Кратко ръководство за работодатели при пандемия
В продължение на оповестеното малко управление за работодатели, представяме разбор на измененията в региона на трудовите правни отношения, въведени с признатия на 23.03.2020 Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение от 13 март 2020 година на Народното събрание. Новият акт вкарва промени във връзка с работата от разстояние и основава промени в Кодекса на труда, с които се цели да се разрешат нормативно някои от главните компликации пред работодателите по време на пандемията от Covid-19.
Могат ли работодателите да наредят на чиновниците си да работят от у дома, базирайки се на изключителната обстановка в страната?
С измененията в Кодекса на труда се даде нормативно позволение на казуса с работата от разстояние по време на оповестеното изключително състояние. Преди изменението, осъществяване на работа от разстояние (т.нар. " хоум офис " и " telework " ) можеше да има единствено при съответна спогодба в трудовия контракт и с експлицитното единодушие на служителя. С новото изменение при оповестено изключително състояние работодателят може едностранно да подреди на чиновниците си да работят от у дома. Това става със заповед, в която се променя мястото на работа. На процедура това значи, че отпада задължението за подписване на спомагателни съглашения към трудовите контракти за писмено споразумяване на връзките сред шеф и чиновник.
Следва да се означи, че законът планува минимално нормативно наличие на заповедта на работодателя, с която се разпорежда работата от разстояние - въпросите, свързани с работно, техническо и различен тип съоръжение на работното място, отговорности и разноски по поддръжката му, други условия за доставка, замяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на обособени детайли от оборудването от служащия или служителя, който прави работа от разстояние.
Имат ли право чиновниците да се " самокарантинират " у дома?
Последните промени в Кодекса на труда основават такава опция за избрани категории чиновници: бременни, майки или самотни татковци или осиновители на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му, трудоустроените лица, както и лицата с 50 % и над 50 % неработоспособност и други Тези лица имат право по своя преценка да не вървят на работа, като изискат заплатен или неплатен отпуск, който работодателят е задължен да позволи в изискванията на оповестено изключително състояние. Целият взет по този ред отпуск, без значение дали е заплатен или неплатен, ще се признава за трудов стаж.
Какво могат да създадат работодателите в обстановката на понижаване или цялостно прекъсване на работата?
Законът урежда няколко нови благоприятни условия за работодателите за справяне с зародилата обстановка:
- Изрична опция за въвеждане на ненапълно работно време за целия интервал на изключително състояние или за част от него - новата алинея трансформира съществуващата уредба с това, че при възможен спор няма да има потребност работодателите да потвърждават понижаване на размера на работа, а ще могат непосредствено да се базират на обективно съществуващото изключително състояние в страната като съображение за въвеждането на ненапълно работно време. Освен това те не са задължени да се съветват със синдикални организации и представители на служащите и чиновниците. При изключително състояние не се ползва и ограничаването от 3 месеца за една календарна година за въвеждане на нeпълно работно време - както е посочено и нагоре, такова може да се вкара за целия интервал на изключителното състояние. Остава обаче ограничаването с продължителността на пониженото работно време да е не по-малка от половината от законоустановената, да вземем за пример най-малко 4 ч. при обикновено работно време от 8 ч. дневно. При въвеждане на ненапълно работно време работодателите дължат и по-ниски трудови хонорари, съразмерно на отработеното.
- Възможност за краткотрайно прекратяване на активността на предприятието, на част от него или на обособени чиновници в него по време на изключителното състояние със заповед. Временното прекратяване на активността за избран интервал с акт на работодателя е нов институт, който до момента не съществуваше в трудовото право - до този миг беше уредено само фактическото състояние на прекъсване на работата. Да преустановят активността си могат всички компании, за които от финансова позиция е по-добре да не работят по време на изключителното състояние. Въпреки това обаче, сходно прекратяване на активността не освобождава работодателя от задължението да заплаща възнагражденията на чиновниците си - те се дължат в цялостен размер. Допълнително право, което поражда за работодателя за времето на прекратяване на активността е да даде на чиновниците целия им заплатен отпуск без тяхното единодушие. Към сегашния миг вероятни остават и вариантите за въвеждане на тъй наречените гъвкаво работно време, за оповестяване на престой, закриване на предприятието или на части от него, редуциране на щата или уволнение на чиновници на съображение понижаване размера на работа или прекъсване на активността за повече от 15 работни дни.
Могат ли работодателите да не заплащат трудови хонорари на чиновниците си заради изключителната обстановка в страната?
И след измененията работодателите не могат да не изплащат трудови хонорари по време на изключително състояние . Както отбелязахме нагоре даже и да се възползват от правото си да преустановят активността на цялото дружество, на обособени отдели или на съответни чиновници, работодателите дължат цялото заплащане на чиновниците за времето на преустановяването на активността . Те биха могли да се възползват от препоръчаните ограничения за подкрепяне на бизнеса, в случай че активността им попада в икономическите браншове, за които е наложена възбрана или ограничаване на активността в интервала на изключителното състояние. Засегнатите работодатели ще могат да получават отплата в размер на 60% от възнагражденията на чиновниците си за периода на изключителното състояние, само че не-повече от 3 месеца, т.е. да изплащат възнагражденията на чиновниците с 40% лични средства и 60% средства от Национален осигурителен институт. Критериите, на които би трябвало да дават отговор работодателите, с цел да се възползват от компенсацията, ще са разказани в Постановление, което следва да бъде признато от Министерски съвет.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1163)
Могат ли работодателите да наредят на чиновниците си да работят от у дома, базирайки се на изключителната обстановка в страната?
С измененията в Кодекса на труда се даде нормативно позволение на казуса с работата от разстояние по време на оповестеното изключително състояние. Преди изменението, осъществяване на работа от разстояние (т.нар. " хоум офис " и " telework " ) можеше да има единствено при съответна спогодба в трудовия контракт и с експлицитното единодушие на служителя. С новото изменение при оповестено изключително състояние работодателят може едностранно да подреди на чиновниците си да работят от у дома. Това става със заповед, в която се променя мястото на работа. На процедура това значи, че отпада задължението за подписване на спомагателни съглашения към трудовите контракти за писмено споразумяване на връзките сред шеф и чиновник.
Следва да се означи, че законът планува минимално нормативно наличие на заповедта на работодателя, с която се разпорежда работата от разстояние - въпросите, свързани с работно, техническо и различен тип съоръжение на работното място, отговорности и разноски по поддръжката му, други условия за доставка, замяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на обособени детайли от оборудването от служащия или служителя, който прави работа от разстояние.
Имат ли право чиновниците да се " самокарантинират " у дома?
Последните промени в Кодекса на труда основават такава опция за избрани категории чиновници: бременни, майки или самотни татковци или осиновители на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му, трудоустроените лица, както и лицата с 50 % и над 50 % неработоспособност и други Тези лица имат право по своя преценка да не вървят на работа, като изискат заплатен или неплатен отпуск, който работодателят е задължен да позволи в изискванията на оповестено изключително състояние. Целият взет по този ред отпуск, без значение дали е заплатен или неплатен, ще се признава за трудов стаж.
Какво могат да създадат работодателите в обстановката на понижаване или цялостно прекъсване на работата?
Законът урежда няколко нови благоприятни условия за работодателите за справяне с зародилата обстановка:
- Изрична опция за въвеждане на ненапълно работно време за целия интервал на изключително състояние или за част от него - новата алинея трансформира съществуващата уредба с това, че при възможен спор няма да има потребност работодателите да потвърждават понижаване на размера на работа, а ще могат непосредствено да се базират на обективно съществуващото изключително състояние в страната като съображение за въвеждането на ненапълно работно време. Освен това те не са задължени да се съветват със синдикални организации и представители на служащите и чиновниците. При изключително състояние не се ползва и ограничаването от 3 месеца за една календарна година за въвеждане на нeпълно работно време - както е посочено и нагоре, такова може да се вкара за целия интервал на изключителното състояние. Остава обаче ограничаването с продължителността на пониженото работно време да е не по-малка от половината от законоустановената, да вземем за пример най-малко 4 ч. при обикновено работно време от 8 ч. дневно. При въвеждане на ненапълно работно време работодателите дължат и по-ниски трудови хонорари, съразмерно на отработеното.
- Възможност за краткотрайно прекратяване на активността на предприятието, на част от него или на обособени чиновници в него по време на изключителното състояние със заповед. Временното прекратяване на активността за избран интервал с акт на работодателя е нов институт, който до момента не съществуваше в трудовото право - до този миг беше уредено само фактическото състояние на прекъсване на работата. Да преустановят активността си могат всички компании, за които от финансова позиция е по-добре да не работят по време на изключителното състояние. Въпреки това обаче, сходно прекратяване на активността не освобождава работодателя от задължението да заплаща възнагражденията на чиновниците си - те се дължат в цялостен размер. Допълнително право, което поражда за работодателя за времето на прекратяване на активността е да даде на чиновниците целия им заплатен отпуск без тяхното единодушие. Към сегашния миг вероятни остават и вариантите за въвеждане на тъй наречените гъвкаво работно време, за оповестяване на престой, закриване на предприятието или на части от него, редуциране на щата или уволнение на чиновници на съображение понижаване размера на работа или прекъсване на активността за повече от 15 работни дни.
Могат ли работодателите да не заплащат трудови хонорари на чиновниците си заради изключителната обстановка в страната?
И след измененията работодателите не могат да не изплащат трудови хонорари по време на изключително състояние . Както отбелязахме нагоре даже и да се възползват от правото си да преустановят активността на цялото дружество, на обособени отдели или на съответни чиновници, работодателите дължат цялото заплащане на чиновниците за времето на преустановяването на активността . Те биха могли да се възползват от препоръчаните ограничения за подкрепяне на бизнеса, в случай че активността им попада в икономическите браншове, за които е наложена възбрана или ограничаване на активността в интервала на изключителното състояние. Засегнатите работодатели ще могат да получават отплата в размер на 60% от възнагражденията на чиновниците си за периода на изключителното състояние, само че не-повече от 3 месеца, т.е. да изплащат възнагражденията на чиновниците с 40% лични средства и 60% средства от Национален осигурителен институт. Критериите, на които би трябвало да дават отговор работодателите, с цел да се възползват от компенсацията, ще са разказани в Постановление, което следва да бъде признато от Министерски съвет.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1163)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ