В продължение на седем седмици Китай и Индия успяваха да

В продължение на седем седмици Китай и Индия успяваха да смекчат удара от спора посредством различни доставки – в това число двустранни съглашения с Иран и покупки на към този момент натоварени танкери с съветски и ирански необработен нефт. Този буфер обаче бързо се изчерпва, до момента в който трафикът през Ормузки пролив остава на практика блокиран.Най-уязвима се оказва Индия – третият по величина вносител на нефт в света. Страната разчита в забележителна степен на доставки от Персийския залив както за необработен нефт, по този начин и за полутечен газ за битови потребности. Недостигът към този момент е осезателен, а цените стартират да се повишават. Макар рафинериите да разполагат със ресурси за към месец напред, количествата на нефт „ в придвижване “ внезапно понижават.Плаващите ресурси от съветски нефт – основен различен източник за Индия – са спаднали трагично от към 20 милиона барела в средата на февруари до под 5 милиона сега, съгласно пазарни оценки. Това лимитира опциите за бърза реакция и усилва зависимостта от по-скъпи доставки.Ситуацията в допълнение се усложни след офанзиви против индийски танкери в Ормуз, което накара държавното управление в Ню Делхи да отсрочи изпращането на нови кораби в района. Паралелно с това краткотрайните облекчения за импорт на ирански нефт изтекоха, което на практика изважда този източник от уравнението.Резултатът е възходящ напън върху вътрешния пазар. Очаква се първо необятно нарастване на цените на дизела в Индия от четири години насам – ход, който ще ускори инфлацията и ще натежи върху икономическата интензивност.Китай е в релативно по-добра позиция с помощта на забележителните си стратегически запаси – над 1 милиард барела – и по-голямата си пазарна тежест като максимален консуматор на сила в света. Въпреки това, даже Пекин стартира да усеща резултата от рестриктивните мерки в доставките и покачващите се цени.Държавните рафинерии към този момент понижават преработката, а частните така наречен „ teapot “ рафинерии, които образуват до една пета от потенциала на страната, са под мощен напън от комбинацията от по-скъп необработен нефт и стеснен достъп до доставки. Санкционният режим и американската обсада в допълнение усложняват достъпа до ирански барели.На световно равнище резултатът е забележителен. Според оценки на Международна организация по енергетика, без естествения поток през Ормуз, международното предложение на нефт е намаляло с към 10% единствено за последния месец – потрес, който трансформира салдото на пазара.Допълнително напрежение идва от ценовата динамичност. Руският и иранският нефт, който обичайно се търгуваше с отстъпка, към този момент се продава на награда, защото купувачите обезверено търсят заместители на близкоизточните доставки. Това превръщане на ценовата конструкция е явен сигнал за рисково стегнат пазар.По-малките азиатски стопански системи са най-застрашени да бъдат изтласкани от пазара, до момента в който огромните играчи като Китай пренасочват наличните запаси към вътрешните си потребности. Това основава второстепенен резултат на дефицит в района.Временното „ заобикаляне “ на рецесията към този момент не работи. Азия навлиза във фаза, в която действителният дефицит стартира да се материализира, а другите възможности бързо се изчерпват.За пазарите това значи едно – рискът от нов скок в цените на петрола остава висок. Ако блокадата в Ормуз се резервира и доставките продължат да се свиват, световната стопанска система ще бъде изправена пред нов инфлационен подтик, който може да се окаже надалеч по-устойчив от предстоящото.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.