В продължение на десетилетия MBA програмите, лидерските курсове и консултантските

В продължение на десетилетия MBA стратегиите, лидерските курсове и консултантските компании ни споделят, че ефикасните водачи споделят набор от „ съществени пълномощия “. Списъците са добре познати: емпатия, стратегическа визия, примирение, харизма, психическа сигурност, информационни умения. Тези хрумвания се повтарят в заседателните зали и имат централна роля в стратегиите за образование на ръководители. Но в случай че тези пълномощия бяха в действителност съществени, тогава водачите, на които най-вече се възхищаваме, би трябвало да ги имат. Истината е, че постоянно не е по този начин.

Това в никакъв случай не ми е звучало разумно. В допълнение към моите проучвания и текстове, през последните 15 години проведох скрито събитие, наречено „ Вечеря на инфлуенсърите “. Бяхме домакини на близо 4000 олимпийци, нобелови лауреати, ръководители, астронавти, носители на Грами, режисьори, носители на Оскар, и даже понякога министър-председател или принцеса. И това, което стана ясно, седнали на масата против тези водачи, е, че въпреки всички те да бяха извънредно ефикасни, нямаше общо в уменията им. Някои бяха тихи, други шумни. Някои се справяха чудесно в среда на съдействието, трети избраха да вземат решения независимо. И въпреки всичко всеки тях отговаряше за организация, придвижване или креативен планове, които оформиха света.

Обърнете най-влиятелните водачи, които познавате, и ще видите едно и също нещо. Илон Мъск не е прочут със  или умеене за изграждане на консенсус. Стив Джобс не беше изключително прочут с поддържането на психическа сигурност в Apple. И въпреки всичко и двамата се смятат за едни от най-ефективните водачи на нашето време. И по този начин, какво изяснява това?