Екипът на Николай Овчаров ще търси най-голямата епископска резиденция в Родопите
В продължение на три месеца над 60 служащи ще продължат изследването в южния квартал на скалния град Перперикон, заяви пред Българска телеграфна агенция проф. Николай Овчаров, началник на разкопките.
Там бе открита най-голямата епископска катедрала от раннохристиянския интервал (5-6 в.) в Родопите. Това е трикорабна базилика с дължина близо 40 метра, красиви колонади и монументална декорация.
Тракийско светилище бе намерено в жилищен квартал в Бургас
През 2020 година следва разкриването на бранша на запад от църквата, където се долавят следи от величествени градежи. По всяка възможност, става дума за цялостен комплекс, обвързван с действието на храма. Това може да бъде единствено монументалната резиденция на епископите на Перперикон от края на 5-6 в. Както открихме през предишните години, точно на Перперикон стартира приемането на християнството в Родопите при започване на пети век, добавя проф. Овчаров.
Това дело прави християнският мисионер Никета Ремесиански. За неговите свещенослужения в Акропола е издигната неголяма, само че доста красива еднокорабна базилика. Намерените в нея надписи свидетелстват за тесни връзки с огромния християнски център в Беломорието Филипи, откъдето през първи век стартира задачата за покръстването на Балканите, водена от Христовия възпитаник, деятел Павел.
Недалеч от тази черква бе разкрита първата епископска резиденция на Перперикон. Тя е относително непретенциозна постройка, каквито са били първите обиталища на християнските епископи след приемането на новата религия. До нея е баптистерият (кръщелнята за възрастни хора), където са били покръствани езичниците-траки.
В края на 5 в. всички към този момент са покръстени, а Перперикон е станал един от основните административни и религиозни центрове в тази част на Балканите. Налага се основаването на доста по-голяма катедрала и точно такава е издигната на просторната тераса в южния квартал. А към нея е трябвало да има обилна епископска резиденция, която през този интервал в Източната Римска империя към този момент би трябвало да има образа на колосален замък. Именно подобен комплекс от запад на катедралата ще търси през 2020 година водената от проф. Николай Овчаров археологическа експедиция.
Историческите извори за църковното устройство на Родопите от този интервал са много сбити. От така наречен Псевдоепифаниев лист от началото на 7-и в. се знае единствено, че те са обединени в един диоцез, носещ същото име - Родопи, споделя проф. Овчаров. От известното до този миг напълно не е изключено точно Перперикон да е бил неговият център. Всичко това ще бъде изяснено след приключването на тазгодишните разкопки през месец септември.
Там бе открита най-голямата епископска катедрала от раннохристиянския интервал (5-6 в.) в Родопите. Това е трикорабна базилика с дължина близо 40 метра, красиви колонади и монументална декорация.
През 2020 година следва разкриването на бранша на запад от църквата, където се долавят следи от величествени градежи. По всяка възможност, става дума за цялостен комплекс, обвързван с действието на храма. Това може да бъде единствено монументалната резиденция на епископите на Перперикон от края на 5-6 в. Както открихме през предишните години, точно на Перперикон стартира приемането на християнството в Родопите при започване на пети век, добавя проф. Овчаров.
Това дело прави християнският мисионер Никета Ремесиански. За неговите свещенослужения в Акропола е издигната неголяма, само че доста красива еднокорабна базилика. Намерените в нея надписи свидетелстват за тесни връзки с огромния християнски център в Беломорието Филипи, откъдето през първи век стартира задачата за покръстването на Балканите, водена от Христовия възпитаник, деятел Павел.
Недалеч от тази черква бе разкрита първата епископска резиденция на Перперикон. Тя е относително непретенциозна постройка, каквито са били първите обиталища на християнските епископи след приемането на новата религия. До нея е баптистерият (кръщелнята за възрастни хора), където са били покръствани езичниците-траки.
В края на 5 в. всички към този момент са покръстени, а Перперикон е станал един от основните административни и религиозни центрове в тази част на Балканите. Налага се основаването на доста по-голяма катедрала и точно такава е издигната на просторната тераса в южния квартал. А към нея е трябвало да има обилна епископска резиденция, която през този интервал в Източната Римска империя към този момент би трябвало да има образа на колосален замък. Именно подобен комплекс от запад на катедралата ще търси през 2020 година водената от проф. Николай Овчаров археологическа експедиция.
Историческите извори за църковното устройство на Родопите от този интервал са много сбити. От така наречен Псевдоепифаниев лист от началото на 7-и в. се знае единствено, че те са обединени в един диоцез, носещ същото име - Родопи, споделя проф. Овчаров. От известното до този миг напълно не е изключено точно Перперикон да е бил неговият център. Всичко това ще бъде изяснено след приключването на тазгодишните разкопки през месец септември.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ