)
Монооперата на сцената на „Софийски музикални седмици“ Новини
В програмата на 56-то издание на „ Софийски музикални седмици “ ще ви срещнем с жанра на монооперата, с показване на 3 концерта с премиерни осъществявания на моноопери от български композитори.
На 9-ти юни чакаме монооперата „ Ermesinde‘s long walk “ на Албена Петрович Врачанска по либрето на Питър Табит Джоунс и с присъединяване на Мария Митева – флейта и алтфлейта, Теодора Сороков – цигулка, Сара Карнейро – сопран, Кае Шираки – пиано, Йосип Драгнич – китара, и Люк Хемер – перкусии.
След нея на 12-ти юни следва представянето на монооперата „ Алма “ на Любомир Денев – татко, по текст на Герган Ценов в осъществяване на Държавна опера – Русе.
Последният концерт с показване на монопера ще го чакаме на 2-ри юли и ще се извърши „ Записки на дамата фантом “ от Георги Арнаудов по едноименната стихосбирка на Яна Букова в осъществяване на Анна Бинета Диуф – мецосопран, Алваро Коллао Леон – саксофон, Матиас Гредлер – виолончело, Евгения Радославова – пиано, Мирослав Димов – перкусии, под палката на Вилиана Вълчева.
Монооперата е жанрът във фокус на 56-тото издание на МФ „ Софийски музикални седмици “ и неслучайно в програмата се показват творби от български композитори – мотото на тазгодишното издание на фестивала гласи: „ Произведено в България “.
Жанрът моноопера се заражда при започване на 20-ти век. Музикалните творби, определяни като моноопери, включват набор от музикални изразни средства и техники, които ги отъждествяват до известна степен с жанровете на мелодрамата и монодрамата, с ранни мостри на оперния род, зингшпила, само че и театрално-инструментални творби на изкуството, които не са всъщност вокални. Монооперата се характеризира с ослепителен драматизъм, изразен в сюжетната линия, както и тънка нишка на психологизъм, която може да се наблюдава в терзанията и тревожната съсредоточеност на героите. Основно се засягат тематиките за усамотението, подозрението и ефимерността на прекарванията.
В полезрението ни първо влиза монооперата на Албена Врачанска „ Ermesinde‘s long walk “ („ Дългият път на Ермезинде “) в осъществяване на безпределно любопитния състав „ Ars Nova Lux “ от Люксембург. Ансамбълът е с променлива геометрия от трио до секстет – флейта, китара, пиано, вибрафон (перкусии) с спомагателни посетители - цигулка, артисти и други солови принадлежности, като фокустт му попада върху актуалната музика. Основан през 2014г. от Мария Митева и композиторката Албена Петрович Врачанска, „ Ars Nova Lux “ е прочут в цяла Европа, в това число с осъществяванията си на реномирани фестивали като „ Rainy days “ - Luxemburg, „ March Music days “ - Ruse, „ Sofia Music Weeks “, „ Varna Summer International Music Festival “, „ Balabanov's house Music days " – Plovdiv, Bulgaria и така нататък Либретото на монооперата излиза от перото на писателя Питър Табит Джоунс, и сюжетът е съсредоточн върху историческа персона – Ермезинде, което е била люксембургска графиня през 11-ти век.
Следващата моноопера в програмата е дело на Любомир Денев – татко, и имаше своята премиера в границите на 64 – тото издание на Международния фестивал Мартенски музикални дни, което провокира огромно неспокойствие и още по-засилен интерес към дамата във фокус на творбата – Алма Малер. В нейния облик се превъплъщава актрисата и певица Мария Хелгат, в чието осъществяване Алма добива жизнерадостен театрален лик със своята многопластовост на пристрастеностите. Либретото на Георги Ценов - пианистът, диригент и публицист, който живее и твори в Ню Йорк, приспособява текстове от дневниците на тази извънредно обаятелна персона, което единствено прибавя към достоверността на прекарването. Съставът от реализатори е камерен - струнен квартет, контрабас, ударни принадлежности и кабинетен роял, събрани под палката на Велислава Скрильова, а цитатността в музиката се комбинира със свежия взор на композитора във връзка с хармонията, полифонията, актуалните музикални изразни средства и техните образни еквиваленти. Сценичното оформление е дело на художника Юлиан Табаков, чиято приложимост на мултимедия върху хитро замислената сценографска картина основава чувство за достоверност.
Последната моноопера в границите на фестивала е „ Записки на дамата фантом “ за мецосопран и камерен оркестър от Георги Арнаудов по фрагменти от стихосбирката на Яна Букова със същото заглавие. Тя излиза на български език през 2018 година като същата година вид на стихосбирката на гръцки език е публикуван в Атина под заглавието „ Drapetomania “. През 2019 година печели Националната премия за лирика „ Иван Николов “, а до 2024 година стихотворения от книгата към този момент са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и други, и включени в голям брой антологии. Монооперата съставлява музикална интерпретация на 15 подбрани сегмента от поетичния цикъл на Яна Букова, преведен на британски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова, оповестен през 2024 година от Ugly Duckling Presse – Ню Йорк. Монологът на героинята е издигнат като свободно асоциативно изследване/разследване на действителността, изграждащо мрежа от въпроси върху тематики като механизмите на насилието, заплахите на утопията, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Интонациите се сменят внезапно, стихът е насечен, ритъмът на музиката - също, тонът е изострен, от време на време доведен до пароксизъм. Издирването на истината в първо лице прераства в удостоверение на един трагично безвъзвратен, екзистенциално заложен в човешката обстановка „ Actus reus “ („ отговорно деяние “), при което всеки по едно и също време търпи и съ-участва в цялата експанзия и свирепост, съществуваща в света. Тази година творбата ще има своята премиера в София, Ванкувър, Виена, а през 2026 година е планувано да бъде показана и в Залата на Академия „ Санта Чечилия “ в Рим.
Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община през 2025 година Фестивалът е притежател на лейбъла за качество „ Европа за фестивалите, фестивалите за Европа ” на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори на събитието са Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония.
На 9-ти юни чакаме монооперата „ Ermesinde‘s long walk “ на Албена Петрович Врачанска по либрето на Питър Табит Джоунс и с присъединяване на Мария Митева – флейта и алтфлейта, Теодора Сороков – цигулка, Сара Карнейро – сопран, Кае Шираки – пиано, Йосип Драгнич – китара, и Люк Хемер – перкусии.
След нея на 12-ти юни следва представянето на монооперата „ Алма “ на Любомир Денев – татко, по текст на Герган Ценов в осъществяване на Държавна опера – Русе.
Последният концерт с показване на монопера ще го чакаме на 2-ри юли и ще се извърши „ Записки на дамата фантом “ от Георги Арнаудов по едноименната стихосбирка на Яна Букова в осъществяване на Анна Бинета Диуф – мецосопран, Алваро Коллао Леон – саксофон, Матиас Гредлер – виолончело, Евгения Радославова – пиано, Мирослав Димов – перкусии, под палката на Вилиана Вълчева.
Монооперата е жанрът във фокус на 56-тото издание на МФ „ Софийски музикални седмици “ и неслучайно в програмата се показват творби от български композитори – мотото на тазгодишното издание на фестивала гласи: „ Произведено в България “.
Жанрът моноопера се заражда при започване на 20-ти век. Музикалните творби, определяни като моноопери, включват набор от музикални изразни средства и техники, които ги отъждествяват до известна степен с жанровете на мелодрамата и монодрамата, с ранни мостри на оперния род, зингшпила, само че и театрално-инструментални творби на изкуството, които не са всъщност вокални. Монооперата се характеризира с ослепителен драматизъм, изразен в сюжетната линия, както и тънка нишка на психологизъм, която може да се наблюдава в терзанията и тревожната съсредоточеност на героите. Основно се засягат тематиките за усамотението, подозрението и ефимерността на прекарванията.
В полезрението ни първо влиза монооперата на Албена Врачанска „ Ermesinde‘s long walk “ („ Дългият път на Ермезинде “) в осъществяване на безпределно любопитния състав „ Ars Nova Lux “ от Люксембург. Ансамбълът е с променлива геометрия от трио до секстет – флейта, китара, пиано, вибрафон (перкусии) с спомагателни посетители - цигулка, артисти и други солови принадлежности, като фокустт му попада върху актуалната музика. Основан през 2014г. от Мария Митева и композиторката Албена Петрович Врачанска, „ Ars Nova Lux “ е прочут в цяла Европа, в това число с осъществяванията си на реномирани фестивали като „ Rainy days “ - Luxemburg, „ March Music days “ - Ruse, „ Sofia Music Weeks “, „ Varna Summer International Music Festival “, „ Balabanov's house Music days " – Plovdiv, Bulgaria и така нататък Либретото на монооперата излиза от перото на писателя Питър Табит Джоунс, и сюжетът е съсредоточн върху историческа персона – Ермезинде, което е била люксембургска графиня през 11-ти век.
Следващата моноопера в програмата е дело на Любомир Денев – татко, и имаше своята премиера в границите на 64 – тото издание на Международния фестивал Мартенски музикални дни, което провокира огромно неспокойствие и още по-засилен интерес към дамата във фокус на творбата – Алма Малер. В нейния облик се превъплъщава актрисата и певица Мария Хелгат, в чието осъществяване Алма добива жизнерадостен театрален лик със своята многопластовост на пристрастеностите. Либретото на Георги Ценов - пианистът, диригент и публицист, който живее и твори в Ню Йорк, приспособява текстове от дневниците на тази извънредно обаятелна персона, което единствено прибавя към достоверността на прекарването. Съставът от реализатори е камерен - струнен квартет, контрабас, ударни принадлежности и кабинетен роял, събрани под палката на Велислава Скрильова, а цитатността в музиката се комбинира със свежия взор на композитора във връзка с хармонията, полифонията, актуалните музикални изразни средства и техните образни еквиваленти. Сценичното оформление е дело на художника Юлиан Табаков, чиято приложимост на мултимедия върху хитро замислената сценографска картина основава чувство за достоверност.
Последната моноопера в границите на фестивала е „ Записки на дамата фантом “ за мецосопран и камерен оркестър от Георги Арнаудов по фрагменти от стихосбирката на Яна Букова със същото заглавие. Тя излиза на български език през 2018 година като същата година вид на стихосбирката на гръцки език е публикуван в Атина под заглавието „ Drapetomania “. През 2019 година печели Националната премия за лирика „ Иван Николов “, а до 2024 година стихотворения от книгата към този момент са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и други, и включени в голям брой антологии. Монооперата съставлява музикална интерпретация на 15 подбрани сегмента от поетичния цикъл на Яна Букова, преведен на британски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова, оповестен през 2024 година от Ugly Duckling Presse – Ню Йорк. Монологът на героинята е издигнат като свободно асоциативно изследване/разследване на действителността, изграждащо мрежа от въпроси върху тематики като механизмите на насилието, заплахите на утопията, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Интонациите се сменят внезапно, стихът е насечен, ритъмът на музиката - също, тонът е изострен, от време на време доведен до пароксизъм. Издирването на истината в първо лице прераства в удостоверение на един трагично безвъзвратен, екзистенциално заложен в човешката обстановка „ Actus reus “ („ отговорно деяние “), при което всеки по едно и също време търпи и съ-участва в цялата експанзия и свирепост, съществуваща в света. Тази година творбата ще има своята премиера в София, Ванкувър, Виена, а през 2026 година е планувано да бъде показана и в Залата на Академия „ Санта Чечилия “ в Рим.
Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община през 2025 година Фестивалът е притежател на лейбъла за качество „ Европа за фестивалите, фестивалите за Европа ” на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори на събитието са Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ