Ново проучване опровергава теорията за „екоцида“ на Великденския остров
В продължение на епохи историята на Великденския остров (Рапануи) бе възприемана като предизвестие за заплахите от неустойчивата употреба на естествените запаси. Западните откриватели от дълго време настояват, че жителите на острова са изсекли всички дървета, с цел да построят големите каменни скулптури – моаи, което е довело до демографски срив. Най-новите проучвания обаче оферират доста по-различна позиция, като допускат, че коренното население е водило резистентен метод на живот преди идването на европейците. Наскоро оповестен документ поддържа тази различна догадка.
Произхода на теорията за екоцида
Теорията за екоцида на Великденския остров е необятно обсъждана догадка в подтекста на екологичната история на Рапануи. Популяризирана от Джаред Даймънд в книгата му „ Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed “ (Колапс: по какъв начин обществата избират да се провалят или да успеят), оповестена през 2005 година, оповестената в нея доктрина гласи, че жителите на Рапануи, след евентуалното си идване към XIII в., бързо експлоатират лимитираните запаси на острова, изключително неговите дървета.
Според тази доктрина дърветата са били изсичани всеобщо, с цел да се придвижват и издигат по този начин наречените „ моаи “ – фамозните каменни скулптури, както и за други цели, да вземем за пример за градеж на лодки и отопление.
Поддръжниците на тази доктрина настояват, че това всеобщо изсичане на горите е имало опустошително влияние върху екосистемата на острова. Дърветата освен са осигурявали дървен материал за строителството, само че и са играли решаваща роля за задържането на почвата и запазването на прясната вода, нужна за земеделието.
Изчезването на дърветата също по този начин би понижило биоразнообразието на острова, засягайки локалната флора и фауна. Освен това островът е станал по-уязвим към рисковите климатични условия, като да вземем за пример сушите.
Според тази доктрина утежняването на околната среда би довело и до по-ниска селскостопанска продуктивност, вътрешни спорове за останалите запаси и необятно публикуван демографски спад. Някои последователи на теорията за екоцида даже настояват, че в едно общество в рецесия би могло да възникне обезверено държание като да вземем за пример канибализъм.
Критика и преоценка
Въпреки първичната си известност, теорията за екоцида на Великденския остров е необятно подложена на критика и поставяна под въпрос от редица откриватели и археолози. По-конкретно някои специалисти оспорват неналичието на директни доказателства за бързото заличаване на околната среда от жителите на Рапануи.
Археологическите разкопки също по този начин не съумяват да разкрият безапелационни доказателства за всеобщи войни, необятно публикувани опустошения, радикални промени в метода на хранене или културните практики преди идването на европейците.
По-новите изследвания даже оферират различни модели, съгласно които жителите на острова може да са живели по-устойчиво преди идването на европейците. Ключова роля в тази преоценка изиграва изследване, оповестено в редица медии. Работата, осъществена от интернационалния екип от откриватели, съставлява изчерпателен разбор на земеделските практики и въздействието върху околната среда на Рапануи.
Ефективното ръководство на лимитираните запаси
Един от главните заключения от това изследване е, че ранните поданици на острова са създали комплицирани аграрни техники за ръководство на лимитираните запаси. Противно на обичайното разбиране за бързо обезлесяване и демографски срив, откривателите откриват доказателства за стратегическо потребление на наличните запаси.
По-конкретно, изследването акцентира интензивното потребление на литово мулчиране – техника, при която към почвата се прибавят счукани камъни, с цел да се усили нейното изобилие. Тази техника компенсира естествената беднотия на вулканичните почви на острова, като прибавя съществени хранителни субстанции като азот, фосфор и калий. В резултат на това се усилва земеделската продуктивност, като в същото време се опазват естествените запаси.
Изследователите са проучили и въздействието на тези практики върху локалната екосистема. Противно на хипотезата за екоцида, в изследването се отбелязва, че земеделските практики на първите поданици на Рапануи в действителност са били приспособени към неповторимата среда на острова. Те са били в положение да употребяват богатите морски запаси, като да вземем за пример риболова, който е съставлявал забележителна част от тяхната диета, като в същото време дейно са управлявали лимитираните земни запаси.
Тези нови открития оспорват обичайна визия за бързо разпадащо се общество на Великденския остров преди идването на европейците. Вместо образец за ранен екоцид, Рапануи може да служи като образец за способността на античните общества да се приспособяват и да процъфтяват в сложни условия.
Изчезване, което към момента поражда въпроси
Изчезването на популацията на Великденския остров продължава да бъде предмет на диспути измежду откривателите, макар че в последно време се следи прогрес в разбирането на дълголетието и адаптивността на първичните поданици. Възможно е няколко фактора да са съдействали за демографския спад на Рапануи преди идването на европейците.
Една от главните хипотези е, че заболяванията, донесени от европейците, са имали унищожителен резултат върху локалното население. Болести като дребната шарка, грипът и другите инфекции, към които островитяните не са имали имунитет, са могли да се разпространят бързо, което е довело до високи равнища на смъртност. Хората на този остров е нямало по какъв начин да се лекуват и привнесените от европейците болести последователно са уморили цялото население.
Макар че новото изследване допуска по-добро ръководство на естествените запаси, дълготрайните промени в околната среда, като привършване на почвата или климатични съмнения, също може да са повлияли на способността на острова да поддържа възходящото население. Екстремните климатични феномени или измененията в локалните екосистеми може да са изострили съществуващите компликации.
