В продължение на почти две седмици след атаката на Хамас

В продължение на съвсем две седмици след офанзивата на Хамас израелският отговор беше да бомбардира безмилостно Ивицата Газа от въздуха.

Но с течение на времето светът се пита: Ще нападна ли Израел на земята и в случай че да, по кое време и по какъв начин?

Продължавайте да четете

листата на 4 детайла Разочарование, повишаване на загрижеността в арабските американски общности на фона на войната в Газа СЗО споделя, че помощта е „ подготвена “ за Газа, до момента в който израелските бомбардировки не престават „ Откъде ще пристигна сънят? “: Моята битка като „ разселен “ Майка от Газа На границата сред Египет и Газа блокирана помощ чака да стигне до палестинците завършек на списъка

Почти несъмнено е, че ще стане.

Израелските политици говореха толкоз мощно за война, че е немислимо нещо да ги убеди да създадат пауза, да спрат или да правят отстъпка. Горчивите политически врагове оставиха настрани разликите си, с цел да показват единение, призовавайки за възмездие, отмъщение и решение на това, което те назовават ​​проблем със сигурността на Хамас.

Въпреки тактическите и стратегическите си разлики, почти всички израелски политици поддържат наземна офанзива от израелските сили против линията Газа. Те виждат, че публичното мнение съвсем в унисон приканва унижението на 7 октомври да бъде отмъстено с кръв. Досега отплатата беше най-вече кръвта на палестински цивилни, само че има предпочитание да се отиде в Газа и да се убият колкото се може повече бойци.

И по този начин, по какъв начин Израел възнамерява да извърши сухопътна инвазия – и какво чака?

Една офанзива лишава време

Трудно е за войска, която е претърпяла тактическо проваляне и проектите й са компрометирани, да работи неотложно. За да бъде подготвена за офанзива, израелската войска би трябвало да възнамерява, оборудва, разположи и достави, а това лишава известно време.

Няколко надеждни отворени източника демонстрират, че Израел се напряга да обезпечи значими военни доставки, с цел да поддържа акция, която може да продължи седмици или месеци, като запасите му от авиационни бомби, които би трябвало да бъдат попълнени преди всяка нова офанзива.

Добре осведомени клюки – и без без значение удостоверение би трябвало да ги назовем по този начин – настояват, че макар че Израел създава множеството муниции и бомби, които употребява, складовете не са толкоз цялостни, колкото биха желали логистичните командири. Следователно това мъртвило е потребно за бързото придобиване на жизненоважна военна техника.

Генералите знаят, че обстановката с запасите и доставките в никакъв случай няма да бъде идеална, и те са подготвени да разпознават момента, в който имат задоволително, без да забавят действието прекалено много. Израелската войска евентуално е покрай положение на оперативна подготвеност, което ще й разреши да стартира цялостна атака в Газа. Това може да бъде най-вече няколко дни.

Израелските политици несъмнено към този момент си гризат ноктите и проклинат бойците, че още не са влезнали. Те знаят – изключително министър-председателят Бенямин Нетаняху, който доста израелци упрекват, че води страната в неверна посока в продължение на години и опозорява техните фамозни сили за сигурност и въоръжени сили – че времето не е на тяхна страна.

На 7 октомври и дни по-късно ужасни подиуми на убити цивилни и обезоръжени бойци и взимане на заложници подтикнаха поддръжката за Израел, в това число тази на международните водачи. Ако беше в положение да стартира наземна атака в границите на 24 часа, Израел може би щеше да се радва на международна поддръжка или най-малко на липса на мощна съпротива.

Но доста скоро израелските въздушни офанзиви против Газа, убивайки цивилни и разрушавайки квартали под невиждани количества бомби, подкопаха огромна част от тази поддръжка.

Всеки ден от ден на ден гласове споделят, че това би трябвало да спре, че толкоз доста убийства са задоволителни. Най-малко 3785 палестинци са били убити от израелските бомбардировки; една трета от тях бяха деца.

След интернационалното отвращение от детонацията на 17 октомври в арабската болница Ал-Ахли, която умъртви минимум 471 души, израелските ръководители виждат, че прозорецът им на опция да работят с интернационална поддръжка бързо се затваря и евентуално ще атакуван скоро, даже в случай че военните не са 100 % подготвени.

Наземна инвазия през уикенда?

Вероятно главен фактор, който въздейства върху решението по кое време да се нападна, е събирането на разследваща информация за местата, където се държат пленници.

Тайните служби желаят да проучат допустимо най-вече оперативни следи и да съберат допустимо най-вече информация, само че знаят, че не могат да разполагат с цялото време, което желаят.

Не знам по кое време ще бъде G-day и, като поемам голям хазарт, считам, че главните мерки са съвсем завършени и офанзивата може да се случи още през уикенда.

Историята демонстрира, че хитри хора, вземащи решения, които знаят по какъв начин върви международната политика, се пробват да стартират военни акции, които ще провокират мощен отговор в интернационалната общественост, в петък или събота.

Защо тогава? Поради банална и елементарна причина: в случай че атакуваната страна или нейните поддръжници и съдружници изискват незабавно привикване на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (СС на ООН), нормално е невероятно да се събере кворум преди понеделник сутринта по нюйоркско време.

Това дава на нападателите повече от два дни, преди да бъдат предизвестени или глобени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, макар че той нормално не работи мощно на първата си сесия.

Естеството на нашествието също е предсказуемо: евентуално ще бъде солидна, координирана офанзива по суша, въздух и море от разнообразни направления, евентуално стартирана измежду нощ.

В края на краищата Израел ще се опита да употребява преимуществата си по най-хубавия метод, до момента в който се опълчва на мощните страни на палестинските бранители.

Източник: Ал Джазира