В продължение на три години Русия успяваше да поддържа една

В продължение на три години Русия успяваше да поддържа една парадоксална икономическа действителност, в която ракетите летяха, а заплатите растяха. Но до момента в който спорът навлиза в четвъртата си безпощадна зима, тази заблуда за нормалност стартира да се пропуква освен по фронтовите линии, само че и в супермаркетите на Москва. Воят на сирените за въздушна паника в централните и южните региони към този момент не е единственото увещание за войната; доста по-осезаем е сигналът, приближаващ от касовите бележки. Според разбор на Bloomberg, основан на данни от SberIndex и изявленията с локални поданици, руснаците са принудени да вършат мъчителни корекции в всекидневието си – от отвод от вносни облекла до понижаване на потреблението на съществени храни като плодове и зеленчуци. Това е моментът на истината, в който „ специфичната военна интервенция “ престава да бъде ефирен театър и се трансформира в икономическа усмирителна риза.През 2024 година Кремъл заложи на солиден фискален тласък, наливайки трилиони рубли във военната промишленост, което докара до 20% растеж на заплатите и неестествен взрив на потреблението. Това сътвори чувство за подправен разцвет, сходно на наркотично замайване. Но през днешния ден махмурлукът настава. Централната банка на Русия подвигна главната рента до рекордните 21% през октомври предходната година в обезверен опит да охлади прегрялата стопанска система. Резултатът е класическа стагфлация: цените не престават да порастват по-бързо от заплатите, до момента в който действителният напредък се забавя. Както отбелязва Елена, 27-годишен управител от Москва: „ Цените в този момент порастват по-бързо от заплатите “. Това е присъдата на улицата, която никаква агитация не може да заглуши.Фундаменталните данни рисуват картина на задълбочаващи се несъответствия. Инфлацията, въпреки и леко забавена до 6.8% при започване на ноември, се дължи главно на срив в търсенето, а не на здравословно възобновяване. Продажбите на мляко, свинско месо и ориз са спаднали с 8–10% през есента. X5 Group, най-голямата верига за търговия на дребно, регистрира спад на чистата облага с близо 20%, притисната от по-високите разноски и по-слабия консуматор. В индустриалния бранш обстановката е още по-мрачна: потреблението на стомана е надолу с 14%, а в машиностроенето сривът е с 32%. Това са цифрите на една стопанска система, която се деиндустриализира в действително време, жертвайки гражданския си бранш на олтарa на военното произвеждане.Психологическото измерение на рецесията е може би най-опасното за Кремъл. Когато Денис от Тамбов споделя, че сметката за храна се е удвоила и фамилията му купува по-малко плодове, той показва груповата паника на междинната класа. Руснаците, които бяха привикнали на непоклатимост в подмяна на политическа бездейност, в този момент виждат по какъв начин общественият контракт се разпада. Модните търговци затварят половината от магазините си, а продажбите на електроника претърпяват най-големия си спад от 30 години. Това не е просто стопански спад; това е смяна в метода на живот. Ударите на украински дронове по рафинерии и пристанища прибавят пласт на физическа неустановеност към финансовата. Когато бензинът нараства и от време на време липсва в страна, която е енергиен колос, когнитивният дисонанс става нетърпим.Интерпретацията на тези процеси ни води до извода, че времето не работи за Владимир Путин. Александър Габуев от Carnegie Russia Eurasia Center отбелязва, че въпреки икономическата логичност да диктува завършек на войната, Русия към момента не е стигнала до „ ръба на пропастта “. Но пропастта се доближава. Приходите от петрол и газ са се сринали с над 20%, бюджетният недостиг пораства, а държавното управление възнамерява нови налози върху всичко – от коли до електроника. Фактът, че Кремъл е инструктирал медиите да не загатват името на Путин по отношение на новите данъци, е доказателство за страха на елита от публичното неодобрение.Философският взор върху обстановката разкрива нещастието на една нация, която изяжда бъдещето си, с цел да финансира предишното си. Олег Буклемишев от Московския държавен университет предизвестява, че „ имунитетът на съветската стопанска система е съществено отслабен “. Системен срив може да не настъпи през 2026 година, само че устойчивото утежняване е обезпечено. Русия се трансформира в стопанска система на оцеляването, където страната изсмуква ресурсите от частния бранш, с цел да поддържа военната машина. Това е пътят към мудна, само че необратима деградация. Войната може и да продължи, само че цената ѝ ще се заплаща от генерации напред – освен в рубли, само че и в пропуснати благоприятни условия, изостанали технологии и разрушен стандарт на живот.В умозаключение, до момента в който Съединени американски щати и новата администрация на Доналд Тръмп търсят пътища за помирение, икономическата действителност в Русия може да се окаже най-мощният договарящ. Пазарите не лъжат, а хладилникът рядко губи борбата с тв приемника в дълготраен проект. Руснаците стартират да схващат, че величието на картата не топли домовете и не цялостни чиниите. И колкото по-дълго продължава този спор, толкоз по-дълбока ще бъде икономическата зима, която ще последва, без значение кой седи в Кремъл.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.