В продължение на седем години една жена вярва, че е

В продължение на седем години една жена има вяра, че е педофил, до момента в който рядка диагноза не дава пояснение на натрапчивите ѝ мисли. 22-годишната Моли Ламбърт от Манчестър, Англия, израства с тревога и паник офанзиви. Тя си спомня, че още като дете е имала непрекъснати мисли за гибел и похищение. Но на към 15-годишна възраст положението ѝ се утежнява - стартират да се появяват притеснителни сексуални и насилствени мисли, свързани с деца.

" Мислите се трансформираха по метод, който не бях изпитвала преди. Започнах да си мисля, че съм педофил, че съм изнасилвач, че съм див звяр, че мога да нараня някого ", споделя тя.

Натрапчивите мисли стават толкоз мощни, че Моли стартира да се опасява, че е рискова за близките, в това число за приятелите и фамилията си.

Въпреки че попада на информация за P-OCD онлайн, тя продължава да изпитва мощна тревога и пази всичко в загадка. Години наред живее в това, което разказва като " тъмни спирали " на позор.

" Мислиш си, че си страшилище, че не заслужаваш да съществуваш. Срамът е в метода, по който виждаш себе си и това чувство може да остане даже години по-късно ", споделя тя.

Моли посещава терапия, само че не е изцяло откровена и разказва положението си единствено като " мрачни мисли ". С времето паник офанзивите се утежняват и тя взема решение да приказва намерено. През август 2025 година ѝ е сложена публична диагноза P-OCD, подтип на обсесивно-компулсивно разстройство.

" Това не значи, че си педофил, просто тези мисли съществуват и мозъкът ти се фиксира върху тях. OCD е обвързвано с несигурността, непрекъснато ти задава въпроса " ами в случай че? " и ти не можеш да го опровергаеш ", изяснява тя.

Какво съставлява Pure-O или P-OCD

P-OCD е форма на обсесивно-компулсивно разстройство, при която човек изпитва нежелани, натрапчиви мисли или облици със полово наличие, свързани с деца. Важно е да се подчертае, че това не е педофилия .


Хората с това положение не желаят да наранят никого - в противен случай, те се опасяват точно от тази опция. Смущаващите и непрекъснати мисли обаче провокират мощна тревога, виновност и позор, а опитите да бъдат потиснати постоянно ги ускоряват, коментира People.

Въпреки че към този момент получава помощ, Моли признава, че положението остава предизвикателство. Тя съжалява, че не е била диагностицирана по-рано, тъй като това би ѝ икономисало години страдалчество. В същото време шерването на претърпяното се оказва основно за нея.

" Най-много ми оказа помощ това, че започнах да приказвам за него. Дълго го избягвах, само че когато го направих, като че ли въздухът се почисти ", споделя тя.

След като споделя историята си обществено, получава голям брой известия от хора на друга възраст, които претърпяват същото, само че в никакъв случай не са споделяли.


Много от тях разказват години на боязън, позор и изолираност. Някои родители даже споделят натрапчиви мисли, свързани със личните им деца, а други описват за тежки психологични положения и даже опити за самоубийство.

Моли има вяра, че стигмата прави казуса още по-сериозен: " Хората не приказват за това и това го прави по-лошо. Трябва да назовеш мислите, с цел да изгубят силата си ", споделя тя. Днес тя се стреми да помогне на други да схванат, че натрапливите мисли не ги дефинират като персони.