Лиляна Павлова: ЕИБ мобилизира €1 трлн. до 2030 г. за декарбонизация и зелени инвестиции
В продължение на 3 дни ще дискутират зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност. Първият ден на конференцията сложи акцент върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност .
Във фокуса на днешния втори ден от конференцията попадат въпросите за зеленото финансиране, ESG, кръговата стопанска система и декарбонизацията, нововъведенията като фактор за конкурентоспособност, AI & EDTECH .
" За мен, като представител на Европейската климатична банка и като вицепрезидент в Европейската капиталова банка (ЕИБ), който се занимава с кохезионната политика в района на Централна и Източна Европа, зеленият преход е изключително значим. Имаме стратегия да активизираме един трилион евро до 2030 година за тази цел. Сега обаче нещата се обуславят от натрупващите се една върху друга рецесии и тематиката за зеления преход става все по-актуална. Негативният резултат от войната в Украйна, нарушаването на веригата на доставки, нуждата от понижаване на зависимостта от съветски газ, основават благоприятни условия за зеления преход, изключително в Европа, сподели Лиляна Павлова.
По думите ѝ Европейска инвестиционна банка е подготвена да усили поддръжката за зеления преход и да направи европейския континент въглеродно безпристрастен.
" Само предходната година за зелена промяна сме вложили над 19 милиарда евро. Имаме ангажимент и към REPowerEU, по който работим като съществена финансираща институция. Ще прибавим спомагателни 30 милиарда към до момента плануваното по линия на REPowerEU за да притеглим и частния капитал, да активизираме и нашите сътрудници комерсиалните банки, което ще активизира запас от над 115 милиарда спомагателни вложения, основно значими в района ", изясни Павлова.
Иновациите са различен детайл, който тя посочи. " Ако желаеме да реализираме задачата за въглеродна индиферентност, ние би трябвало да влагаме освен всеобщо, само че в нови технологии и нововъведения. Съществуващите през днешния ден нововъведения не ни дават опция да реализираме въглеродна индиферентност 2050. Налични са единствено половината - останалите са в разработка, тестова фаза и тн. Затова приоритет е да обърнем фокуса към нововъведенията и технологиите. Големият проблем в Европа, съпоставена със Съединени американски щати и Азия, не сме най-бързите в бърза инвестиция в обещаващи започващи компании, а даже да го създадем, сега, в който те могат да наберат запас и тази инвестиция да порасне, няма задоволително бързи налични капитали за към този момент назряващи, разрастващи се вложения и иноваторите отичат най-често в Съединени американски щати. Тоест би трябвало да ги задържим в Европа. Една такава самодейност е EU Startup Initiative. Павлова посочи и неотдавна и самодейност STEP - самодейност, зад която Европейска инвестиционна банка ще бъде основен състезател ".
Според изследване на Европейска инвестиционна банка има повишаване с 10% на компаниите, които влагат в зелени вложения и декaрбонизация в ЦИЕ. В Румъния и Хърватска са компаниите, доста по-готови за вложения в бранша, до момента в който в Латвия и България компаниите се подреждат доста по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал нуждата от тези вложения. При компаниите в ЦИЕ по отношение на такива в Съединени американски щати - 2% от европейското Брутният вътрешен продукт по-малко са вложенията в декарбонизация и зелени технологии, което е огромна пропусната опция. Причините са неустановеност, неналичието на квалифицирана работна ръка, високите цени на сила, изброи тя.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Във фокуса на днешния втори ден от конференцията попадат въпросите за зеленото финансиране, ESG, кръговата стопанска система и декарбонизацията, нововъведенията като фактор за конкурентоспособност, AI & EDTECH .
" За мен, като представител на Европейската климатична банка и като вицепрезидент в Европейската капиталова банка (ЕИБ), който се занимава с кохезионната политика в района на Централна и Източна Европа, зеленият преход е изключително значим. Имаме стратегия да активизираме един трилион евро до 2030 година за тази цел. Сега обаче нещата се обуславят от натрупващите се една върху друга рецесии и тематиката за зеления преход става все по-актуална. Негативният резултат от войната в Украйна, нарушаването на веригата на доставки, нуждата от понижаване на зависимостта от съветски газ, основават благоприятни условия за зеления преход, изключително в Европа, сподели Лиляна Павлова.
По думите ѝ Европейска инвестиционна банка е подготвена да усили поддръжката за зеления преход и да направи европейския континент въглеродно безпристрастен.
" Само предходната година за зелена промяна сме вложили над 19 милиарда евро. Имаме ангажимент и към REPowerEU, по който работим като съществена финансираща институция. Ще прибавим спомагателни 30 милиарда към до момента плануваното по линия на REPowerEU за да притеглим и частния капитал, да активизираме и нашите сътрудници комерсиалните банки, което ще активизира запас от над 115 милиарда спомагателни вложения, основно значими в района ", изясни Павлова.
Иновациите са различен детайл, който тя посочи. " Ако желаеме да реализираме задачата за въглеродна индиферентност, ние би трябвало да влагаме освен всеобщо, само че в нови технологии и нововъведения. Съществуващите през днешния ден нововъведения не ни дават опция да реализираме въглеродна индиферентност 2050. Налични са единствено половината - останалите са в разработка, тестова фаза и тн. Затова приоритет е да обърнем фокуса към нововъведенията и технологиите. Големият проблем в Европа, съпоставена със Съединени американски щати и Азия, не сме най-бързите в бърза инвестиция в обещаващи започващи компании, а даже да го създадем, сега, в който те могат да наберат запас и тази инвестиция да порасне, няма задоволително бързи налични капитали за към този момент назряващи, разрастващи се вложения и иноваторите отичат най-често в Съединени американски щати. Тоест би трябвало да ги задържим в Европа. Една такава самодейност е EU Startup Initiative. Павлова посочи и неотдавна и самодейност STEP - самодейност, зад която Европейска инвестиционна банка ще бъде основен състезател ".
Според изследване на Европейска инвестиционна банка има повишаване с 10% на компаниите, които влагат в зелени вложения и декaрбонизация в ЦИЕ. В Румъния и Хърватска са компаниите, доста по-готови за вложения в бранша, до момента в който в Латвия и България компаниите се подреждат доста по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал нуждата от тези вложения. При компаниите в ЦИЕ по отношение на такива в Съединени американски щати - 2% от европейското Брутният вътрешен продукт по-малко са вложенията в декарбонизация и зелени технологии, което е огромна пропусната опция. Причините са неустановеност, неналичието на квалифицирана работна ръка, високите цени на сила, изброи тя.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




