Александра Жекова: Имам големи цели като треньор
В продължение на близо две десетилетия Александра Жекова беше измежду елита на международния сноуборд. Тя взе участие на четири олимпиади, като два пъти доближи до финалите в дисциплината бордъркрос.
33-годишната софиянка завоюва Зимната универсиада през 2015-а, както и три старта от Световната купа. Тя приключи своята кариера през април 2019-а, само че остана в спорта.
Специално за читателите на " България Днес " Жекова описа с какво се занимава сега и какво е бъдещето на сноуборда у нас.
- Сани, какво могат да чакат децата и възрастните от срещата с теб на 6 март в Пампорово?
- Щастлива съм, че за втора поредна година съм дипломат на зимното издание на " Нестле за Живей Активно ". Ще се включа в презентация и интензивност, обвързвана с планинско насочване. Тя ще бъде извършена взаимно с локалния клуб. Ще дадем повече информация на феновете на снежните спортове по какъв начин да се придвижват безвредно в планината. Планираме и интензивност, в която ще се включат спортни клубове от Пампорово, Чепеларе и София. На нея нашите младежи и гении ще покажат своите умения и ще обменят опит с деца, които желаят да тръгнат по този път.
- Значи всички да си носят ските и сноуборда?
- Да, би било прелестно, в случай че могат да си носят ските и сноуборда. Но да не забравяме, че самодейността е ориентирана и към хора, които към момента не са запалени и към момента не практикуват тези спортове. Идеята е те да имат опция да видят и да опитат. Ще бъда отворена за всевъзможни въпроси на деца и родители. Къде могат да бъдат записани децата, в кои клубове и какъв е пътят със запознанството и развиването в един от тези спортове.
- Преди година обърна внимание върху един доста сериозен проблем с пост в обществените мрежи, откакто бяха затворени планините и спортните уреди и хората нямаше по какъв начин да спортуват. Как им се отрази това?
- Със сигурност не добре. Изразих мнение, тъй като това е нерационална и недомислена мярка, която ще навреди на здравето на нацията. Наблюдавам непрекъснато младежите. Виждам какъв брой позитиви носи за тях придвижването и интензивността. Особено навън. Хората се обездвижиха, тъй като бяха лимитирани да посещават даже парковете и планините. Наскоро четох проучване, съгласно което 62% от нацията ни страда от затлъстяване. От тях една трета са деца в подрастваща възраст. Намирам това за доста рисково. За да се оправим с този проблем, би трябвало първо да бъде необятно адресиран измежду обществото. Много е значимо да се приказва за вярно хранене, привички и интензивност. Идеята е да покажем на хората по какъв начин да се движат през зимата. Какво могат да вършат през тези месеци. Сигурна съм, че всички ще изпитат приятни страсти на чист въздух. Ще има доста деца и прелестна атмосфера. Това ще е друга среда от тази вкъщи пред тв приемника. Ще ви очаквам на 6 март в 10 часа на Студенец, с цел да се порадваме дружно на зимата.
- Съвсем до неотдавна вие не слизахте от планините по това време на годината. Липсва ли ви този метод на живот?
- Продължавам да имам същия метод на живот. Сега се занимавам доста интензивно с нашите бъдещи гении. Подготвям няколко деца за селекция в националния тим. От тях и от техните резултати през идващите два сезона зависи дали ще съумеят да се приготвят по отношение на конкуренцията. Прекарвам огромна част от времето и в този момент по планините. Състезанията ми липсват, само че още веднъж вземам участие в тях. Макар и косвено, като треньор. Емоциите от успехите на моите деца са доста по-силни от тези, които аз съм имала преди години.
- Кое е по-трудно, да си играч или треньор?
- Работата на треньора е доста по-трудна. Той би трябвало да мисли за доста неща. Състезателят е съсредоточен единствено върху своето каране и спортно-техническата подготовка. В България е малко по-трудно, както във всяко друго нещо. Да развиваш професионален спорт тук е предизвикателство. Курортите вършат каквото им е по-силите, с цел да ни поддържат. Спортовете са много скъпи, с цел да се развиват децата на професионално равнище.
- От опита с младите гении виждаш ли новите Радослав Янков и Сани Жекова?
- Надявам се тези деца, с които работя сега, да ни надминат по триумфи някой ден. Това ще е най-хубавото и най-смисленото, което може да се случи за българския спорт. Имаме хубава сентенция - от всяко дърво свирка не става. Не всяко дете има нужния гений, с цел да мине през компликациите, с които е посипан пътят на професионалния спорт. Сред нашите деца има способни. От ранна възраст поставят доста старания, с цел да се развиват.
- Четири олимпийски цикъла, четири старта на олимпийски игри, безчет надпревари за Световната купа. Наясно ли са хората какъв брой жертви си направила?
- Никога не съм желала да влизам в ролята на жертва. Професията ми беше по-широко показана публично по тази причина хората са ставали очевидци на моите възходи и падения. Всъщност това е пътят на всеки състезател. Той е посипан с доста повторения и неточности. Учене посредством грешката е част от процеса. Много е мъчно да има единствено последователност нагоре и триумфи. Всичко, което сме постигнали, си е коствало. Направено е с доста обич към спорта, отдаване и сила от доста хора. Не единствено от мен.
- Цяла България претърпя с теб трагичния край на олимпиадата в Сочи през 2014 година. Това ли е най-ключовият и висш миг в твоята кариера?
- Всеки един състезател мечтае за международния и олимпийския златен орден. Много българи са фокусирани върху оня момент, когато можех да имам бронз от олимпиада. Имаше конфликт и не го завоювах. За мен тази преживелица беше част от моя път. Много съм признателна, че се случи тъкмо по този начин. Ако бях взела бронзов орден, България щеше да повярва, че сме на върха на пирамидата. Истината е, че имаме още доста да учим. Доста неща би трябвало да се трансформират в системата на спорта. Необходими са доста повече средства, експерти, по-широк асортимент на гении, с цел да имаме триумфи на огромни надпревари оттук насетне. Хубаво е да знаем къде се намираме.
- Как минава един ден на Сани Жекова сега?
- Доста динамично. Когато съм в града, имам работа на компютър и с връзки. Занимавам се с разнообразни неща, които са свързани с цифров маркетинг, с резистентност, с бизнес с клуба. Голяма част от седмицата работя с клуба. Провеждаме сега тренировки из огромните курорти. Децата са в дейна подготовка за идния републикански шампионат и за останалите стартове от държавния календар. Имам огромни цели като треньор. Старая се да давам най-хубавото, с цел да може те да съумеят.
Снимки: Sportal.bg
33-годишната софиянка завоюва Зимната универсиада през 2015-а, както и три старта от Световната купа. Тя приключи своята кариера през април 2019-а, само че остана в спорта.
Специално за читателите на " България Днес " Жекова описа с какво се занимава сега и какво е бъдещето на сноуборда у нас.
- Сани, какво могат да чакат децата и възрастните от срещата с теб на 6 март в Пампорово?
- Щастлива съм, че за втора поредна година съм дипломат на зимното издание на " Нестле за Живей Активно ". Ще се включа в презентация и интензивност, обвързвана с планинско насочване. Тя ще бъде извършена взаимно с локалния клуб. Ще дадем повече информация на феновете на снежните спортове по какъв начин да се придвижват безвредно в планината. Планираме и интензивност, в която ще се включат спортни клубове от Пампорово, Чепеларе и София. На нея нашите младежи и гении ще покажат своите умения и ще обменят опит с деца, които желаят да тръгнат по този път.
- Значи всички да си носят ските и сноуборда?
- Да, би било прелестно, в случай че могат да си носят ските и сноуборда. Но да не забравяме, че самодейността е ориентирана и към хора, които към момента не са запалени и към момента не практикуват тези спортове. Идеята е те да имат опция да видят и да опитат. Ще бъда отворена за всевъзможни въпроси на деца и родители. Къде могат да бъдат записани децата, в кои клубове и какъв е пътят със запознанството и развиването в един от тези спортове.
- Преди година обърна внимание върху един доста сериозен проблем с пост в обществените мрежи, откакто бяха затворени планините и спортните уреди и хората нямаше по какъв начин да спортуват. Как им се отрази това?
- Със сигурност не добре. Изразих мнение, тъй като това е нерационална и недомислена мярка, която ще навреди на здравето на нацията. Наблюдавам непрекъснато младежите. Виждам какъв брой позитиви носи за тях придвижването и интензивността. Особено навън. Хората се обездвижиха, тъй като бяха лимитирани да посещават даже парковете и планините. Наскоро четох проучване, съгласно което 62% от нацията ни страда от затлъстяване. От тях една трета са деца в подрастваща възраст. Намирам това за доста рисково. За да се оправим с този проблем, би трябвало първо да бъде необятно адресиран измежду обществото. Много е значимо да се приказва за вярно хранене, привички и интензивност. Идеята е да покажем на хората по какъв начин да се движат през зимата. Какво могат да вършат през тези месеци. Сигурна съм, че всички ще изпитат приятни страсти на чист въздух. Ще има доста деца и прелестна атмосфера. Това ще е друга среда от тази вкъщи пред тв приемника. Ще ви очаквам на 6 март в 10 часа на Студенец, с цел да се порадваме дружно на зимата.
- Съвсем до неотдавна вие не слизахте от планините по това време на годината. Липсва ли ви този метод на живот?
- Продължавам да имам същия метод на живот. Сега се занимавам доста интензивно с нашите бъдещи гении. Подготвям няколко деца за селекция в националния тим. От тях и от техните резултати през идващите два сезона зависи дали ще съумеят да се приготвят по отношение на конкуренцията. Прекарвам огромна част от времето и в този момент по планините. Състезанията ми липсват, само че още веднъж вземам участие в тях. Макар и косвено, като треньор. Емоциите от успехите на моите деца са доста по-силни от тези, които аз съм имала преди години.
- Кое е по-трудно, да си играч или треньор?
- Работата на треньора е доста по-трудна. Той би трябвало да мисли за доста неща. Състезателят е съсредоточен единствено върху своето каране и спортно-техническата подготовка. В България е малко по-трудно, както във всяко друго нещо. Да развиваш професионален спорт тук е предизвикателство. Курортите вършат каквото им е по-силите, с цел да ни поддържат. Спортовете са много скъпи, с цел да се развиват децата на професионално равнище.
- От опита с младите гении виждаш ли новите Радослав Янков и Сани Жекова?
- Надявам се тези деца, с които работя сега, да ни надминат по триумфи някой ден. Това ще е най-хубавото и най-смисленото, което може да се случи за българския спорт. Имаме хубава сентенция - от всяко дърво свирка не става. Не всяко дете има нужния гений, с цел да мине през компликациите, с които е посипан пътят на професионалния спорт. Сред нашите деца има способни. От ранна възраст поставят доста старания, с цел да се развиват.
- Четири олимпийски цикъла, четири старта на олимпийски игри, безчет надпревари за Световната купа. Наясно ли са хората какъв брой жертви си направила?
- Никога не съм желала да влизам в ролята на жертва. Професията ми беше по-широко показана публично по тази причина хората са ставали очевидци на моите възходи и падения. Всъщност това е пътят на всеки състезател. Той е посипан с доста повторения и неточности. Учене посредством грешката е част от процеса. Много е мъчно да има единствено последователност нагоре и триумфи. Всичко, което сме постигнали, си е коствало. Направено е с доста обич към спорта, отдаване и сила от доста хора. Не единствено от мен.
- Цяла България претърпя с теб трагичния край на олимпиадата в Сочи през 2014 година. Това ли е най-ключовият и висш миг в твоята кариера?
- Всеки един състезател мечтае за международния и олимпийския златен орден. Много българи са фокусирани върху оня момент, когато можех да имам бронз от олимпиада. Имаше конфликт и не го завоювах. За мен тази преживелица беше част от моя път. Много съм признателна, че се случи тъкмо по този начин. Ако бях взела бронзов орден, България щеше да повярва, че сме на върха на пирамидата. Истината е, че имаме още доста да учим. Доста неща би трябвало да се трансформират в системата на спорта. Необходими са доста повече средства, експерти, по-широк асортимент на гении, с цел да имаме триумфи на огромни надпревари оттук насетне. Хубаво е да знаем къде се намираме.
- Как минава един ден на Сани Жекова сега?
- Доста динамично. Когато съм в града, имам работа на компютър и с връзки. Занимавам се с разнообразни неща, които са свързани с цифров маркетинг, с резистентност, с бизнес с клуба. Голяма част от седмицата работя с клуба. Провеждаме сега тренировки из огромните курорти. Децата са в дейна подготовка за идния републикански шампионат и за останалите стартове от държавния календар. Имам огромни цели като треньор. Старая се да давам най-хубавото, с цел да може те да съумеят.
Снимки: Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ