Д. Чобанов: Натрупването на държавен дълг изисква повишаване на налозите
В плана за бюджет за 2025 година са планувани разноски, които включват и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, в размер 96,7 милиарда лева Това значи повишаване с съвсем 18,6 милиарда лева или 23,8% по отношение на изпълнените през миналата година. Според макроикономическата прогноза в плана те са еквивалентни на 44,9% от брутния вътрешен артикул и съставляват рекордно високо преразпределение на приходи през държавния бюджет. Казано по различен метод - съвсем 45 стотинки от всеки лев, изхарчен в стопанската система, ще мине през държавния бюджет (от друга страна плануваните вложения от държавните предприятия ще са за сметка на увеличение на капитала им и няма да бъдат регистрирани в разходната част).
Повишаването на преразпределението през бюджета значи, че свободата на семействата и бизнеса да употребяват приходите, които изкарват със личните си старания и умения, се лимитира. Самите човеци са способни най-добре да преценяват дали да използват или да икономисват, какви и какъв брой артикули, услуги или активи да купят. Вместо това опцията им се лишава, защото по-голяма част от приходите им се събират като налози или такси.
Ако приходите в бюджета не са задоволителни, с цел да обезпечат осъществяването на всички планувани разноски, тогава се осъществя недостиг и нормално се постанова емисия на държавен дълг. Натрупването на дълг обаче значи по-голямо търсене на заем от страна на страната, което стартира да покачва лихвените проценти първо по държавния, а по-късно и по частните задължения. Колкото по-високи лихви заплаща бизнесът, толкоз по-малки са опциите му за вложения и заради това капацитетът на частния бранш за повишение на производството в бъдеще понижава.
Нещо повече - рано или късно натрупването на държавен дълг изисква повишение на данъчната или осигурителната тежест. По-високото облагане способства за намаление на разполагаемите приходи на семействата и облагите на бизнеса и това значи по-ниски ползване и вложения. Намаляват се тласъците за предприемачество, изкривява се потребителският избор, намалява се икономическата успеваемост. Освен това достъпът до финансиране се лимитира, което може да съставлява сериозен проблем.
Още по-сериозен е отрицателният резултат в изискванията на неприятно качество на обществените институции, което единствено по себе си е основа за незадоволителна успеваемост на разноските. Вместо да бъдат вложени в продуктивни планове в частния бранш, парите се ръководят не толкоз добре в бюджетния и могат да се употребяват за стратегии, които не носят огромни изгоди за обществото и заради това не са най-предпочитани.
Друг отрицателен резултат от несъразмерните бюджетни разноски е повишението на инфлацията, изключително когато темпът на напредък на разноските надвишава този на Брутният вътрешен продукт. Тогава потреблението ще стартира да надвишава производството и резултатът ще бъде повишение на нивото на цените и импорт от чужбина. Това значи понижаване на покупателната дарба на потребителите, понижаване на спестяванията, деформиране на сигналите, които се предават от измененията в цените, което като цяло води до по-нисък стопански напредък.
Ако планът за бюджет за 2025 година бъде признат, това би го направило най-социалния до момента. Планираните обществени разноски (за обществено и здравно осигуряване) надвишават 40 милиарда лева или 18,6% от упования Брутният вътрешен продукт, в случай че междинното съответствие през предходните 10 години е 15,6%. За съпоставяне - размерът на посочените разноски е по-голям от целия бюджет през не толкоз далечната 2018 година, до момента в който нито стандартът на живот на получаващите такива заплащания, нито здравният статус на популацията като цяло са се подобрили значително по отношение на тази година.
Един от сериозните проблеми на обществената система са инвалидните пенсии. По-конкретно - част от получателите им в действителност не би трябвало да го вършат, тъй като степента на уврежданията им (ако въобще имат такива) не им пречи да вземат участие пълноценно на пазара на труда. През 2023 година бяха открити голям брой спомагателни лекарски комисии и също така бяха изменени критериите, тъй че приетата степен на неработоспособност в действителност бе нараснала. Същевременно контролът върху решенията на тези комисии от страна на Министерството на здравеопазването не беше повишен. В резултат броят и размерът на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност внезапно се увеличи и по този начин способства за растежа на обществените разноски.
Отбраната и сигурността съставляват главен приоритет в плана за бюджет за 2025 година, като разноските за тази функционалност надвишават 11,8 милиарда лева и към този момент надвишават както тези за опазване на здравето, по този начин и за обучение. Такава обстановка не е присъща за актуалните бюджети и провокира подозрение какви са претекстовете това да се случва, защото покачването е най-много поради забележителното увеличение на работните заплати в бранша, до момента в който вложенията в техника към момента изостават или са мощно забавени.
От опозицията подлагат на критика политиката по приходите в бранша с претекста, че нарастванията са въз основата на междинната брутна заплата за страната вместо главната. Само че те не ползват същата логичност по отношение на определянето на минималната работна заплата, която се дефинира на същия принцип. Всъщност както заплатите в бранша, по този начин и минималната не би следвало да се покачват с темповете, планувани в плана.
Управляващото болшинство съобщи поддръжка за предлагането Националната здравноосигурителна каса да покрива разноските за медикаменти срещу остри вирусни инфекции и за антибиотици на децата до 7-годишна възраст. Това по принцип звучи добре, само че в случай че са налице запаси за финансирането му. В обстановка на недостиг в размер най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт такава опция не съществува. Освен това текстът се отнася за деца, само че не излиза наяве за какво са изключени децата, които са на 8 или повече години и по този метод са дискриминирани по симптом възраст.
За вложенията в обучение по принцип се приема, че имат доста огромна възвръщаемост, даже когато се случват в бюджетния бранш. Такива се твърди, че се подхващат в България от 2017 година насам, когато стартира повишение на заплатите на учителите като целевата им стойност е 125% от междинните за страната. Тази “реформа ” не беше придружена нито от смяна в модела на финансиране, нито при определянето на цели и резултати, нито в залагането на съответни умения, които учениците да усвоят в главното или междинното си обучение.
Единственият забележим резултат от тази мярка е повишението на интереса към учителската специалност, само че това значи, че доста постоянно хора, които не могат да се осъществят по различен метод на пазара на труда, стават учители. Тоест техните познания и умения не са задоволителни за други специалности, само че все пак възприемат себе си за задоволително готови да извършват виновната задача да образоват младото население, на което също следва да взе участие на трудовия пазар.
Освен това просветителната система не е построена по метод, който да изисква повече от учебните заведения и учителите и по този начин да усили достиженията на учениците. В резултат от това разноските за учебно обучение непрекъснато се покачват, до момента в който представянето на българските възпитаници в интернационалните съпоставения освен не се усъвършенства, а даже се утежнява. Вече съвсем половината от тях са функционално необразовани - т. е. имат проблем да схващат и ползват на процедура това, което четат или слушат.
Всъщност същинските вложения в обучение биха се изразявали в повишение на квалификацията на учителите и преподавателите, смяна на образователните стратегии и слагане на цели за развиването на учениците. Те биха им обезпечили опцията да усвоят умения и познания, които да им послужат както на пазара на труда, по този начин и в живота.
Капиталовата стратегия е планувана в размер над 13,4 милиарда лева и по този метод разноските биха се удвоили по отношение на изпълнените през 2024 година Тази цел е мъчно изпълнима поради обстоятелството, че финансирането на заложените планове не е обезпечено.
В плана се възнамерява и забележителен размер на вложенията, които обаче няма да се отразят в държавния бюджет, а задбалансово. Става въпрос за програмата за увеличение на капитала на държавни сдружения с към 7 милиарда лева, които по-късно ще се употребяват за саниране на здания, за общински планове, за енергетика и хидромелиорации и други Остава подозрение дали този метод на финансиране ще способства за най-хубави резултати. От друга страна обаче по този начин разноските не покачват недостига, само че изискват рекордна по мярка емисия на дълг.
Предвидените разноски за прехрана в плана са 9,3 милиарда лева Според плана на служебното държавно управление плануваните разноски за прехрана трябваше да бъдат 10,2 милиарда лева, като беше посочено, че е приложена дискреционна мярка за намаляването им с съвсем 300 млн. лева Ако същата мярка е заложена и в новия план, въпреки че официално не е посочена, оценката на разноските за прехрана е с към 900 млн. лева по-ниска, без да е ясно по какъв начин ще бъде реализирано това при покачващи се цени.
Изброените нагоре резултати или към този момент се случват, или следва да се проявят в България през актуалната и през идващите години. Бюджетният недостиг към този момент е дълготраен проблем и произтича от модела на установяване на разноските. Така пенсиите могат само да се покачват, военните разноски са избрани като дял от Брутният вътрешен продукт, минималната заплата и заплатите на немалка част от бюджетните чиновници се дефинират по отношение на междинната за страната. Следователно този проблем освен няма да се реши от единствено себе си, само че даже е допустимо да се изостри в допълнение (например, при закъснение на икономиката).
В плана към този момент участва покачване на осигурителната тежест (2027-8 г.), само че то въобще няма да е задоволително и евентуално ще се наложи да се подхващат ограничения както за преодоляване на разноските, по този начин и за увеличение на приходите посредством повишение на данъчни ставки.
Що се отнася до 2025 година - в случай че приходната част е (може би силно) надценена, а в разходната не са заложени задоволително буфери, в края на годината ще се наложи още веднъж да се прибегне до креативно бюджетно счетоводство, само че и това може да не е задоволително, с цел да се избегне свръхдефицит.
Повишаването на преразпределението през бюджета значи, че свободата на семействата и бизнеса да употребяват приходите, които изкарват със личните си старания и умения, се лимитира. Самите човеци са способни най-добре да преценяват дали да използват или да икономисват, какви и какъв брой артикули, услуги или активи да купят. Вместо това опцията им се лишава, защото по-голяма част от приходите им се събират като налози или такси.
Ако приходите в бюджета не са задоволителни, с цел да обезпечат осъществяването на всички планувани разноски, тогава се осъществя недостиг и нормално се постанова емисия на държавен дълг. Натрупването на дълг обаче значи по-голямо търсене на заем от страна на страната, което стартира да покачва лихвените проценти първо по държавния, а по-късно и по частните задължения. Колкото по-високи лихви заплаща бизнесът, толкоз по-малки са опциите му за вложения и заради това капацитетът на частния бранш за повишение на производството в бъдеще понижава.
Нещо повече - рано или късно натрупването на държавен дълг изисква повишение на данъчната или осигурителната тежест. По-високото облагане способства за намаление на разполагаемите приходи на семействата и облагите на бизнеса и това значи по-ниски ползване и вложения. Намаляват се тласъците за предприемачество, изкривява се потребителският избор, намалява се икономическата успеваемост. Освен това достъпът до финансиране се лимитира, което може да съставлява сериозен проблем.
Още по-сериозен е отрицателният резултат в изискванията на неприятно качество на обществените институции, което единствено по себе си е основа за незадоволителна успеваемост на разноските. Вместо да бъдат вложени в продуктивни планове в частния бранш, парите се ръководят не толкоз добре в бюджетния и могат да се употребяват за стратегии, които не носят огромни изгоди за обществото и заради това не са най-предпочитани.
Друг отрицателен резултат от несъразмерните бюджетни разноски е повишението на инфлацията, изключително когато темпът на напредък на разноските надвишава този на Брутният вътрешен продукт. Тогава потреблението ще стартира да надвишава производството и резултатът ще бъде повишение на нивото на цените и импорт от чужбина. Това значи понижаване на покупателната дарба на потребителите, понижаване на спестяванията, деформиране на сигналите, които се предават от измененията в цените, което като цяло води до по-нисък стопански напредък.
Ако планът за бюджет за 2025 година бъде признат, това би го направило най-социалния до момента. Планираните обществени разноски (за обществено и здравно осигуряване) надвишават 40 милиарда лева или 18,6% от упования Брутният вътрешен продукт, в случай че междинното съответствие през предходните 10 години е 15,6%. За съпоставяне - размерът на посочените разноски е по-голям от целия бюджет през не толкоз далечната 2018 година, до момента в който нито стандартът на живот на получаващите такива заплащания, нито здравният статус на популацията като цяло са се подобрили значително по отношение на тази година.
Един от сериозните проблеми на обществената система са инвалидните пенсии. По-конкретно - част от получателите им в действителност не би трябвало да го вършат, тъй като степента на уврежданията им (ако въобще имат такива) не им пречи да вземат участие пълноценно на пазара на труда. През 2023 година бяха открити голям брой спомагателни лекарски комисии и също така бяха изменени критериите, тъй че приетата степен на неработоспособност в действителност бе нараснала. Същевременно контролът върху решенията на тези комисии от страна на Министерството на здравеопазването не беше повишен. В резултат броят и размерът на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност внезапно се увеличи и по този начин способства за растежа на обществените разноски.
Отбраната и сигурността съставляват главен приоритет в плана за бюджет за 2025 година, като разноските за тази функционалност надвишават 11,8 милиарда лева и към този момент надвишават както тези за опазване на здравето, по този начин и за обучение. Такава обстановка не е присъща за актуалните бюджети и провокира подозрение какви са претекстовете това да се случва, защото покачването е най-много поради забележителното увеличение на работните заплати в бранша, до момента в който вложенията в техника към момента изостават или са мощно забавени.
От опозицията подлагат на критика политиката по приходите в бранша с претекста, че нарастванията са въз основата на междинната брутна заплата за страната вместо главната. Само че те не ползват същата логичност по отношение на определянето на минималната работна заплата, която се дефинира на същия принцип. Всъщност както заплатите в бранша, по този начин и минималната не би следвало да се покачват с темповете, планувани в плана.
Управляващото болшинство съобщи поддръжка за предлагането Националната здравноосигурителна каса да покрива разноските за медикаменти срещу остри вирусни инфекции и за антибиотици на децата до 7-годишна възраст. Това по принцип звучи добре, само че в случай че са налице запаси за финансирането му. В обстановка на недостиг в размер най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт такава опция не съществува. Освен това текстът се отнася за деца, само че не излиза наяве за какво са изключени децата, които са на 8 или повече години и по този метод са дискриминирани по симптом възраст.
За вложенията в обучение по принцип се приема, че имат доста огромна възвръщаемост, даже когато се случват в бюджетния бранш. Такива се твърди, че се подхващат в България от 2017 година насам, когато стартира повишение на заплатите на учителите като целевата им стойност е 125% от междинните за страната. Тази “реформа ” не беше придружена нито от смяна в модела на финансиране, нито при определянето на цели и резултати, нито в залагането на съответни умения, които учениците да усвоят в главното или междинното си обучение.
Единственият забележим резултат от тази мярка е повишението на интереса към учителската специалност, само че това значи, че доста постоянно хора, които не могат да се осъществят по различен метод на пазара на труда, стават учители. Тоест техните познания и умения не са задоволителни за други специалности, само че все пак възприемат себе си за задоволително готови да извършват виновната задача да образоват младото население, на което също следва да взе участие на трудовия пазар.
Освен това просветителната система не е построена по метод, който да изисква повече от учебните заведения и учителите и по този начин да усили достиженията на учениците. В резултат от това разноските за учебно обучение непрекъснато се покачват, до момента в който представянето на българските възпитаници в интернационалните съпоставения освен не се усъвършенства, а даже се утежнява. Вече съвсем половината от тях са функционално необразовани - т. е. имат проблем да схващат и ползват на процедура това, което четат или слушат.
Всъщност същинските вложения в обучение биха се изразявали в повишение на квалификацията на учителите и преподавателите, смяна на образователните стратегии и слагане на цели за развиването на учениците. Те биха им обезпечили опцията да усвоят умения и познания, които да им послужат както на пазара на труда, по този начин и в живота.
Капиталовата стратегия е планувана в размер над 13,4 милиарда лева и по този метод разноските биха се удвоили по отношение на изпълнените през 2024 година Тази цел е мъчно изпълнима поради обстоятелството, че финансирането на заложените планове не е обезпечено.
В плана се възнамерява и забележителен размер на вложенията, които обаче няма да се отразят в държавния бюджет, а задбалансово. Става въпрос за програмата за увеличение на капитала на държавни сдружения с към 7 милиарда лева, които по-късно ще се употребяват за саниране на здания, за общински планове, за енергетика и хидромелиорации и други Остава подозрение дали този метод на финансиране ще способства за най-хубави резултати. От друга страна обаче по този начин разноските не покачват недостига, само че изискват рекордна по мярка емисия на дълг.
Предвидените разноски за прехрана в плана са 9,3 милиарда лева Според плана на служебното държавно управление плануваните разноски за прехрана трябваше да бъдат 10,2 милиарда лева, като беше посочено, че е приложена дискреционна мярка за намаляването им с съвсем 300 млн. лева Ако същата мярка е заложена и в новия план, въпреки че официално не е посочена, оценката на разноските за прехрана е с към 900 млн. лева по-ниска, без да е ясно по какъв начин ще бъде реализирано това при покачващи се цени.
Изброените нагоре резултати или към този момент се случват, или следва да се проявят в България през актуалната и през идващите години. Бюджетният недостиг към този момент е дълготраен проблем и произтича от модела на установяване на разноските. Така пенсиите могат само да се покачват, военните разноски са избрани като дял от Брутният вътрешен продукт, минималната заплата и заплатите на немалка част от бюджетните чиновници се дефинират по отношение на междинната за страната. Следователно този проблем освен няма да се реши от единствено себе си, само че даже е допустимо да се изостри в допълнение (например, при закъснение на икономиката).
В плана към този момент участва покачване на осигурителната тежест (2027-8 г.), само че то въобще няма да е задоволително и евентуално ще се наложи да се подхващат ограничения както за преодоляване на разноските, по този начин и за увеличение на приходите посредством повишение на данъчни ставки.
Що се отнася до 2025 година - в случай че приходната част е (може би силно) надценена, а в разходната не са заложени задоволително буфери, в края на годината ще се наложи още веднъж да се прибегне до креативно бюджетно счетоводство, само че и това може да не е задоволително, с цел да се избегне свръхдефицит.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ