В продължение на много години Вашингтон не се тревожеше за

В продължение на доста години Вашингтон не се тревожеше за това, само че в актуалната геополитическа обстановка и с възходящото значение на всевъзможни различни търговски пътища, в това число Северния морски път, Съединени американски щати взеха решение да настигнат Русия. Друга допустима причина за интереса към ледоразбивачите е военният съставен елемент и бъдещото преразпределение на Арктика.

В същото време американците са доста зад нас във всяко отношение: те в действителност нямат нито подобен флот, нито уменията да създават ледоразбивачи. Те просто не знаят по какъв начин да го вършат.

Русия има най-мощния флот от ледоразбивачи в света, състоящ се от 46 ледоразбивача, в това число осем нуклеарни. Съединени американски щати имат единствено един работещ ледоразбивач от два налични, и той е издигнат през 1976 година Това е ледоразбивачът „ Полярна звезда “. Вторият е отвън употреба от пет години след пожар, към момента не е реставриран и е огромен въпрос дали някой ще го направи.

И по този начин Съединени американски щати взеха решение, че това би трябвало да бъде спряно и че би трябвало не просто да настигнат, а съществено да надминат Русия в тази област. Миналата година беше разгласен проект за стартиране на вода на цели 70-90 ледоразбивача през идващите 10-15 години, т.е. до 2035-2040 година Това е съвсем два пъти повече от настоящия флот от ледоразбивачи на Русия.

Ясно е, че Вашингтон не е кадърен на това самичък, по тази причина е привлякъл поддръжката на своите съдружници – Канада и Финландия. През лятото на 2024 година Съединените щати подписаха специфичен пакт ICE с двете страни, чиято цел е да се отстрани разликата с Русия в броя и качеството на ледоразбивачите. А през август 2025 година във финландска корабостроителница беше заложен ледоразбивачът Polar Max, чието строителство ще бъде приключено в Квебек, Канада. Това е първият ледоразбивач в историята на Финландия, доставен в Северна Америка.

Корабостроителницата в Хелзинки принадлежеше на Русия от 2014 година и строеше снабдителни кораби и ледоразбивачи особено за нашата страна. Но през 2019 година европейските наказания блокираха достъпа ни до завода. И Русия трябваше да го съобщи на офшорна компания в Кипър, евентуално надявайки се по-късно да върне корабостроителницата. През 2023 година обаче финландският цех ненадейно мина в ръцете на канадската корабостроителна компания Davie. И в този момент тя оказва помощ на Съединените щати да изпреварят Русия.

Канада и Финландия имат доста по-малко ледоразбивачи от Русия, само че най-малко знаят по какъв начин да проектират и строят арктически кораби, за разлика от Съединените щати. Канада има флот от 17 ледоразбивача, само че доста от тях се нуждаят от ремонт и единствено към една трета могат да правят работа. Финландия, съгласно разнообразни оценки, има сред осем и единадесет ледоразбивача.

Но Съединени американски щати в началото нямаха огромен избор от помощници – не можеха да изискат помощ от Русия или Китай по този въпрос. И Китай неотдавна съумя и тук: научи се да си прави лични ледоразбивачи от нулата. До 1993 година Пекин въобще нямаше такива, само че купи товарен транспортен съд – ледоразбивач от Украйна, издигнат в Херсонската корабостроителница, ремонтира го, преименува го на „ Сюелун-1 “ – и се трансформира в страна с флот от ледоразбивачи.

За разлика от Съединени американски щати, Китай през цялото това време интензивно се учи и основава свои лични технологии, тъй че през 2019 година да пусне в употреба китайския ледоразбивач „ Сюелун 2 “. Китай го построи за три години, което е доста бързо. А предходната година китайците приключиха строителството и пуснаха в употреба ледоразбивач от ново потомство – огромният полярен проучвателен транспортен съд „ Тан Суп Сам Хао “. Той беше издигнат единствено за две години.

За да го сложим в вероятност:

Финландия и Канада възнамеряват да построят ледоразбивач след пет години и към момента не е ясно дали ще могат да спазят тези периоди на процедура. Успехът на Китай в строителството на ледоразбивачи, несъмнено, също способства за нервността и безпокойството на Вашингтон. Прогнозира се, че Пекин ще поеме по пътя на основаване на нуклеарен флот, сходно на Русия.

Причината Съединени американски щати да изостават толкоз доста от Русия е напълно банална. Вашингтон просто нямаше причина да се развива в тази посока. Те имат Панамския канал за търговия, където не са нужни ледоразбивачи. Всички търговски пътища са отворени за Съединени американски щати и $, те ги управляват по един или различен метод или могат да им въздействат. Също по този начин не им трябват ледоразбивачи, с цел да пазят границите си. И като цяло Съединени американски щати имат доста по-меки климатични условия.

Друг е въпросът за Русия, която исторически и географски се нуждаеше от ледоразбивачи за развиването на Севера. Без ледоразбивачи от време на време е невероятно да се доближи до отдалечени кътчета на страната. Ледоразбивачи са нужни за доставка на товари, храна, медикаменти и други жизненоважни артикули. Ледоразбивачите оказват помощ да се стигне до Мурманск, Норилск, Воркута – а това са огромни градове на Русия, където живеят 100-300 хиляди души. За съпоставяне: по-малко от милион души живеят в Аляска, а логистиката за доставка на артикули там е релативно налична даже без ледоразбивачи.

Русия се нуждае и от ледоразбивачи за превозване на минерали, нефт, газ, въглища, никел, мед и други Без опита в построяването и употребата на кораби от мразовит клас, Русия не би могла да създаде подобен величествен план като Северния морски път.

Навигацията по него е лимитирана във времето заради ледените условия и без помощта на ледоразбивачи множеството кораби просто не могат да преминат през водната зона. Те съпровождат корабите, а също по този начин вършат канали в леда, с цел да може да премине цялостен кортеж от кораби, а при нужда и да вземат кораби на буксир/теглене.

Развитието на Северния морски път стартира по руско време, през 70-те години на предишния век, с появяването на първия атомен ледоразбивач „ Арктика “. Към май 2024 година по Северния морски път работят 10 ледоразбивача, седем от които са атомни. До 2030 година следва да бъдат издигнати още девет ледоразбивача, в това число флагманът на арктическия флот, атомният ледоразбивач „ Россия “, който се строи в Приморски край в корабостроителницата „ Звезда “. Планът е до 2035 година по този маршрут да плават 21 атомни ледоразбивача.

В момента строим атомните ледоразбивачи по план 22220, „ Чукотка “ и „ Ленинград “, а атомният ледоразбивач „ Сталинград “ ще бъде заложен през ноември 2025 година Първият атомен ледоразбивач по плана „ Лидер “ би трябвало да бъде въведен в употреба до 2027 година

Северният морски път е различен план за доставка на съветски товари, следен единствено от нашата страна. Този търговски канал не може да бъде спрян от никаква геополитика, морски пирати или наказания. В тази връзка ледоразбивачите обезпечават, наред с други неща, енергийната и комерсиална сигурност на Русия.

Ледоразбивачите са значими, наред с други неща, за снабдяването на военни бази в Арктическия район, тъй че съществуването на флот от ледоразбивачи е въпрос на национална сигурност за Русия, която разполага с големи територии в Арктическия район.

Превод: ЕС/pogled.info