Берлинале 2018 – филми за всичко и за всеки
В програмата е и историята на модерно семейство ескимоси “Ага ”, дело на българския режисьор Милко Лазаров
Едно от бижутата в селекцията е от анимационната антиутопия “Островът на кучетата ” на Уес Андерсън ( ”Грандхотел Будапеща ”, 2014)
Сред жанровите оферти, обърнати към по-широка аудитория, вършат усещане психологическият трилър “Ненормално ” на Стивън Содърбърг (заснет напълно с iPhone 7 plus)
За своите съвсем 70 години кинофестивалът в Берлин се трансформира в едно от най-големите културни събития в Европа и света. С над 400 кино лентата в многочислените си секции и близо 334 хиляди продадени билети, повече от 21 хиляди професионални гости от 127 страни (през 2017) в това число над 3700 публицисти кинофорумът е комбиниране на изкуство и бизнес, всемирски искра и авангардистки провокации, луди празненства и остри полемики. Фактът, че се организира в един от най-големите европейски градове и е финансиран преобладаващо с публични средства, задължава уредниците да извърнат своята стратегия към най-разнообразна аудитория. (Включително и към жителите на един от локалните затвори, което ще се случи за първи път в историята на фестивала.) Но най-много към феновете на новаторското и обществено ангажирано кино, което мъчно намира екран в комерсиалната киномрежа.
На 15-и февруари стартира 68-ото Берлинале. Изданието ще бъде белязано и от едно друго търсене – креативно и кадрово. След писмо на 79 водещи немски кионережисьори немската министърка на културата разгласи, че актуалният мандат на 69-годишния шеф Дитер Кослик ще бъде финален и от май 2019 година отпред на фестивала ще застане ново лице. Какво да бъде то, по какъв начин да се отговори на все по-големите провокации в актуалния свят и модерното кино, по какъв начин Берлинският кинофестивал да стане равносилен на Кан по искра, престиж и художествено качество? Това са основните въпроси, които вълнуват освен локалната, само че и международната кино общност, тъй като Берлинале е основно събитие освен в националния, само че и в интернационалния кино живот.
Срокът за намиране на новото решение е единствено една година. Колкото и отчаян да е Кослик от преждевременната съгласно него промяна (но закъсняла съгласно други поради близо 20 годишното му управление), той разполага с още две публични фестивални стратегии, с цел да увенчае своята ера в историята на Берлинале.
Селекцията на първата от тях е съединена съвсем до последните елементи и следва да бъде пусната в ход от 15 февруари. По своята географска, художествена и политическа представителност тя е 100% олицетворение на досегашния модел “Кослик ”. Той значи мощно локално наличие (четирима немски режисьори в конкурса), масиран принос на американските самостоятелни – микс от одобрени имена като Гюс Ван Сант, Уес Андерсън и Стивън Содърбърг и нови звезди като братята Зелнър, двама положителни, само че без международни триумфи, френски режисьори – Седрик Кан и Беноа Жако. По един филм от Италия, скандинавските страни (Швеция), английските острови (Ирландия) и прилежаща Швейцария. Солидно присъединяване на създатели от Източна Европа – с имена от Полша, Румъния, Русия и даже България. Авторитетно азиатско посланичество посредством едно от стилните лице в международното арт кино – филипинеца Лав Диаз и иранския занаятчия на жанровото кино Мани Хагиги. Филмовата чест на Латинска Америка пазят трима режисьори с разнообразни артистични настройки от Парагвай, Мексико и Бразилия.
В стилово отношение формалната селекция се пробва да обхване разнообразието от жанрове и креативен подходи в актуалното художествено кино – от анимационната антиутопия “Островът на кучетата ” на Уес Андерсън ( ”Грандхотел Будапеща ”, 2014) до документалното отнасяне на тематиката за бежанците посредством “Елдорадо ” на швейцареца Маркус Имхоф ( ”Повече от мед ”, 2013). Актуални обществени проблеми намират отзив във френския “Молитвата ” за една наркокомуна високо в планината и в шведския “Недвижим парцел ”, отдаден за черния пазар на жилища в Стокхолм. Тематичен акцент тази година са биографичните драми за създатели: неспособния да се интегрира в руската система публицист Сергей Довлатов ( ”Довлатов ” на Алексей Герман-син), изправената пред ръба на злополуката европейска кинозвезда от 70-те Роми Шнайдер ( ”Три дни в Киберон ” на Емили Атеф), американския карикатурист Джон Калахан, един от знаците на политическа неучтивост, прекарал 40 години от живота си в инвалидна количка ( ”Не се безпокойте, няма да стигне надалеч пешком ” на Гюс Ван Сант). (Към листата можем да прибавим биографичните филми за Оскар Уайлд ( ”Щастливият принц ”, режисьорски дебют на Рупърт Еверет) и за Астрид Линдгрен ( ”Да бъдеш Астрид ” на Перниле Фишер Кристенсен), показани в секцията “Берлинале спешъл ” ). Продължение на екзистенциалната тема са поредност от драми с персонажи, които търсят себе си: “Транзит ” на германеца Кристиан Петцолд (по едноименния разказ на Анна Зегерс, 1942), “Кал ” на полякинята Малгожата Шумовска, “Не ме докосвай ” (с българската актриса Ирмена Чичикова) на румънската режисьорка Адина Пинтилие, “Ева ” на Беноа Жако (по романа на Джеймс Хедли Чейз) с Изаел Юпер. Като най-откровен актуален артхаус могат да бъдат избрани антимюзикълът “Сезонът на дявола ” на Лав Диаз, обществената парагвайска драма “Наследничките ” на Марчело Мартинеси, историята на модерно семейство ескимоси “Ага ”, дело на Милко Лазаров.
Сред жанровите филми, обърнати към по-широка аудитория, вършат усещане психологическият трилър “Ненормално ” на Стивън Содърбърг (заснет напълно с iPhone 7 plus), уестърн комедията “Момата ” на братя Зелнър с Робърт Патисън и Миа Васиковска, историческата драма “Черната 47-а ” за един от най-острите спорове на ирландците с английското държавно управление от средата на ХIХ век, антитерористичният екшън “7 дни в Ентебе ”, черната мексиканска крими-комедия “Музеят ”.
По традиция програмата на Берлинале включва още обособен конкурс “Поколение ” за детски и тийнейджърски филми, известният раздел “Кулинарно кино ”, богата ретроспектива с акцент върху немското кино от епохата на Ваймарската република, селекция от епизоди на най-оригиналните идни телевизионни сериали. В влиятелната секция “Панорама ” тази година участват и два документални кино лентата с българска връзка: “Процесът ”, отдаден на процедурата по импийчмънт на бразилската президентка Дилма Русеф, и “Виждам алено ” на френската режисьорка Божина Панайотова, която изследва своето и на родителите си минало в комунистическа България.
Едно от бижутата в селекцията е от анимационната антиутопия “Островът на кучетата ” на Уес Андерсън ( ”Грандхотел Будапеща ”, 2014)
Сред жанровите оферти, обърнати към по-широка аудитория, вършат усещане психологическият трилър “Ненормално ” на Стивън Содърбърг (заснет напълно с iPhone 7 plus)
За своите съвсем 70 години кинофестивалът в Берлин се трансформира в едно от най-големите културни събития в Европа и света. С над 400 кино лентата в многочислените си секции и близо 334 хиляди продадени билети, повече от 21 хиляди професионални гости от 127 страни (през 2017) в това число над 3700 публицисти кинофорумът е комбиниране на изкуство и бизнес, всемирски искра и авангардистки провокации, луди празненства и остри полемики. Фактът, че се организира в един от най-големите европейски градове и е финансиран преобладаващо с публични средства, задължава уредниците да извърнат своята стратегия към най-разнообразна аудитория. (Включително и към жителите на един от локалните затвори, което ще се случи за първи път в историята на фестивала.) Но най-много към феновете на новаторското и обществено ангажирано кино, което мъчно намира екран в комерсиалната киномрежа.
На 15-и февруари стартира 68-ото Берлинале. Изданието ще бъде белязано и от едно друго търсене – креативно и кадрово. След писмо на 79 водещи немски кионережисьори немската министърка на културата разгласи, че актуалният мандат на 69-годишния шеф Дитер Кослик ще бъде финален и от май 2019 година отпред на фестивала ще застане ново лице. Какво да бъде то, по какъв начин да се отговори на все по-големите провокации в актуалния свят и модерното кино, по какъв начин Берлинският кинофестивал да стане равносилен на Кан по искра, престиж и художествено качество? Това са основните въпроси, които вълнуват освен локалната, само че и международната кино общност, тъй като Берлинале е основно събитие освен в националния, само че и в интернационалния кино живот.
Срокът за намиране на новото решение е единствено една година. Колкото и отчаян да е Кослик от преждевременната съгласно него промяна (но закъсняла съгласно други поради близо 20 годишното му управление), той разполага с още две публични фестивални стратегии, с цел да увенчае своята ера в историята на Берлинале.
Селекцията на първата от тях е съединена съвсем до последните елементи и следва да бъде пусната в ход от 15 февруари. По своята географска, художествена и политическа представителност тя е 100% олицетворение на досегашния модел “Кослик ”. Той значи мощно локално наличие (четирима немски режисьори в конкурса), масиран принос на американските самостоятелни – микс от одобрени имена като Гюс Ван Сант, Уес Андерсън и Стивън Содърбърг и нови звезди като братята Зелнър, двама положителни, само че без международни триумфи, френски режисьори – Седрик Кан и Беноа Жако. По един филм от Италия, скандинавските страни (Швеция), английските острови (Ирландия) и прилежаща Швейцария. Солидно присъединяване на създатели от Източна Европа – с имена от Полша, Румъния, Русия и даже България. Авторитетно азиатско посланичество посредством едно от стилните лице в международното арт кино – филипинеца Лав Диаз и иранския занаятчия на жанровото кино Мани Хагиги. Филмовата чест на Латинска Америка пазят трима режисьори с разнообразни артистични настройки от Парагвай, Мексико и Бразилия.
В стилово отношение формалната селекция се пробва да обхване разнообразието от жанрове и креативен подходи в актуалното художествено кино – от анимационната антиутопия “Островът на кучетата ” на Уес Андерсън ( ”Грандхотел Будапеща ”, 2014) до документалното отнасяне на тематиката за бежанците посредством “Елдорадо ” на швейцареца Маркус Имхоф ( ”Повече от мед ”, 2013). Актуални обществени проблеми намират отзив във френския “Молитвата ” за една наркокомуна високо в планината и в шведския “Недвижим парцел ”, отдаден за черния пазар на жилища в Стокхолм. Тематичен акцент тази година са биографичните драми за създатели: неспособния да се интегрира в руската система публицист Сергей Довлатов ( ”Довлатов ” на Алексей Герман-син), изправената пред ръба на злополуката европейска кинозвезда от 70-те Роми Шнайдер ( ”Три дни в Киберон ” на Емили Атеф), американския карикатурист Джон Калахан, един от знаците на политическа неучтивост, прекарал 40 години от живота си в инвалидна количка ( ”Не се безпокойте, няма да стигне надалеч пешком ” на Гюс Ван Сант). (Към листата можем да прибавим биографичните филми за Оскар Уайлд ( ”Щастливият принц ”, режисьорски дебют на Рупърт Еверет) и за Астрид Линдгрен ( ”Да бъдеш Астрид ” на Перниле Фишер Кристенсен), показани в секцията “Берлинале спешъл ” ). Продължение на екзистенциалната тема са поредност от драми с персонажи, които търсят себе си: “Транзит ” на германеца Кристиан Петцолд (по едноименния разказ на Анна Зегерс, 1942), “Кал ” на полякинята Малгожата Шумовска, “Не ме докосвай ” (с българската актриса Ирмена Чичикова) на румънската режисьорка Адина Пинтилие, “Ева ” на Беноа Жако (по романа на Джеймс Хедли Чейз) с Изаел Юпер. Като най-откровен актуален артхаус могат да бъдат избрани антимюзикълът “Сезонът на дявола ” на Лав Диаз, обществената парагвайска драма “Наследничките ” на Марчело Мартинеси, историята на модерно семейство ескимоси “Ага ”, дело на Милко Лазаров.
Сред жанровите филми, обърнати към по-широка аудитория, вършат усещане психологическият трилър “Ненормално ” на Стивън Содърбърг (заснет напълно с iPhone 7 plus), уестърн комедията “Момата ” на братя Зелнър с Робърт Патисън и Миа Васиковска, историческата драма “Черната 47-а ” за един от най-острите спорове на ирландците с английското държавно управление от средата на ХIХ век, антитерористичният екшън “7 дни в Ентебе ”, черната мексиканска крими-комедия “Музеят ”.
По традиция програмата на Берлинале включва още обособен конкурс “Поколение ” за детски и тийнейджърски филми, известният раздел “Кулинарно кино ”, богата ретроспектива с акцент върху немското кино от епохата на Ваймарската република, селекция от епизоди на най-оригиналните идни телевизионни сериали. В влиятелната секция “Панорама ” тази година участват и два документални кино лентата с българска връзка: “Процесът ”, отдаден на процедурата по импийчмънт на бразилската президентка Дилма Русеф, и “Виждам алено ” на френската режисьорка Божина Панайотова, която изследва своето и на родителите си минало в комунистическа България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ