В продължение на десетилетие бил като в капан в собственото

В продължение на десетилетие бил като в капан в личното си тяло, до момента в който някой не забелязал искрицата схващане в очите му.

Дълги години Мартин Писториус бил затворен в личното си тяло. Всички в близост си мислели, че е в безсъзнание, че не вижда и не чува безусловно нищо. Но най-после съумял да каже какво в действителност се е случило.

Мартин виждал, чувал и разбирал всичко, само че не можел да даде нито един сигнал за това. Не можел да приказва или да се движи. Този млад мъж в действителност бил заложник на личното си тяло.

Мартин е роден в Южна Африка през 1975 година Един ден, като е на 12, той се прибира от учебно заведение и се оплаква, че не се усеща добре.

Мартин Писториус ненадейно стартира да се поддава на мистериозна болест. След като се прибира от учебно заведение с възпалено гърло един ден, той спрял да яде, почнал да спи съвсем непрестанно и спрял да поддържа връзка.

Постепенно почнал да губи надзор над тялото си. Той бил лекуван както от криптококов менингит, по този начин и от туберкулоза на мозъка – само че никой не знаел какво му има.

Лекарите споделили на родителите му, че е останал с мозъка на бебе и че би трябвало да го оставят да почине.

Но той траял да живее. Писториус напуснал болничното заведение, само че прекарал повече от десетилетие вкъщи и в дневни центрове, без да може да се движи или приказва. На фамилията му било обявено, че не е наясно със света към себе си, само че той споделя, че в действителност е почнал да се разсънва няколко години откакто се е разболял.

„ В продължение на толкоз доста години бях като фантом. Чувах и виждах всичко, само че все едно ме нямаше. Бях незабележим “, споделя Писториус пред NBC News.

Днес е женен, работещ като уеб дизайнер и привличащ международно внимание с автобиографията си „ Ghost Boy “, Писториус споделя невероятната си история благодарение на устройство, което изговаря думите, които вкарва в компютър.

Въпреки че мозъкът му функционирал изцяло, нямало метод да алармира на някого, че е в схващане, само че тялото му не го слуша. 

„ На моменти беше ужасяващо “, спомня си той. „ Това, което в действителност ме засегна, беше цялостното и безусловно изтощение. Всеки един аспект от живота ви се управлява и дефинира от някой различен. Те вземат решение къде си, какво ядеш, дали седиш или лежиш, в каква поза лежиш, всичко.

Писториус се опитал доста пъти да измести тялото си, доколкото можел, с цел да алармира за съзнанието си. Но това, което считал за огромни придвижвания, в действителност било мъчно видимо и той осъзна, че никой не може да ги види.

Започнал да изпитва обезсърчение.

„ В началото, когато бях в капан в тялото си, най-големият ми боязън беше да бъда самичък, което допускам е някак иронично. Защото в прочут смисъл, макар че имаше хора към мен, аз бях самичък. Мисля, че това беше по-скоро случай, в който усещах, че до момента в който родителите ми са в близост, ще има кой да се грижи за мен. Но в случай че ги нямаше, тогава какво? “

Той прекарвал дните си в център за грижи, където постоянно гледал телевизия.

Той споделя, че е видял и чул доста неща, само че никой не го е забелязал, като че ли е фантом. Една вечер, откакто родителите му се скарали, майка му се обърнала към сина си и — без да знае, че чува — му споделила, че по-добре било да бил починал.

Писториус бил унищожен, само че схванал за какво го е споделила.

„ Това разруши сърцето ми, в прочут смисъл “, споделя той. „ Но в това време, изключително до момента в който преодолявах всички страсти, изпитвах единствено обич и съчувствие към майка ми. Майка ми постоянно усещаше, че не е добра майка и не може да се грижи за мен. Едно от най-трудните неща за мен беше, че не можех да й кажа, „ Не, справяш се ужасно. “

„ Нямах визия, че чува всичко. Толкова скърбя, че го споделих! “ – с болежка споделя майката на Мартин.

Но през 2001 година се появила вяра.

Нова служителка в неговия център почнала да седи и да приказва с него. С течение на времето тя почнала да улавя дребни сигнали, които я предиздвикали да разбере, че той е по в час, в сравнение с хората си мислели.

Тя призовала родителите му да накарат Писториус да бъде оценен в специфичен център, където за първи път той може да покаже на хората, че схваща всичко.

„ Тя беше катализаторът, който промени всичко. Ако не беше тя, евентуално щях да бъда мъртъв или пропуснат някъде в дом за възрастни “, споделя Писториус.

Възможността за другарство благодарение на особено съоръжение трансформирало всичко. Отначало той бил стеснен до доста обикновени изрази като „ Неудобно ми е “ или „ Искам нещо за пиянство “.

„ Не мисля, че в миналото ще не помни това възприятие, когато майка ми ме попита какво желая за вечеря и аз споделих „ Спагети болонезе “ и тогава тя в действителност ги направи. Знам, че това би трябвало да наподобява нищожно, само че за мен това беше необикновено “, спомня си той.

Постепенно той се научил още веднъж да чете и поддържа връзка. С нова стимулация и прекарвания, тялото му станало по-силно и той почнал да си възстановява придвижването. Той съумял да бута инвалидната си количка и се научил да ръководи особено оборудвана кола, която ръководи с ръцете си.

През 2008 година се среща със сестрата на собствен другар. Двамата се женят след година и заживяват вв Англия, където са и до през днешния ден.

Писториус се пробва да се концентрира върху бъдещето си, а не върху предишното си. Той не изпитва никаква засегнатост към родителите си и е дал прошка на майка си, че му е споделила, че би трябвало да почине преди толкоз години.

Той е признателен за простите неща, като опцията да води диалог или вълнението да изживее нещо ново.

„ Животът също може да се промени толкоз бързо, че е добре да оцените това, което имате в този миг “, споделя Писториус, добавяйки следния съвет:

„ Отнасяйте се към всеки с добрина, достолепие, съчувствие и почитание – без значение дали мислите, че схваща или не. Никога не подценявайте силата на мозъка, смисъла на любовта и вярата и в никакъв случай не спирайте да мечтаете. ”