В продължение на 5 години след PR акцията на Борисов,

В продължение на 5 години след PR акцията на Борисов, наречена Договор за добросъседство, избрани среди в Скопие подлагат страната ни и българите в Северна Македония на редовно оскърбление.

По този въпрос считам, че е пристигнало време да кажем на тези среди – Достатъчно! Вие прекрачихте границата на толерантност и по тази причина договарянията за участието на страната Ви в Европейски Съюз от през днешния ден са завършени! Можем да приказваме за тяхното възобновяване едвам тогава, когато разберете, че България е член на Европейски Съюз, а не Северна Македония!

Едновременно с това българските специфични служби би трябвало да изследват ден по ден живота през последните 30 години на всеки един от българска страна, който е оказвал въздействие за подготовката на контракта за добросъседство, който Борисов подписа. Повече от очеизвадно е, че в заложената в него комисия за изчистване на исторически разногласия, има затруднение, което не може да бъде преодоляно. И съм повече от уверен, че то е дело на непознати специфични служби. Горчивата истина е, че въпросният Договор за добросъседство е най-големият външнополитически неуспех на България след 1945г.

Какво би станало в случай че българската страна предприеме тези дейности?

В Северна Македония, в случай че в действителност желаят да бъдат членове на Европейски Съюз, ще се отнасят с почитание към България и българския народ, а българите в тяхната страна ще бъдат приети като държавнотворен народ.

В България ще се постави началото на пречистване на властовите и чиновническите среди от сътрудници на непознати служби.

Българските управляващи би трябвало да проумеят, че сътрудници на непознати служби би трябвало да се търсят минимум във военната област.

Чуждите сътрудници са в енергетиката, университетските среди и най-много историците, социологията, външната политика и икономическите ведомства.

Като доказателство за това ще приведа един случай, в който присъединяване имам и аз. Съдбата ми даде опцията да се познавам с един професор археолог, българин по генезис, само че от друга страна. Той преподаваше и в частен университет в столицата на страната, в която живее. Предложих му да организираме разкопки в област, която е повече от обвързвана с българската история, само че която през днешния ден се намира в непозната страна. Той одобри с наслада моето предложение. Но един ден ми показа, че авторитетни историци и археолози от България желаят в нашето начинание да се включат и други археолози, историци, музеи и университет. По този мотив му предложили да създадем среща във Варна и основем комитет. Казах му, че ще си загубим времето, само че одобрих да отида на срещата. Да, на срещата участваха „ съществени “ български историци, археолози и общественици.

В последна сметка срещата създаде единствено два резултата.

Първият е, че аз осигурих финанси и присъединяване на българи в дребната експедиция.

Вторият резултат обаче за мен бе стресиращ. Само половин час след началото на нашата среща, във външно министерство на страната, от която е моят другар професор археолог, се получава факс от външно министерство на друга страна, чиято територия през средновековието в продължение на епохи е била част българската страна.

Във факса е посочено, че моят другар професор археолог взе участие във въпросната среща, посочени са лицата, присъстващи на срещата, и е изразена позиция на неодобрение от начинанието.

Защо давам този образец?

Защото той е явно доказателство, че някой от присъстващите „ съществени “ български археолози, историци и общественици, очевидно е или са „ стипендиант “ или „ стипендианти “ на друга страна.

И дано не забравяме средите на ъндърграунда, които са банка с информация за човешки недостатъци на политици и всевъзможен тип участници във властта.

Естествено е да се сложи въпросът - дали носителите на днешната власт имат куража да подхващат сходна стъпка?

Към днешна дата това наподобява невероятно.

Същевременно власт, която си разреши да клекне пред самозабравили се политици от Северна Македония, ще има ориста на политическо камикадзе!

Ето за какво изходът от този външнополитически тупик може да бъде само и единствено преустановяване на договарянията от българска страна. Да, евентуално такова деяние от българска страна би разсърдило избрани среди в Брюксел и Вашингтон. Но ето за какво са дипломатите, които са получавали и получават заплати от българската страна. Това е тяхна работа – да обяснят на своите сътрудници от Брюксел и Вашингтон, че това е единственият вероятен ход за българската страна. И в случай че в действителност всички те желаят Северна Македония да бъде един ден член на Европейски Съюз просто да разбере, че към днешна дата не е член на Европейски Съюз, за разлика от България.

Не на последно място би трябвало да бъде прегледан и въпросът за българските външни министри и посланици – имат ли зависимости, за кого и по какъв начин работят.

Да погледнем единствено тези, които са били наши посланици в Скопие. Те са пет. Външни министри от 1989г до през днешния ден са били двадесет и двама. Първите три въпроса, на който те наложително би трябвало да отговорят задълбочено и аналитично са следните:
-Историята на „ Източния въпрос “.
-Историята на „ Гръцкия план “ на Евгений Булгарис.

От всички тези наши 22 външни министри и 5 посланика в Скопие може да се окаже, че на тези два въпроса могат да отговорят най-вече двама, а е допустимо и нито един.

Е, да, само че „ Източният въпрос “ е Западната теория за териториите на някогашната Османска империя, а „ Гръцкият план “ е имперската теория на Русия за Балканите.