В продължение на дълги месеци т.н. партии на протеста“ (ИТН,

В продължение на дълги месеци тъй наречените „ партии на митинга “ (ИТН, Демократична България, ИБНИ) и Българска социалистическа партия, предхождащи изборите на 4 април и на 11 юли 2021 година, утвърждаваха концепцията, че е време да се възвърне парламентаризма и парламентарната народна власт. Под този самобитен лозунг отпътува в историята одиозното 45-то Народно заседание. Той трябваше да извърши наличието и на не по-малко неуместното 46-то Народно заседание, което съвсем толкоз бързо се насочи към страниците на историята, както и предхождащото го. Историята и на двете Народни събрания беше белязана освен в неуспехите да бъде излъчен министър-председател и състав на държавно управление. Тя беше белязана и от цялостен неуспех в реализирането на оня повдигнат лозунг – да се възвърне парламентаризма. Провал, който ескалира изключително доста в последните дни на действие на 46-ия парламент. По начало представителното ръководство, въплътено в парламентарната народна власт, има дълга и буреносна история, придружена с диспути, прочувствени речи, процедурни хватки и даже войни. Опитът на крал Чарлс I да разпусне Народното събрание в Англия довежда до революция, до неговата лична крах и до идването на власт на Оливър Кромуел. В Съединените щати двукамарният парламент привиква комисии и организира следствия. В интервала 2020-2021 година беше записана и нова глава в историята на американския парламентаризъм – за първи път настоящ президент беше два пъти подложен на процедура на „ импийчмънт “ в границите на своя мандат. Традицията е доста мощно оръжие освен в американския парламентаризъм, само че и в неговия прототип – английския подобен. Вече 30 години, след спиране за интервал от няколко десетилетия, в България също се построява парламентаризъм на основата на признатата от 7-то Велико Народно заседание конституция. И българският парламентарен модел има своите присъщи черти, както и своята много пъстра история. В този ред на мисли няма да е неверно да се каже, че през 2021 година беше написана напълно нова глава в тази история, която за жалост няма да остане със златни букви в историята, а даже в противен случай. Дадената от избрани партии политическа поръчка, че ще възвръщат парламентаризма и парламентарната народна власт, трябваше, най-малко по техни думи, да даде нов смисъл, просвета и даже правна рамка през Правилника за организацията и активността на Народното събрание, на тази институция. Но, както гласи един главен политически закон, дефиниран от някогашния съветски министър председател Виктор Черномирдин – „ Искахме по над-добрия метод, а се получи както постоянно “ – дадената поръчка и постигнатия резултат изпаднаха в цялостно противоречие. Как би следвало да се огледа на парламент, който в продължение на два месеца не може да осъзнае смисъла и осъществяването на главните си процедури за гласоподаване? Как би следвало да се огледа на парламент, който прекара най-съществената си част от времето в чуване на министри и даже в искане да бъде извикан общински кмет, само че не съумя да одобри нито един до този миг закон? Как би следвало да се огледа на парламент, който сътвори краткотрайни анкетни комисии по всевъзможни вероятни и политически стимулирани въпроси, само че повече от един месец след своето основаване не съумя да сътвори нито една непрекъсната комисия, която да стартира да работи върху трупащите се законопроекти в областта на финансите, правораздаването, обществените услуги, опазването на здравето? Как би следвало да се огледа на парламент, за който едно издание излезе с космонавтска фотография и надпис „ Мисия 121 “, с цел да обрисува някакъв блян за основаване на устойчиво парламентарно болшинство, който изпадна в дребни кавги и дрязги няколко дни след началото на своя мандат? Отговорът на всички тези въпроси е еднакъв – това не е никакво възобновяване на парламентаризма или парламентарната народна власт. Това е парламентарен безпорядък. В „ нов смисъл “ на парламентарния живот се трансфораха серията от безкрайни чувания на министри и ръководители на организации по най-различни въпроси. Последната поръчка, дадена от една от парламентарните групи, беше и за чуване на кмета на Столична община. Редом с това един от водачите на същата тази група съобщи, че „ няма време, би трябвало да се одобряват значимите закони за правосъдната промяна “. А за какво ли няма нужното време? Къде ли би могла да се корени повода, в случай че не в безумното парламентарно държание? Думата „ просвета “ също се оказа несъвместима с „ възстановителите на парламентаризма “. Политическият консенсус, към който би следвало да се стреми всеки един парламент на развита парламентарна народна власт за да бъде признато нужното законодателство, беше сменен с непрекъснати дрязги и взаимни обвинявания за стопански и корпоративни обвързаности, минало, генезис, че даже и външен тип. „ Мисия 121 “ се трансформира в по-далечна от полет до Плутон. Цялата поръчка за „ новото начало “ на парламентаризма трябваше да бъде облечена в правна форма посредством приемането на нов устав за активността и организацията на Народното събрание. Нов устав в действителност се одобри, само че даже и оттатък съмнителното качество на написаните в него процедурни правила, депутатите от тъй наречените „ нови партии “ се оказаха изцяло неспособни да схванат и ги приложат на процедура. Стигна се до неуместната обстановка, в която те не знаеха дали избран акт на Народното събрание е признат или не. Това е освен политически парадокс. Това е индикация за голямата бездна, която съществува сред дадена поръчка и действително държание, познания и умения. От позиция на днешния ден се намираме директно преди оповестяването на третите за тази година предварителни избори, които ще се насрочат в двумесечен период след разформироване на 46-то Народно заседание. Те или ще съвпаднат, или ще бъдат близки по време с президентските избори, което също единствено по себе си може да сътвори промени в политическата настройка и в Народното събрание, и в президентската институция. В края на годината се обрисува да посрещнем четвъртото следващо за тази година Народно заседание – 47-то, след 44-то, 45-то и 46-то Народно събрание. Вероятно и там ще участва под някаква форма поръчката за „ възобновяване на парламентаризма “. Всъщност, по какъв начин би могъл той да се възвърне? Като за начало – с политически консенсус за образуване на кабинет, даже с стеснен мандат. С бързо конституирани непрекъснати комисии, които да стартират да работят. С доста по-премерен звук в говоренето, с доста по-адекватна връзка сред политическите сили. С действително осъществени дейности. И най-много – с постепенно и осмислено изчитане на Правилника за организация и активността на Народното събрание, с цел да не се повтори в никакъв случай повече обстановката, в която да не се знае дали един план е гласуван или не и какъв акт в действителност е признат. Едва тогава би могло да се приказва за съответен парламентаризъм. Другото съставлява тъжната орис на краткотрайни политици от още по-временни политически субекти, яхнали кратковременна вълна. Димитър Стоянов, коментар особено за
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.