Грехоядец - една от най-странните професии
В продължение на епохи в някои елементи на Западна Европа била практикувана една извънредно необикновена специалност.
Т. нар. грехоядци (на британски – sin-eaters) изпълнявали ритуали, при които „ поглъщали “ греховете на неотдавна умряли хора, написа vesti.bg. Как се появила тази специалност? Кои хора се захващали с нея? И какво било отношението на Църквата към грехоядците? Отговорите на тези и други въпроси може да научите в идващите редове:
Първите грехоядци
Един от главните правила, върху които е учредена цялата християнска вяра, гласи, че праведниците отиват в парадайса, а грешниците – в пъкъла. Католиците имат вяра, че с цел да получи помилван за осъществените от него грехове, всеки човек би трябвало постоянно да се изповядва пред духовник. Какво обаче ще се случи, в случай че някой почине, преди да успее да направи това? За мнозина отговорът на този въпрос бил пределно явен – душата му ще бъде хваната в капан на Земята или ще бъде изпратена в Чистилището.
По тази причина при започване на XVII век в Англия, Шотландия и Уелс се появили първите грехоядци. Какво в действителност представлявала тяхната специалност? Обяснено най-просто, те „ поглъщали “ греховете на неотдавна умрелите, с цел да оказват помощ на душите им да отидат в парадайса.
Любопитна детайлност е, че традицията да се извършват сходни ритуали се запазила чак до началото на XX век.
Хляб и сол
Какво представлявал самият обред, изпълняван от грехоядците? След гибелта на даден човек, неговото семейство слагало питка и дребна купичка със сол върху гърдите му (в някои случаи вместо сол било употребявано мляко). Те трябвало да останат там известно време, с цел да „ попият “ неизповяданите грехове на покойника.
След това грехоядецът изяждал хляба и солта. Според един роман от 1825 година, в който е разказан сходен обред, незабавно след приключването му фамилията на умрелия изгорило всички съдове и принадлежности, допрени от грехоядеца.
Ниско възнаграждение
В продължение на дълги години специалността на грехоядците се радвала на огромна известност и в съвсем всяко обитаемо място имало най-малко по един човек, занимаващ се с такава активност. Това обаче въобще не означавало, че те печелели доста пари. Заплащането, което получавали, било по-скоро алегорично. Според някои свидетелства за всеки осъществен обред грехоядците получавали сума, равняваща се на няколко $ по актуалните стандарти. Освен че трябвало да обхванат „ напоения “ с грехове самун, от тях се очаквало и да произнесат къса молитва. Една от тях, която достигнала до наши дни, гласи следното: „ Помагам ти, с цел да почиваш в мир, скъпи дребосъче. За да направя това, аз залагам личната си душа. Амин “.
Между Иисус Христос и Тлацолтеотл
Според някои първият грехоядец в историята бил не какъв да е, а самият Иисус Христос, който се пожертвал, с цел да изкупи греховете на човечеството. Въпросната доктрина, въпреки и отхвърлена от Църквата, била доста известна през XVII и XVIII век. Други са на мнение, че специалността произлиза от традицията благородници да раздават храна на небогати фамилии, когато някой техен родственик почине. В подмяна членовете на въпросните фамилии се заели да се молят за душата на покойника. Трети считат, че произходът на грехоядците е обвързван с езически практики, публикувани в Древна Гърция и Египет.
Някои специалисти пък свързват необикновената специалност с ацтекската богиня на пороците, похотта и опрощението Тлацолтеотл. Според поверията, в случай че човек ѝ се изповяда на своя смъртен одър и признае какви несгоди е направил през живота си, тя ще пречисти душата му, „ изяждайки цялата нечистотия от нея “.
В клопката на отчаянието
Професията на грехоядците надалеч не била влиятелна. Хората, които се съгласявали да се захванат с нея, чудесно осъзнавали, че с всеки осъществен обред натрупват в себе си от ден на ден грехове. Освен това, грехоядците не можели да се изповядат и да изискат помилван, защото нямали никаква визия какви провинения са направили покойниците, на които помагали да отидат в парадайса. Повечето от тях обаче били толкоз обезверени, че нямали нищо срещу да осъдят душата си на безконечни премеждия, стига да получат в подмяна храна. Неслучайно грехоядци най-често ставали просяци или пияници. Някои пък споделяли, че са се захванали с тази специалност, защото греховете, осъществени от тях в предишното, са прекомерно тежки и душата им към този момент няма по какъв начин да бъде избавена.
Отхвърлени от обществото
Въпреки че грехоядците помагали на хората и заслужавали почитание, отношението към тях било повече от жестоко. След като приключели с осъществяването на ритуала, фамилиите на покойниците постоянно ги гонели от домовете си, обиждали ги и даже ги удряли, защото се тормозили да не се „ замърсят “ от тяхното наличие.
В интерес на истината мнозина споделяли мнението, че практикуването на тази специалност е еднакво на правенето на черни вълшебства. По тази причина, множеството грехоядци били отхвърлени от обществото и даже съществувало вярване, че човек не трябва да ги гледа в очите, защото това ще му донесе неприятен шанс.
Църквата и грехоядците
Отношението на Църквата към грехоядците било извънредно отрицателно, което не е изключително изненадващо – те въпреки всичко замествали погребалните ритуали, изпълнявани от свещениците. По тази причина всеки, обърнал се за помощ към представител на въпросната специалност, бил обявяван за разколник, осквернител или поддръжник на Сатаната. Самите грехоядци били отлъчвани от Църквата, а в някои случаи се стигало до тяхното задържане и екзекутиране. Всичко това карало множеството хора да се възползват от техните услуги в цялостна загадка, без да споделят за това на никого. Редица откриватели допускат, че специалността се появила като акт на митинг против Църквата и някои нейни порочни практики – като тази да се издават индулгенции за бъдещи грехове. Други пък са на мнение, че хората се обръщали към грехоядци тогава, когато нямали задоволително пари, с цел да повикат духовник.
Т. нар. грехоядци (на британски – sin-eaters) изпълнявали ритуали, при които „ поглъщали “ греховете на неотдавна умряли хора, написа vesti.bg. Как се появила тази специалност? Кои хора се захващали с нея? И какво било отношението на Църквата към грехоядците? Отговорите на тези и други въпроси може да научите в идващите редове:
Първите грехоядци
Един от главните правила, върху които е учредена цялата християнска вяра, гласи, че праведниците отиват в парадайса, а грешниците – в пъкъла. Католиците имат вяра, че с цел да получи помилван за осъществените от него грехове, всеки човек би трябвало постоянно да се изповядва пред духовник. Какво обаче ще се случи, в случай че някой почине, преди да успее да направи това? За мнозина отговорът на този въпрос бил пределно явен – душата му ще бъде хваната в капан на Земята или ще бъде изпратена в Чистилището.
По тази причина при започване на XVII век в Англия, Шотландия и Уелс се появили първите грехоядци. Какво в действителност представлявала тяхната специалност? Обяснено най-просто, те „ поглъщали “ греховете на неотдавна умрелите, с цел да оказват помощ на душите им да отидат в парадайса.
Любопитна детайлност е, че традицията да се извършват сходни ритуали се запазила чак до началото на XX век.
Хляб и сол
Какво представлявал самият обред, изпълняван от грехоядците? След гибелта на даден човек, неговото семейство слагало питка и дребна купичка със сол върху гърдите му (в някои случаи вместо сол било употребявано мляко). Те трябвало да останат там известно време, с цел да „ попият “ неизповяданите грехове на покойника.
След това грехоядецът изяждал хляба и солта. Според един роман от 1825 година, в който е разказан сходен обред, незабавно след приключването му фамилията на умрелия изгорило всички съдове и принадлежности, допрени от грехоядеца.
Ниско възнаграждение
В продължение на дълги години специалността на грехоядците се радвала на огромна известност и в съвсем всяко обитаемо място имало най-малко по един човек, занимаващ се с такава активност. Това обаче въобще не означавало, че те печелели доста пари. Заплащането, което получавали, било по-скоро алегорично. Според някои свидетелства за всеки осъществен обред грехоядците получавали сума, равняваща се на няколко $ по актуалните стандарти. Освен че трябвало да обхванат „ напоения “ с грехове самун, от тях се очаквало и да произнесат къса молитва. Една от тях, която достигнала до наши дни, гласи следното: „ Помагам ти, с цел да почиваш в мир, скъпи дребосъче. За да направя това, аз залагам личната си душа. Амин “.
Между Иисус Христос и Тлацолтеотл
Според някои първият грехоядец в историята бил не какъв да е, а самият Иисус Христос, който се пожертвал, с цел да изкупи греховете на човечеството. Въпросната доктрина, въпреки и отхвърлена от Църквата, била доста известна през XVII и XVIII век. Други са на мнение, че специалността произлиза от традицията благородници да раздават храна на небогати фамилии, когато някой техен родственик почине. В подмяна членовете на въпросните фамилии се заели да се молят за душата на покойника. Трети считат, че произходът на грехоядците е обвързван с езически практики, публикувани в Древна Гърция и Египет.
Някои специалисти пък свързват необикновената специалност с ацтекската богиня на пороците, похотта и опрощението Тлацолтеотл. Според поверията, в случай че човек ѝ се изповяда на своя смъртен одър и признае какви несгоди е направил през живота си, тя ще пречисти душата му, „ изяждайки цялата нечистотия от нея “.
В клопката на отчаянието
Професията на грехоядците надалеч не била влиятелна. Хората, които се съгласявали да се захванат с нея, чудесно осъзнавали, че с всеки осъществен обред натрупват в себе си от ден на ден грехове. Освен това, грехоядците не можели да се изповядат и да изискат помилван, защото нямали никаква визия какви провинения са направили покойниците, на които помагали да отидат в парадайса. Повечето от тях обаче били толкоз обезверени, че нямали нищо срещу да осъдят душата си на безконечни премеждия, стига да получат в подмяна храна. Неслучайно грехоядци най-често ставали просяци или пияници. Някои пък споделяли, че са се захванали с тази специалност, защото греховете, осъществени от тях в предишното, са прекомерно тежки и душата им към този момент няма по какъв начин да бъде избавена.
Отхвърлени от обществото
Въпреки че грехоядците помагали на хората и заслужавали почитание, отношението към тях било повече от жестоко. След като приключели с осъществяването на ритуала, фамилиите на покойниците постоянно ги гонели от домовете си, обиждали ги и даже ги удряли, защото се тормозили да не се „ замърсят “ от тяхното наличие.
В интерес на истината мнозина споделяли мнението, че практикуването на тази специалност е еднакво на правенето на черни вълшебства. По тази причина, множеството грехоядци били отхвърлени от обществото и даже съществувало вярване, че човек не трябва да ги гледа в очите, защото това ще му донесе неприятен шанс.
Църквата и грехоядците
Отношението на Църквата към грехоядците било извънредно отрицателно, което не е изключително изненадващо – те въпреки всичко замествали погребалните ритуали, изпълнявани от свещениците. По тази причина всеки, обърнал се за помощ към представител на въпросната специалност, бил обявяван за разколник, осквернител или поддръжник на Сатаната. Самите грехоядци били отлъчвани от Църквата, а в някои случаи се стигало до тяхното задържане и екзекутиране. Всичко това карало множеството хора да се възползват от техните услуги в цялостна загадка, без да споделят за това на никого. Редица откриватели допускат, че специалността се появила като акт на митинг против Църквата и някои нейни порочни практики – като тази да се издават индулгенции за бъдещи грехове. Други пък са на мнение, че хората се обръщали към грехоядци тогава, когато нямали задоволително пари, с цел да повикат духовник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ