Жертва на домашно насилие от Русе: Аз избягах, има изход!
В продължение на седем години, една 30-годишна майка от Русе претърпява ужаса на домашното принуждение. Нейната история разкрива освен персоналната ѝ битка, само че и систематичните проблеми, с които се сблъскват жертви те на домашно принуждение в България.
Животът под непрестанна опасност
Владимира, както ще я назовем, е била подложена на непрекъснат тормоз от своя сътрудник. Физическото и психическото принуждение са били всекидневие за нея, постоянно осъществявани пред очите на детето им.
" Падала съм, удряла съм се на мебели, скубане, хващал ме е за врата да ме души ", споделя Владимира пред камерата на Българска национална телевизия.
Вербалният тормоз е бил не по-малко нечовечен. " Ти си отпадък, от теб нищо не става, грозно куче, още малко ти остана ", са единствено част от обидите, които дамата е чувала всекидневно.
Моментът на поврат
Повратната точка настава, когато насилникът протяга ръка на щерка им. " Вдигна я във въздуха и сподели: " Ей в този момент ще те тръшна " и в този миг аз скочих и я взех и той тогава ме удари с пестник, тъй като се осмелих да съм против него ", споделя Владимира.
Този случай ѝ дава силата да преодолее страха и срама и да потърси помощ, макар препоръките на родителите си да продължи да търпи поради детето.
Бягството и новите провокации
" Три месеца се подготвях и избягах, взех си детето и не се върнах, с облеклата на гърба ми. Нямах майчинство, средства, защото той ги взимаше всичките. Нито знаех къде отивам, нито какво ще се случи ", споделя дамата.
Владимира намира леговище в спешния център " Динамика " в Русе , където получава поддръжка и отбрана в продължение на шест месеца. Социалните служащи я съпровождат на всички места, което се оказва жизненоважно, когато някогашният ѝ сътрудник я открива и се пробва да я прегази с бус на бензиностанция.
Системни проблеми и потребност от смяна
Диана Димова от спешен център " Динамика " в Русе изяснява: " Те стоят в името на децата да имат татко и от време на време не разпознават, че насилието стартира да набира скорост. Тези причинители имат подобен модел на държание от детството си. Тоест бащата е правил такива неща ".
В България има 12 спешни центъра, където жертви те на домашно принуждение могат да намерят краткотрайно леговище за период до 6 месеца. Експерти от Алианса за отбрана от принуждение упорстват за по-дългосрочна държавна поддръжка , която да помогне на жертви те да се освободят трайно от цикъла на насилието.
Надежда за бъдещето
Въпреки компликациите, историята на Владимира е образец за вяра. Днес тя е студентка и живее в общинско жилище, успявайки да построи нов живот за себе си и детето си.
" Аз избягах, има излаз ", споделя Владимира, давайки кураж на други дами в сходна обстановка.
Животът под непрестанна опасност
Владимира, както ще я назовем, е била подложена на непрекъснат тормоз от своя сътрудник. Физическото и психическото принуждение са били всекидневие за нея, постоянно осъществявани пред очите на детето им.
" Падала съм, удряла съм се на мебели, скубане, хващал ме е за врата да ме души ", споделя Владимира пред камерата на Българска национална телевизия.
Вербалният тормоз е бил не по-малко нечовечен. " Ти си отпадък, от теб нищо не става, грозно куче, още малко ти остана ", са единствено част от обидите, които дамата е чувала всекидневно.
Моментът на поврат
Повратната точка настава, когато насилникът протяга ръка на щерка им. " Вдигна я във въздуха и сподели: " Ей в този момент ще те тръшна " и в този миг аз скочих и я взех и той тогава ме удари с пестник, тъй като се осмелих да съм против него ", споделя Владимира.
Този случай ѝ дава силата да преодолее страха и срама и да потърси помощ, макар препоръките на родителите си да продължи да търпи поради детето.
Бягството и новите провокации
" Три месеца се подготвях и избягах, взех си детето и не се върнах, с облеклата на гърба ми. Нямах майчинство, средства, защото той ги взимаше всичките. Нито знаех къде отивам, нито какво ще се случи ", споделя дамата.
Владимира намира леговище в спешния център " Динамика " в Русе , където получава поддръжка и отбрана в продължение на шест месеца. Социалните служащи я съпровождат на всички места, което се оказва жизненоважно, когато някогашният ѝ сътрудник я открива и се пробва да я прегази с бус на бензиностанция.
Системни проблеми и потребност от смяна
Диана Димова от спешен център " Динамика " в Русе изяснява: " Те стоят в името на децата да имат татко и от време на време не разпознават, че насилието стартира да набира скорост. Тези причинители имат подобен модел на държание от детството си. Тоест бащата е правил такива неща ".
В България има 12 спешни центъра, където жертви те на домашно принуждение могат да намерят краткотрайно леговище за период до 6 месеца. Експерти от Алианса за отбрана от принуждение упорстват за по-дългосрочна държавна поддръжка , която да помогне на жертви те да се освободят трайно от цикъла на насилието.
Надежда за бъдещето
Въпреки компликациите, историята на Владимира е образец за вяра. Днес тя е студентка и живее в общинско жилище, успявайки да построи нов живот за себе си и детето си.
" Аз избягах, има излаз ", споделя Владимира, давайки кураж на други дами в сходна обстановка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




