Мондиал 2026 влиза в историята като турнира на националите чужденци
В продължение на 25 минути по време на мача си против Бразилия, Мароко записа необикновен връх.
В този интервал от дуела всички марокански футболисти на терена бяха родени отвън страната, която съставляват на шампионата.
Това е нещо историческо за международни финали и отразява една от водещите трендове на Мондиал 2026 - от ден на ден футболисти не играят за своята родна страна.
В актуалното състезание следим рекорден % национални състезатели, родени в други страни - над 23%, или близо всеки четвърти състезател.
От общо 1248 футболисти на Мондиала, 289 попадат в тази рубрика.
А наклонността е знак за размиването на националните граници и все по-ярко изразената глобализация във футбола.
На шампионата към този момент видяхме състезател, който вкарва на родната си страна - това е Ибрахим Мбайе, разписал се против Франция с екипа на Сенегал при загубата с 1:3.
Разбира се, такива случаи е имало и в предишното, а очевидно в бъдеще ще стават все по-често срещани.
Само 8 от 48-те тима на Мондиал 2026 нямат футболист, роден отвън страната, за която се състезава.
А дебютантите от Кюрасао са най-крайният образец и при тях единствено един национал е роден в карибската страна - юношата на Манчестър Юнайтед Тахит Чонг.
Държавата е самостоятелна част от Кралство Нидерландия и останалите национали са родени точно в Нидерландия.
Междувременно Катар участваше с национали от 10 страни, като съставът включваше африканци, европейци и южноамериканец.
Сред огромните звезди, които попадат във въпросната рубрика, е Майкъл Олисе, роден и израснал в Лондон.
Той е артикул на британските футболни школи и е минал през академиите на Арсенал, Челси и Манчестър Сити.
В последна сметка обаче избра да съставлява родината на майка си Франция още на юношеско равнище.
ФИФА е основана през 1904 година, само че едвам през 60-те години открива публични правила за национални състезатели.
Дотогава всеки футболист може да играе за страна по собствен избор.
Затова да вземем за пример аржентинският полузащитник Луис Монти съставлява своята татковина на първото международно състезание през 1930-а, когато " гаучосите " приключват втори, само че след това става италиански национал.
Така Монти подвига международната купа с Италия през 1934-та и остава единственият, взел участие на финали на мондиал с две разнообразни народи.
През 1962 година ФИФА вкарва условие националът на дадена страна да има съответното поданство.
Забранява се и един футболист да съставлява повече от един народен тим през своята кариера.
Тогава изключения се позволяват за състезатели, чиито националности са изменени без тяхно единодушие - да вземем за пример спортисти от някогашния Съюз на съветските социалистически републики или Югославия.
Допълнителни промени настъпват през 2004 година, когато ФИФА разрешава на футболистите да играят за една страна на юношеско и младежко равнище, само че да вършат смяна на равнище мъжки футбол.
Изискването е обаче играчът да има " ясна връзка " със страната, която избира да съставлява - най-малко един родител, баба или дядо би трябвало да е роден в съответната страна или състезателят би трябвало да е гражданин на страната най-малко две години.
По-късно условието за престой е удължено на пет години, само че футболистите могат да трансформират националния си тим, в случай че са изиграли три или по-малко мача за дадена страна на равнище мъжки футбол преди да навършат 21 години.
Променените правила са добре пристигнали точно за народи като Мароко, при които вероятните за натурализиране футболисти са разпръснати по цялото земно кълбо.
През последното десетилетие мароканският футбол задвижва план за слагане на скаути в европейски страни с огромни марокански общности - като Франция, Белгия и Нидерландия.
Целта е рано да се откриват проектонационали и да бъдат привличани в представителния отбор, а резултата видяхме още на Мондиал 2022, когато Мароко стана първият африкански тим, достигал до полуфинали на международно.
В наши дни това е печеливша формула за създаване на мощен народен тим и от ден на ден федерации ще се пробват да я ползват.
Затова има всички предпоставки процентът на националите " чужденци " да продължава да се усилва.




