Проф.Биолчев за новата книга на Маргарита Петкова: Поезията е... нейните бели нощи!
В продължение на часове Маргарита Петкова дава подписи на феновете на поезията си, препълнили централното предверие на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " за премиерата на " Още бели нощи " (издание на " Персей " ).
Издателят Пламен Тотев вкара присъстващите в тематиките на книгата с думите: „ Любовта е съществена тематика в „ Още бели нощи “, само че е пречупена през мъдростта и изключителния разсъдък на Маргарита Петкова, с посланието, че хората през днешния ден имат от ден на ден нужда от разсъдък в възприятията. За мене няма по-интелигентен и по-мъдър човек от Маргарита Петкова... Но тя е и непретенциозен, земен човек, реалист... Част от стиховете отразяват нейното голямо знание в живота и в изкуството – тя го преплита в тематиката за любовта “.
Стихове от книгата, написани от мъжка позиция, прочете артистът Мариус Донкин и получи овациите на публиката и най-искрената признателност на авторката.
Приятелски думи за Маргарита Петкова сподели и проф. Боян Биолчев: " С последните й две книги имаме една Песен на песните - за възприятието за непосредственост, за обич сред мъжа и дамата... Маргарита служи единствено на поезията, която е в нея и която е за всички... Всъщност какво е поезията: не е рима, не е бял стих. Поезията е... бели нощи. "
За магията на поезията приказва и Маргарита Петкова - че тя е нещо, което идва от вътрешната страна, идва непринудено. " Тази работа е като тези кукли със затварящите се очи. Като я отвориш, вътре има едни грозни ластици... Когато схванеш едно нещо по какъв начин става, то към този момент не ти е забавно, не е същото и преставаш да го правиш. Засега към момента не съм отвъртяла главата на куклата. "
В текст на корицата Маргарита Петкова споделя още: „ Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият метод е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е подобен, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, почти поравно. Даром даденото също би трябвало да се заплати. Всичко, което искаш в този живот, би трябвало да си го изработиш. Има ли, питате, такава обич? Има, несъмнено. Всяка обич е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори измежду бял ден. Адски е просто, по тази причина не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре на открито, не противоположното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, около теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е комплицирано. Ако имаш самообладание, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, но това нормално го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее “.
Книгата издига освен интимната ни поезия, само че и българската лирика като цяло на напълно ново равнище. Тя е в същата стилистика, в която Маргарита Петкова твори в последно време, със същите реформаторски за нашата литература тълкования, с препратки от актуалното към стародавните науки и изкуства, тъй като всичко в този свят е серпантина и е невероятно да изкачиш идната й витка, без да имаш за опора останалите, показват издателите.
Маргарита Петкова трансформира читателя в съавтор. Нейните стихове са тихият водоврът на вода в глинена дамаджана - тихата обич и бавното всекидневие, без които светът ще е просто високотехнологична пустиня с притискащи се един в различен бетонни скелети. Хората желаят самун за тялото и за душата, не манна небесна.
След мощния старт на премиерата на книгата " Още бели нощи " потегля към читателите и от през днешния ден тя е във всички положителни книжарници.
Изданието е осъществено с поддръжката на Министерството на културата.
