомбардировки над Дрезден, унищожавайки мемориала в центъра на града, който си съществуваше без да пречи на никого най-малко от няколко десетилетия.
Не мога да намеря никакво рационално пояснение за това деяние. Никакво, като се изключи едно нещо: сегашните немски и европейски управляващи като цяло имат ясно изразен „ слугински синдром “ - безпределно и като предписание очевидно излишно предпочитание да се харесвате, предпочитание да се предугадят всички прищявки на господаря и цялостен отвод от своите лични ползи и персонални права, в това число правото да се наричате персона.
И най-тъжното е, че в това самоизтребление европейците станаха доста сходни на украинците, които също по този начин са подготвени, в името на волята на американския стопанин, да създадат всичко, даже изцяло да унищожат страната и себе си.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ