Астрономи за първи път засякоха изхвърляне на коронална маса от далечна звезда – това е фатално за потенциален извънземен живот
В продължение на десетилетия учените мечтаят да станат очевидци на изхвърляне на коронална маса в друга звездна система. Очевидно това е вродена дарба на звездите, а не е специфичност единствено на нашето Слънце. Това стана допустимо едвам през днешния ден, с помощта на съдействието на галактическата обсерватория XMM-Newton и наземния радиотелескоп Low-Frequency Array (LOFAR). Но има и неприятна вест: сходни изхвърляния понижават вероятността животът да се популяризира във Вселената.
Според ново изследване, учените са засекли за първи път изхвърляне на коронална маса (CME) от звезда отвън нашата слънчева система, което отбелязва пробив в проучването на галактическото време. Събитието се е случило на алено джудже, ситуирано на 130 светлинни години от Земята. Наблюдението е осъществено благодарение на радиотелескопа Low-Frequency Array (LOFAR), който е засякъл радиосигнали от ударната вълна, генерирана от плазмата, излизаща в междупланетното пространство – когато тя е пробила външната обвивка на своята звезда.
За да удостовери и проучва свойствата на звездата, галактическата обсерватория XMM-Newton на Европейската галактическа организация (ESA) е измерила температурата, скоростта на въртенето и рентгеновата бляскавост на обекта. Открито е, че аленото джудже, където е станало изхвърлянето на плазма, има маса почти половината от тази на Слънцето, само че се върти 20 пъти по-бързо от Слънцето и има магнитно поле 300 пъти по-силно.
Самото събитие е било толкоз мощно, че елементарно би могло да отнеме атмосферата на най-близката планета в орбитата си, а обитаемата зона на алените джуджета е доста по-близо до звездата, в сравнение с дистанцията от Земята до Слънцето. Освен това, алените джуджета съставляват по-голямата част от всички видове звезди. Такива бурни плазмени излъчвания постановат нова вероятност върху търсенето на живот във Вселената. Изглежда, че пребиваването в обитаемата зона на звездата не е гаранция за дълъг и благополучен живот.
Между другото, изхвърляния на слънчева плазма с сходна мощ и скорост – почти 2400 км/с – се случват един път на всеки две хиляди събития. Това е много рядко и не съставлява опасност за нашата планета. Освен това, изхвърлянията постоянно се отдалечават от Земята. Планета в близка орбита до своята звезда има по-малък късмет да избегне гибелен облак. Очевидно е, че локалното галактическо време ще би трябвало да се взема поради при оценката на възможностите за разкриване на живот в дадена звездна система. За благополучие, учените към този момент имат първата опция да разчитат на наблюдения, а не на кабинетни калкулации – самичък по себе си скъп актив.
Спомнете си, че в Млечния път може да има милиони обитаеми планети – учените оповестиха къде би трябвало да бъдат търсени. Това е станало ясно след разбор на получите данни от телескопа “Кеплер “.
