В продължение на предходните статии, посветени на Боян Станиславски (на

В продължение на предходните публикации, отдадени на Боян Станиславски (на дребната снимса) и обвързваните с него лица, в актуалната се разкрива следващ аспект от неговата обществена активност, реализирана взаимно с лица, припознати като близки „ съратници “ на съветското разузнаване. От изложеното в предходните две елементи на нашето следствие, а както ще се види и в този момент, става все по-очевиден един главен извод – усърдно изгражданият обществен облик на Боян Станиславски не подхожда с дейностите, които той прави.

Господин Станиславски – от несклоняем герой с неравенството в актуалния свят, подлагащ на разбор и подозрение западните общества и техните полезности – се оказва държавник, върху който пада сериозна сянка на подозрение. Изглежда, че най-малко от студентските си години Боян работи един до друг, развива начинания и планове с хора, за които е прекомерно меко да се каже, че се подозират в съдействие с съветското разузнаване.

В осведомителния уебсайт „ European Platform for Democratic Elections “ Станиславски бива посочен като държавник, постоянно сътрудничещ на полската секция на следената от съветската страна осведомителна организация „ СПУТНИК “.

Същата е част от държавната медийна компания „ РОССИЯ СЕГОДНЯ “, чието лъчение след съветската инвазия в Украйна през месец февруари 2022 година е спряно на територията на Европейски Съюз.

Отново в същата платформа е посочено, че през месец март 2018 година Станиславски взе участие в Москва в задачата на наблюдаващи на изборите за президент в Русия по покана на интернационалната организация за наблюдаване на изборите CIS-EMO. Участието на Станиславски е проведено със съдействието на съветския фонд „ Народна дипломация “, чийто президент е съветският жител Алексей Кочетков ( на фотографията ), някогашен началник на CIS-EMO.

Отново със съдействието на Кочетков и ръководения от него съветски фонд през месец май 2018 година Станиславски взе участие в извършена в Обществената палата на Русия в Москва интернационална конференция с присъединяване на представители от разнообразни страни, измежду които от България, Полша и Сърбия. На форума се преглежда тематиката „ Историческа памет в името на истината и справедливостта “. За конференцията Станиславски приготвя отчет с отрицателна за България устременост, с акцент върху равнището на корупция в България, както и съществуването на крайнодесни течения в страната.

Алексей Кочетков
При осъществяване на изследване в онлайн пространството за Алексей Кочетков се открива следната биографична информация. Той е прочут като политически анализатор, прочут със своята непосредственост до съветската публична власт при президента Владимир Путин. В интервала от 2003 година до 2013 година Кочетков е общоприет шеф на организацията CIS-EMO, а от 2013 година е ръководител на фонд „ Народна дипломация “. Родом е от Москва, като през интервала 1989–1994 година следва в Московския институт по енергетика. От 1992 година е редактор на изданието „ Руский порядок “ – формален вестник на организацията „ Руско национално единение “ (РНЕ). РНЕ е съветска паравоенна ултранационалистическа организация, учредена от Александър Баркашов, прочут в годините след настъпването на измененията в Русия със своите възгледи на ултранационалист. За времето на съществуването си до формалната ѝ възбрана през 1999 година организацията е считана, че си е сътрудничила с Федералната работа за сигурност (ФСБ) на Руската федерация – правоприемник и приемник на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В самата организация Кочетков е заемал позицията на един от нейните ръководители. В интервала на разразилата се през 1993 година съветска конституционна рецесия (б.р. – известна като Октомврийски пуч), „ Руско национално единение “ заема страната на опозицията, ориентирана против президента Борис Елцин, а самият Кочетков е задържан и държан в продължение на 5 месеца в пандиза „ Лефортово “, откъдето е освободен през 1994 година вследствие на издадената от Държавната Дума политическа прошка за участниците в пуча.

През 1995 година Кочетков е изключен от РНЕ заради съмнения за съдействието му с съветските служби.

От 1996 година Кочетков е ПР съветник при провеждането на изборни акции в разнообразни елементи на Руската федерация, паралелно с което реализира активност на съветник към Държавната Дума и продължава да поддържа контакти с ултранационалистическите среди в страната. През 2003 година основава CIS-EMO – организация, посредством която се вършат опити за легитимиране на практиките на „ изборния авторитаризъм “ и гонене на задачите на съветската външна политика в постсъветското пространство. По време на разразилите се събития в Украйна през 2004 година, известни като „ Оранжевата гражданска война “, Кочетков е изпратен в Киев за оказване на поддръжка на президента Янукович и неговата „ Партия на районите “.

През идната 2005 година Кочетков бива арестуван в продължение на 7 дни от молдовските специфични служби по време на извършените избори за кмет в Кишинев, след което е експулсиран от страната.

През 2008 година, по време на руско-грузинската война, провежда на територията на сепаратистката република интернационалния пресцентър „ Цхинвал-2008 “, който след това е предаден на Министерството на връзките на Република Южна Осетия. Името на Кочетков става още веднъж обществено известно, когато на 15 януари 2023 година е включен в санкционния лист на Украйна поради разпространяване на съветски пропагандни разкази за да бъдат оправдани съветските дейности и да се подкопаят и застрашат териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на Украйна. Самият Кочетков, по време на свое престояване на българска територия през месец юни 2018 година, взе участие в снимането на изявление за уеб страницата „ Барикада “, извършено от Къдринка Къдринова, по това време „ редактор “ към уеб страницата. По време на изявлението се разисква тематиката за пропагандния филм „ Донбаска пролет “ и задачите за неговото основаване, като се развиват тези в поддръжка на провежданата от Русия политика в Източна Украйна.

„ Асоциация на самостоятелните публицисти за мир “
Както е известно, Боян Станиславски е деен участник в „ Асоциация на самостоятелните публицисти за мир “ (Assoziation Journalisten im Kampf um den Frieden – AJKF). Организация, считана от години за прикритие на съветското разузнаване, извършваща осведомителни интервенции в Европа, целящи да нанесат вреди на континента, където живее и самият Станиславски. Така и изниква резонният въпрос – до каква степен Станиславски осъзнава в каква интервенция взе участие и какви са последствията от активността ѝ, които настъпват за Европейски Съюз и за личната му татковина. Трябва да се каже, че той живее в България и Полша.

Първосигналният отговор би бил, че воден от възвишените подбуди на борците за обществено тъждество, е бил експлоатиран от злонамерени сътрудници на съветското разузнаване, само че без да осъзнава това. И кардинално един подобен отговор би бил допустим, най-малко първоначално. След като човек се вгледа във фактологията, осъзнава стряскащата истина, че Боян е бил изцяло наясно с това къде взе участие и какво прави. Все отново приказваме за присъединяване в организация, учредена преди 10 години – премного време за всеки, даже и най-доктринално заслепеният човек, да прогледне за същинската същина на организацията, в чиито редове взе участие от години.

Най-стряскащ се оказва фактът, че Станиславски, определящ се като горделив родолюбец и „ рожба “ на две родини, без безусловно никакъв проблем взе участие, а както се откри в предходните ни публикации – и седи на една маса, както е да вземем за пример на срещата през 2017 година в Париж, с хора, заявяващи по допустимо най-демонстративен метод своята, меко казано, злост към българския народ. Ще напомним печално известния македонец Миленко Неделковски, който през 2016 година собственоръчно унищожи по безсъвестен метод поставената няколко дни по-рано паметна плоча на връх Каймакчалан, в чест на хилядите български бойци, починали по време на Първата международна война. Изглежда, че за Боян Станиславски работата взаимно с човек, искрено мразещ българския етнос и поругаващ паметта на хилядите българи, оставили костите си по бойните полета в Македония, по никакъв метод не го смущава. И не би и трябвало да е по различен метод. С оглед на показаното дотук като информация за AJKF е видно, че главен претекст на работещите за нея обществени фигури е користната цел за персонално обогатяване чрез отпусканите финанси по грантове.

Не инцидентно през 2015 година Миленко Неделковски бива подтикван чрез отпущането на над 100 000 евро по разнообразни грантове за разпространение на съветска агитация.

И тук би последвал резонният въпрос – в случай че при други участници в AJKF е разполагаем финансовият тласък за това, което правят, то дали и при Станиславски също е налице сходна финансова ценностна система в дейностите му. Това е един комплициран въпрос, отговор на който биха могли да дадат единствено самият Станиславски и хората, дали средствата, както и вероятно способените български институции.

Изложеното дотук става още по-натоварено със символика в навечерието на 1 ноември – един от най-светлите празници за българите. Денят, в който отдаваме респект на хората, посветили и отдали живота си, с цел да възродят българския народ - дали в непрогледния ориенталски мрак искрата, трансформирала се в неспирния пламък на Възраждането, върнал България след пет века забвение на политическата карта на света. Именно в духа на този свят за всички българи празник и с цел да запазим неговата значителност, следва да напомним един от най-известните литературни герои на „ патриарха “ на българската литература Иван Вазов от романа „ Под игото “, а точно Кириак Стефчов. Същият, явяващ се сборен облик на тези представители на обществото ни, антагонисти на националните будители – образовани и подготвени на всичко да угодят на „ господарите си “ с цената на бъдещето на личния си народ. Не следва да забравяме този противовес на националните будители и опасността, която съставляват непрестанно надвисналата заплаха от съществуването на лица, въплъщаващи облика на Кириак Стефчов в актуалното ни общество – подготвени на безусловно всевъзможни дейности в преследването на личното си благоденствие, в това число и с цената на бъдещето на родината си.

Именно в този дух на размисли изниква и обликът на Боян Станиславски, стремящ се да се показа като актуален аналог на будителите от славното ни минало, стремящ се взаимно с хората към него да „ пробуди “ българския народ от заблудите, в които живеем сега. Но дали той в реалност въплъщава будителската същина, или по-скоро се припокрива с облика на Кириак Стефчов, е по-същественият въпрос.

Дали, воден от користни подбуди, евентуално в допълнение подсилени от съответните финансови претекстове, той и лицата, с които развива - както в България, по този начин и в други страни от Европейски Съюз - взаимни планове, не прави точно противоположното: спуска пелената на дезинформацията и пропагандата над очите на елементарните хора в желанието си да угоди на своите работодатели.

И напълно резонно изниква и продължението - в случай че досега за активността на Станиславски изнесохме информация, че част от хората, с които тясно е работил в продължение на години, са обвързани с съветското разузнаване, дали и други лица, с които е привързан в България, не са също съпричастни с разследващата активност на Русия. Оставяме отговора на този въпрос отворен - само че въпреки всичко с вярата, че ще се откри отговор, а някой ден и българските институции ще положат старания за неговото откриване.