Русия след Путин
В фамозната " дълга депеша " на Джордж Кенан, изпратена през 1946 година до американския държавен секретар Джеймс Бърнс, която слага началото на американската политика на " въздържане " по отношение на Съветския съюз, името на Йосиф Сталин се загатва едвам три пъти. Независимо от обстоятелството, че по това време руският водач ръководи страната си като същински император. Още до момента в който Сталин е в апогея си, Кенан съумява да очертае политическото държание на Съветския съюз след Сталин, без да има ни най-малка визия нито по кое време руският водач ще слезе от сцената, нито кой ще го размени. Можем ли със същата изясненост да предвидим каква ще бъде Русия след слизането от сцената на Владимир Путин, без да знаем нито по кое време и по какъв начин той ще слезе от сцената, нито кой ще го наследи, нито какъв ще бъде интернационалният подтекст, в който този преход ще се случи?
Ще опитаме да го създадем, колкото и рисковано да наподобява това в миг, когато Путин се кани да стартира нов мандат като президент. Въпреки че с лекост ще завоюва изборите през март 2018 година, успеха му ще ознаменува началото на " епохата след Путин " в съветската вътрешна политика, даже и той да продължи да взема решенията в съветската външна политика, което е съвсем несъмнено.
Парадоксът на 2018 година
Парадоксът на 2018 година може да бъде систематизиран по следния метод. Русия е в дълбока обществена, политическа и икономическа рецесия. По думите на съветския политолог Екатерина Шулман " днешната политическа машина работи с малко запаси, работи в режим на спестовност на калориите, а главната ѝ цел е оцеляването, а не експанзията " [1]. Макар и руснаците да са наясно с това положение на нещата, измененията в режима са малко евентуални. Няма сериозна маса от хора, които да желаят радикални промени, а обратно на западните показа руснаците на възраст под 25 години са измежду най-консервативните и пропутински настроени групи в обществото. Показателен признак за днешното време е, че съгласно едно скорошно изследване 50% от съветските момчета в учебна възраст мечтаят да работят в службите за сигурност.
Ала въпреки Русия да не е на ръба на промяна на режима, режимът се трансформира. Предстоящите президентски избори ще слагат началото на Русия след Путин, без значение дали Путин ще остане държавен глава през идващите шест или шестнайсет години. Това е по този начин, тъй като след изборите държанието на огромните политически и стопански играчи в Русия ще се дефинира не от наличието на Путин в системата, а от упованието за неговото слизане от сцената.
Повечето западни анализатори не съумяват да видят появяването на новата ера, основно тъй като позволяват, че пост-Путинова Русия ще бъде анти-Путинова Русия. Смятат, че хладилникът ще завоюва войната с тв приемника – когато паниката от спадащия витален стандарт ограничи триумфите на държавната агитация – и че преобладаващата част от популацията ще се обърне против Путин и неговото завещание.
На множеството западни наблюдаващи им е мъчно да схванат, че за болшинството руснаци Путин не е президент, а същинският създател на постсъветската съветска страна. След съветската анексия на Крим през 2014 година изследванията на публичното мнение демонстрираха, че руснаците преглеждат Путин повече като историческа фигура, в сравнение с като изборно длъжностно лице. Мястото му в публичното схващане е като това на водачите на националноосвободителните придвижвания през 60-те и 70-те години. Следователно неговият правоприемник, който и да е той или тя, ще се показва за страж на наследството на Путин, даже и да има намерение да скъса с него. Анализирайки резултатите от изследването, извършено предишното лято от самостоятелния център " Левада ", Андрей Колесников и Денис Волков заключават, че в съветското публично мнение " няма спор за Путин. Почти никой не оспорва легитимността му като президент. Той е константа, портрет от стената, който към този момент не може да бъде свален ".[2]
Формиране на пост-Путинова Русия
Членовете на съветския хайлайф осъзнават, че президентът към този момент е ангажиран с очертаването на контурите на пост-Путинова Русия. Путин безспорно си дава сметка, че неналичието на всякаква визия за бъдещето на страната трагично ще отслаби неговата позиция в очите на елементарните руснаци. Четири са факторите съгласно нас, които ще бъдат определящи за неговите решения.
Първият е убеждението на Путин, че страната ще се изправи пред враждебна интернационална среда, а противниците ѝ ще употребяват всички налични средства, с цел да я отслабят и фрагментират. Затова той вижда " Русия след Путин " като " Крепостта Русия ". За да запази властта си, Кремъл най-вероятно ще резервира контрола си върху стратегическите промишлености на страната и ще продължи да се отнася деликатно към притока на задграничен капитал, оценявайки преимуществата на огромните непознати вложения основно от позиция на сигурността. Президентът преглежда " Русия след Путин " като комбиниране сред мобилизирано общество и мобилизирана стопанска система, в която даже частните компании, в случай че са задоволително огромни, се преценяват с ползите на страната. Но Путин също по този начин е наясно, че " резултатът от Крим " не може да бъде още един и че легитимността на държавното управление и оцеляването на режима ще зависят от способността му да задоволява главните материални потребности на популацията.
Вторият фактор е убеждението на Путин, че Русия няма какво да завоюва от имитацията на западните институции, казано по различен метод – че Русия би трябвало да подражава на това, което Западът прави (като се намесва във вътрешната политика), а не на това, което той проповядва. Макар мнозина на Запад да съзират в тактиката за " хибридна война " на военачалник Валерий Герасимов нападателно отказване на западния вид външна политика, Москва гледа на нея просто като разбиране на тактиките на Запада. Единствената разлика е в това, че Русия се стреми да провокира митинги на вражеските територии, като с тази цел активизира гневни интернет тролове на виртуалния терен.
Третият фактор е, че в случай че в предишното съветският хайлайф разглеждаше модернизацията като институционални промени в западен жанр, през днешния ден я възприема като средство за поддържане на съветската конкурентоспособност при създаването на нови технологии. Затова Путин съобщи през септември 2017 година: " Изкуственият разсъдък е бъдещето освен на Русия, само че и на цялото човечество. Който бъде водач в тази сфера, той ще бъде стопанин на света " [3].
По разнообразни аргументи, както либералите като президента на " Сбербанк " Герман Греф, по този начин и силовиците като Сергей Чемезов, началник на " Ростех ", поддържат софтуерния поврат в метода на Русия към модернизацията. За либералите софтуерните нововъведения са единственият метод за ограничение на корупцията и за повишение на успеваемостта на обществените услуги, като се избегне открития конфликт с всемогъщите силовици. Докато за силовиците новите технологии дават обещание освен увеличение на бюджета за защита, само че и нови благоприятни условия за практикуване на надзор над обществото.
Руските водачи са склонни да считат, че могат да трансфорат отсъствието на Русия от предходния софтуерен скок (тъй като не се появи съветски аналог на Гугъл или Alibaba) в свое стратегическо преимущество при развиването на идващото потомство технологии – това е отзвук от остарялото разбиране в руската ера, че изостаналостта крие и преимущества. В този смисъл актуалните съветски ръководители мислят и работят в най-хубавите обичаи на руското прогресистко мислене от 20-те до 60-те години.
Четвъртият фактор е убеждението на Путин, че, за разлика от епохата на Елцин, Русия не се нуждае от един-единствен правоприемник, а от потомство наследници. Той вижда идното предаване на властта като преход от неговото потомство към " поколението на Путин ", в което влизат политици, израснали и образувани по време на неговото ръководство.
Според проучването на " Руский кореспондент ", извършено в края на 2011 година, Путин е основал сегашния съветски хайлайф от дребен кръг претенденти през първото десетилетие на ръководството си [4]. Мнозинството от тях са ученици единствено на два университета, а нито един от най-високопоставените 300 индивида в държавното ръководство не произлиза от Далечния изток на Русия. Най-важната причина за участие в този първокласен кръг е познанството с Путин преди той да е станал президент. Накратко, Русия през последните 18 години е ръководена от един другарски кръг. Това е всичко друго, само че не и меритократична система: болшинството от тези хора не са с специалност, по някакъв метод подготвила ги за днешните им позиции, а са станали членове на ръководещата група поради персоналната си преданост към водача. Макар да няма податки, че президентът се готви да лиши от власт своя кръг другари, той въпреки всичко има намерение да отвори системата, с цел да усили шанса за нейното оцеляване. Затова режимът се нуждае от група лоялно настроени експерти, както и от система, която да ги образова и издига.
Ключово място в проектите на президента за " Русия след Путин " заема бързото издигане на синове и дъщери на висши фигури от сегашния хайлайф. Съществува огромна смяна в кариерните траектории на членовете от листата на чакащите през последните няколко години; в случай че синовете и дъщерите на елита от епохата на Елцин в огромната си част учеха и работеха в чужбина, наследниците на днешния хайлайф постоянно учат на Запад, само че нормално работят в Русия – мнозина от тях за страната. Този развой бе интензивен, само че е и породен от глобите на Запада против Русия.
Роднините на водещите силовици от ерата на Путин уголемяват въздействието си върху финансовата сфера. Дмитрий Патрушев да вземем за пример, наследник на Николай Патрушев – секретар на Съвета за сигурност на Русия и някогашен шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ) – застана отпред на Руската земеделска банка, шестата по величина съветска банка (за него се приказва и че ще стане част от борда на шефовете на Руската железопътна компания). Денис Бортников, наследник на началника на ФСБ Александър Бортников, е член на Борда на шефовете на " ВТБ Банк ", началник на Северозападния районен център. Пьотър Фрадков, наследник на Михаил Фрадков, някогашен министър-председател и шеф на службата за външно разузнаване, е заместник-началник на " Внешекономбанк ", държавната банка за развиване. Сергей Иванов-младши, наследник на някогашния шеф на президентската администрация, е старши вицепрезидент на държавната компания " Сбербанк ", а до неотдавна и член на борда на шефовете на " Согаз ", най-голямата застрахователна компания в Русия. Станислав Чемезов, наследник на Сергей Чемезов, е началник на мощната " Интербизнес груп ". Издигането във властта на Андрей Турчак, новият общоприет секретар на " Единна Русия ", е част от същата наклонност.
В същото време Путин се пробва да отвори системата за водачи, издигнали се по меритократичен метод. Формирането на ново потомство лоялни технократи наподобява е съществена задача за новия заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко. Стратегията на Путин е да отговори на упованията на съветската междинна класа за политическа смяна, предавайки известна власт на ново потомство водачи. През последните два месеца съветското държавно управление назначи девет млади политици за нови губернатори на районите. Водещата характерност за поколението на наследниците на Путин може да се опише с името на романа на австрийския публицист Роберт Музил " Човекът без качества " [5]. Тези хора могат най-добре да бъдат разказани като специалисти по логистиката, без забележими политически убеждения или преданост към дадена общественост. В тази нововъзникваща система Русия ще бъде ръководена от нещо сходно на консултанти, които са лоялни на Путин и ще пазят неговите политики даже когато той към този момент не е на сцената.
Русия след Путин стартира да се обрисува освен тъй като президентът се пробва да я сътвори, само че и тъй като някои от основните играчи в съветския хайлайф също започнаха да се приготвят за действителностите на новата ера. Те започнаха да трансформират достъпа до президента – главния източник за тяхната власт – в политическа валута, която ще резервира цената си и откакто Путин напусне Кремъл. Причина за някои от най-големите кавги през последните месеци най-вероятно е таман упованието за появяването на Русия след Путин. Сред тях е правосъдният развой над някогашния министър на стопанската система Алексей Улюкаев, проведен от Игор Сечин, могъщия началник на " Роснефт ", както и фойерверките и ексцентричните политически дейности на чеченския водач Рамзан Кадиров. Членовете на елита взаимно се боричкат, с цел да си потвърдят какъв брой огромен е техният капацитет за новата ера. Сечин показва въздействието си върху службите за сигурност и правосъдната система, като наказа Улюкаев за съпротивата му против придобиването на " Башнефт " от " Роснефт ". А Кадиров показва качествата си да активизира мюсюлманите в Русия, организирайки импровизиран митинг в Москва против преследването на мюсюлманите-рохинджи в Мианмар (Кадиров избра таман този проблем да разкрие политическата си значителност, тъй като в Мианмар насилниците са будисти, а не християни).
Когато членовете на елита от епохата на Елцин се подготвяха за ерата на новия президент, те търсеха гаранции за опазване на въздействието си отвън Русия, основно на Запад – като продаваха акции на огромни западни компании и установяваха персонални контакти с авторитетни западни политици. Според тях това бе най-хубавата застраховка против неустойчивост вкъщи. Подходът на днешния хайлайф е друг. Гаранциите от чужбина могат да са скъпи, откакто Путин напусне президентството, само че до момента в който той е на власт това би се разглеждало като симптом за непочтеност. Затова елитът през днешния ден се концентрира върху създаване или укрепването на вътрешни политически групировки и обединения. Промяната в тактиката на опозиционния водач Алексей Навални също е симптом за очертаващия се небосвод на Русия след Путин. Вместо просто да разобличава корупцията на режима – както стори с добилите огромна известност видеа против Владимир Якунин, Дмитрий Медведев и напоследък Сергей Приходко – през днешния ден Навални се стреми да убеди публичното мнение в Русия, че предстоящите наследници на Путин са неспособни да ръководят страната. Като поема забележителен персонален риск, противопоставяйки се на Путин, Навални се пробва да покаже на гласоподавателите, че само той има профила на народен водач, кадърен да бъде идващия президент. Накратко, след изборите през 2018 година руснаците към този момент ще живеят в епохата след Путин.
Приемственост в съветската външна политика
Въпреки всички тези значими вътрешни промени, позицията на Путин като водещ фактор във външната политика ще подсигурява, че Русия би могла да продължи нападателните си старания за обезпечаване на своята световна роля. В това отношение нуждата от противопоставяне на американското въздействие ще си остане водещ фактор в съветската външна политика.
Решителен пробив в договарянията по спора в района на Донбас в Украйна по времето на Путин няма да има – даже Москва да допусне прочут прогрес в договарянията сред изборите и Световното състезание по футбол, което ще се организира в Русия през лятото на 2018 година
Москва има намерение да се оправи добре с организирането на Световно състезание, което никой не наподобява податлив да бойкотира, даже заради обстоятелството, че решението на Международния олимпийски комитет да не допусне знамето на Русия на Зимните олимпийски игри показва заплахата Русия да изпадне в интернационална изолираност. Ето за какво през първата половина на 2018 година Русия ще се стреми да заобикаля всяко деяние, което би могло да провокира неприятелски отговор от страна на интернационалната общественост.
Ала съветските сили ще продължат своята интервенция в Сирия, без значение от оповестеното от Путин отчасти евакуиране на войски оттова през декември 2017 година Влиянието на Русия в Близкия изток ще продължи да нараства, за сметка на Съединените щати. Москва ще се опита и да се възползва от рецесията в връзките сред Турция и Запада.
Отношенията сред Съединени американски щати и Русия ще си останат на точката на замръзването. Кремъл ще продължи намерено да бъде неприятелски към Съединени американски щати, външно запазвайки почтително отношение и въздържаност в рецензиите към Доналд Тръмп. Москва се притеснява от нови американски наказания, само че пък се надява някои интернационалните играчи да възприемат последните наказания, наложени от Конгреса на Съединени американски щати, като несъразмерна мярка, застрашаваща ползите на американската политика.
В опит да реализира анулация най-малко на част от глобите, наложени поради анексията на Крим през 2014 година, Москва ще реалокира фокуса си от Съединени американски щати към Европа. Правилно оценявайки възхода на другарски настроени към Русия партии в някои европейски страни, растящото напрежение сред някои държави-членки на Европейския съюз, както и опциите, откриващи се от " Брекзит ", Русия ще се опита да раздели Европейски Съюз от Съединени американски щати, а също и страните от Европейски Съюз една от друга. Възможностите Русия да реализира смяна в режима на наказания през 2018 година не би трябвало да се подценяват, изключително в случай че Москва направи отстъпки по спора в Източна Украйна.
Възникващият стратегически съюз сред Москва и Пекин е най-важният резултат от актуалната рецесия в връзките сред Русия и Запада. Събитията през 2018 година ще са показателни за желанието на Кремъл да обвърже своето икономическо бъдеще с Китай и да се опита да смекчи неналичието на тъждество в силите, като влага в нови военни благоприятни условия и поддържа високо интернационалното си самочувствие. По думите на анализатора Артьом Лукин " Русия се стреми да се нарежда като главен брокер в дипломацията и сигурността в Евразия, оставайки на Китай ролята на стопански водач " [6]. Понякога руснаците съпоставят връзките сред Русия и Китай със съюза сред Франция и Германия, настоявайки, че Русия, сходно на Франция, е световна мощ в региона на сигурността, до момента в който Китай, сходно на Германия, е икономическа суперсила, лишена от упоритости за впускане във военни интервенции. Тази прилика има явни дефекти, за които руснаците избират да си затварят очите. Путин е избрал да гледа на Китай като на геополитически съдружник, а не като на съперник. Руснаците обаче си дават сметка за дълготрайните упоритости, отразени в самодейността на Китай " Един пояс, веднъж ", само че нямат предпочитание да им се опълчват.
Основното предизвикателство за политиката на Русия през идващите години ще се състои в това по какъв начин в хоризонта на епохата след Путин ще се промени вътрешната политика на страната, само че това няма да докара до ограничение на агресивното държание на Русия на интернационалната сцена. Москва най-вероятно ще резервира сегашните си външнополитически цели, даже и откакто Путин напусне Кремъл. Но без него е доста евентуално Русия да се трансформира в слаб интернационален състезател: тъй като по-скоро Путин, а не съветската страна съумя да си извоюва статута на огромна мощ.
*Текстът е оповестен на уеб страницата на Европейския съвет за външна политика.Публикацията стана допустима с финансовата поддръжка на фондация " Роберт Бош "
[1] Yekaterina Schulmann, “How Regime Self-Preservation Could Accidentally Democratize Russia”, Carnegie Moscow Center, 14 December 2017, available at http://carnegie.ru/commentary/75014.
[2] Andrei Kolesnikov, Denis Volkov, “The Perils of Change: Russians’ Mixed Attitudes Toward Reform”, Carnegie Moscow Center, 6 February 2018. Достъпна на: http://carnegie.ru/2018/02/06/perils-of-change-russians-mixed-attitudes-toward-reform-pub-75436.
[3] “Putin Talks Power of Artificial Intelligence”, MSN, 12 September 2017. Достъпна на: https://www.msn.com/en-gb/news/world/putin- talks-power-of-artificial-intelligence/vp-AArPZUt.
[4] Виктор Дятликович, Филипп Чапковский „ Кто есть кто и почему в российской элите” «Социальная сеть» федеральных чиновников. Исследование «РР», Руский Репортер, 7 сентября 2011, №35 (213), http://rusrep.ru/article/2011/09/07/who_is_who.
[5] Роберт Музил. Човекът без качества. София: Атлантис-КЛ, 2009. Превод от немски Любомир Илиев.
[6]Artyom Lukin, “Putin’s Silk Road gamble”, Washington Post, 8 February 2018. Достъпна на: https://www.washingtonpost.com/news/theworldpost/wp/2018/02/08/putin-china/?utm_term=.c1c3c4772fae.
Ще опитаме да го създадем, колкото и рисковано да наподобява това в миг, когато Путин се кани да стартира нов мандат като президент. Въпреки че с лекост ще завоюва изборите през март 2018 година, успеха му ще ознаменува началото на " епохата след Путин " в съветската вътрешна политика, даже и той да продължи да взема решенията в съветската външна политика, което е съвсем несъмнено.
Парадоксът на 2018 година
Парадоксът на 2018 година може да бъде систематизиран по следния метод. Русия е в дълбока обществена, политическа и икономическа рецесия. По думите на съветския политолог Екатерина Шулман " днешната политическа машина работи с малко запаси, работи в режим на спестовност на калориите, а главната ѝ цел е оцеляването, а не експанзията " [1]. Макар и руснаците да са наясно с това положение на нещата, измененията в режима са малко евентуални. Няма сериозна маса от хора, които да желаят радикални промени, а обратно на западните показа руснаците на възраст под 25 години са измежду най-консервативните и пропутински настроени групи в обществото. Показателен признак за днешното време е, че съгласно едно скорошно изследване 50% от съветските момчета в учебна възраст мечтаят да работят в службите за сигурност.
Ала въпреки Русия да не е на ръба на промяна на режима, режимът се трансформира. Предстоящите президентски избори ще слагат началото на Русия след Путин, без значение дали Путин ще остане държавен глава през идващите шест или шестнайсет години. Това е по този начин, тъй като след изборите държанието на огромните политически и стопански играчи в Русия ще се дефинира не от наличието на Путин в системата, а от упованието за неговото слизане от сцената.
Повечето западни анализатори не съумяват да видят появяването на новата ера, основно тъй като позволяват, че пост-Путинова Русия ще бъде анти-Путинова Русия. Смятат, че хладилникът ще завоюва войната с тв приемника – когато паниката от спадащия витален стандарт ограничи триумфите на държавната агитация – и че преобладаващата част от популацията ще се обърне против Путин и неговото завещание.
На множеството западни наблюдаващи им е мъчно да схванат, че за болшинството руснаци Путин не е президент, а същинският създател на постсъветската съветска страна. След съветската анексия на Крим през 2014 година изследванията на публичното мнение демонстрираха, че руснаците преглеждат Путин повече като историческа фигура, в сравнение с като изборно длъжностно лице. Мястото му в публичното схващане е като това на водачите на националноосвободителните придвижвания през 60-те и 70-те години. Следователно неговият правоприемник, който и да е той или тя, ще се показва за страж на наследството на Путин, даже и да има намерение да скъса с него. Анализирайки резултатите от изследването, извършено предишното лято от самостоятелния център " Левада ", Андрей Колесников и Денис Волков заключават, че в съветското публично мнение " няма спор за Путин. Почти никой не оспорва легитимността му като президент. Той е константа, портрет от стената, който към този момент не може да бъде свален ".[2]
Формиране на пост-Путинова Русия
Членовете на съветския хайлайф осъзнават, че президентът към този момент е ангажиран с очертаването на контурите на пост-Путинова Русия. Путин безспорно си дава сметка, че неналичието на всякаква визия за бъдещето на страната трагично ще отслаби неговата позиция в очите на елементарните руснаци. Четири са факторите съгласно нас, които ще бъдат определящи за неговите решения.
Първият е убеждението на Путин, че страната ще се изправи пред враждебна интернационална среда, а противниците ѝ ще употребяват всички налични средства, с цел да я отслабят и фрагментират. Затова той вижда " Русия след Путин " като " Крепостта Русия ". За да запази властта си, Кремъл най-вероятно ще резервира контрола си върху стратегическите промишлености на страната и ще продължи да се отнася деликатно към притока на задграничен капитал, оценявайки преимуществата на огромните непознати вложения основно от позиция на сигурността. Президентът преглежда " Русия след Путин " като комбиниране сред мобилизирано общество и мобилизирана стопанска система, в която даже частните компании, в случай че са задоволително огромни, се преценяват с ползите на страната. Но Путин също по този начин е наясно, че " резултатът от Крим " не може да бъде още един и че легитимността на държавното управление и оцеляването на режима ще зависят от способността му да задоволява главните материални потребности на популацията.
Вторият фактор е убеждението на Путин, че Русия няма какво да завоюва от имитацията на западните институции, казано по различен метод – че Русия би трябвало да подражава на това, което Западът прави (като се намесва във вътрешната политика), а не на това, което той проповядва. Макар мнозина на Запад да съзират в тактиката за " хибридна война " на военачалник Валерий Герасимов нападателно отказване на западния вид външна политика, Москва гледа на нея просто като разбиране на тактиките на Запада. Единствената разлика е в това, че Русия се стреми да провокира митинги на вражеските територии, като с тази цел активизира гневни интернет тролове на виртуалния терен.
Третият фактор е, че в случай че в предишното съветският хайлайф разглеждаше модернизацията като институционални промени в западен жанр, през днешния ден я възприема като средство за поддържане на съветската конкурентоспособност при създаването на нови технологии. Затова Путин съобщи през септември 2017 година: " Изкуственият разсъдък е бъдещето освен на Русия, само че и на цялото човечество. Който бъде водач в тази сфера, той ще бъде стопанин на света " [3].
По разнообразни аргументи, както либералите като президента на " Сбербанк " Герман Греф, по този начин и силовиците като Сергей Чемезов, началник на " Ростех ", поддържат софтуерния поврат в метода на Русия към модернизацията. За либералите софтуерните нововъведения са единственият метод за ограничение на корупцията и за повишение на успеваемостта на обществените услуги, като се избегне открития конфликт с всемогъщите силовици. Докато за силовиците новите технологии дават обещание освен увеличение на бюджета за защита, само че и нови благоприятни условия за практикуване на надзор над обществото.
Руските водачи са склонни да считат, че могат да трансфорат отсъствието на Русия от предходния софтуерен скок (тъй като не се появи съветски аналог на Гугъл или Alibaba) в свое стратегическо преимущество при развиването на идващото потомство технологии – това е отзвук от остарялото разбиране в руската ера, че изостаналостта крие и преимущества. В този смисъл актуалните съветски ръководители мислят и работят в най-хубавите обичаи на руското прогресистко мислене от 20-те до 60-те години.
Четвъртият фактор е убеждението на Путин, че, за разлика от епохата на Елцин, Русия не се нуждае от един-единствен правоприемник, а от потомство наследници. Той вижда идното предаване на властта като преход от неговото потомство към " поколението на Путин ", в което влизат политици, израснали и образувани по време на неговото ръководство.
Според проучването на " Руский кореспондент ", извършено в края на 2011 година, Путин е основал сегашния съветски хайлайф от дребен кръг претенденти през първото десетилетие на ръководството си [4]. Мнозинството от тях са ученици единствено на два университета, а нито един от най-високопоставените 300 индивида в държавното ръководство не произлиза от Далечния изток на Русия. Най-важната причина за участие в този първокласен кръг е познанството с Путин преди той да е станал президент. Накратко, Русия през последните 18 години е ръководена от един другарски кръг. Това е всичко друго, само че не и меритократична система: болшинството от тези хора не са с специалност, по някакъв метод подготвила ги за днешните им позиции, а са станали членове на ръководещата група поради персоналната си преданост към водача. Макар да няма податки, че президентът се готви да лиши от власт своя кръг другари, той въпреки всичко има намерение да отвори системата, с цел да усили шанса за нейното оцеляване. Затова режимът се нуждае от група лоялно настроени експерти, както и от система, която да ги образова и издига.
Ключово място в проектите на президента за " Русия след Путин " заема бързото издигане на синове и дъщери на висши фигури от сегашния хайлайф. Съществува огромна смяна в кариерните траектории на членовете от листата на чакащите през последните няколко години; в случай че синовете и дъщерите на елита от епохата на Елцин в огромната си част учеха и работеха в чужбина, наследниците на днешния хайлайф постоянно учат на Запад, само че нормално работят в Русия – мнозина от тях за страната. Този развой бе интензивен, само че е и породен от глобите на Запада против Русия.
Роднините на водещите силовици от ерата на Путин уголемяват въздействието си върху финансовата сфера. Дмитрий Патрушев да вземем за пример, наследник на Николай Патрушев – секретар на Съвета за сигурност на Русия и някогашен шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ) – застана отпред на Руската земеделска банка, шестата по величина съветска банка (за него се приказва и че ще стане част от борда на шефовете на Руската железопътна компания). Денис Бортников, наследник на началника на ФСБ Александър Бортников, е член на Борда на шефовете на " ВТБ Банк ", началник на Северозападния районен център. Пьотър Фрадков, наследник на Михаил Фрадков, някогашен министър-председател и шеф на службата за външно разузнаване, е заместник-началник на " Внешекономбанк ", държавната банка за развиване. Сергей Иванов-младши, наследник на някогашния шеф на президентската администрация, е старши вицепрезидент на държавната компания " Сбербанк ", а до неотдавна и член на борда на шефовете на " Согаз ", най-голямата застрахователна компания в Русия. Станислав Чемезов, наследник на Сергей Чемезов, е началник на мощната " Интербизнес груп ". Издигането във властта на Андрей Турчак, новият общоприет секретар на " Единна Русия ", е част от същата наклонност.
В същото време Путин се пробва да отвори системата за водачи, издигнали се по меритократичен метод. Формирането на ново потомство лоялни технократи наподобява е съществена задача за новия заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко. Стратегията на Путин е да отговори на упованията на съветската междинна класа за политическа смяна, предавайки известна власт на ново потомство водачи. През последните два месеца съветското държавно управление назначи девет млади политици за нови губернатори на районите. Водещата характерност за поколението на наследниците на Путин може да се опише с името на романа на австрийския публицист Роберт Музил " Човекът без качества " [5]. Тези хора могат най-добре да бъдат разказани като специалисти по логистиката, без забележими политически убеждения или преданост към дадена общественост. В тази нововъзникваща система Русия ще бъде ръководена от нещо сходно на консултанти, които са лоялни на Путин и ще пазят неговите политики даже когато той към този момент не е на сцената.
Русия след Путин стартира да се обрисува освен тъй като президентът се пробва да я сътвори, само че и тъй като някои от основните играчи в съветския хайлайф също започнаха да се приготвят за действителностите на новата ера. Те започнаха да трансформират достъпа до президента – главния източник за тяхната власт – в политическа валута, която ще резервира цената си и откакто Путин напусне Кремъл. Причина за някои от най-големите кавги през последните месеци най-вероятно е таман упованието за появяването на Русия след Путин. Сред тях е правосъдният развой над някогашния министър на стопанската система Алексей Улюкаев, проведен от Игор Сечин, могъщия началник на " Роснефт ", както и фойерверките и ексцентричните политически дейности на чеченския водач Рамзан Кадиров. Членовете на елита взаимно се боричкат, с цел да си потвърдят какъв брой огромен е техният капацитет за новата ера. Сечин показва въздействието си върху службите за сигурност и правосъдната система, като наказа Улюкаев за съпротивата му против придобиването на " Башнефт " от " Роснефт ". А Кадиров показва качествата си да активизира мюсюлманите в Русия, организирайки импровизиран митинг в Москва против преследването на мюсюлманите-рохинджи в Мианмар (Кадиров избра таман този проблем да разкрие политическата си значителност, тъй като в Мианмар насилниците са будисти, а не християни).
Когато членовете на елита от епохата на Елцин се подготвяха за ерата на новия президент, те търсеха гаранции за опазване на въздействието си отвън Русия, основно на Запад – като продаваха акции на огромни западни компании и установяваха персонални контакти с авторитетни западни политици. Според тях това бе най-хубавата застраховка против неустойчивост вкъщи. Подходът на днешния хайлайф е друг. Гаранциите от чужбина могат да са скъпи, откакто Путин напусне президентството, само че до момента в който той е на власт това би се разглеждало като симптом за непочтеност. Затова елитът през днешния ден се концентрира върху създаване или укрепването на вътрешни политически групировки и обединения. Промяната в тактиката на опозиционния водач Алексей Навални също е симптом за очертаващия се небосвод на Русия след Путин. Вместо просто да разобличава корупцията на режима – както стори с добилите огромна известност видеа против Владимир Якунин, Дмитрий Медведев и напоследък Сергей Приходко – през днешния ден Навални се стреми да убеди публичното мнение в Русия, че предстоящите наследници на Путин са неспособни да ръководят страната. Като поема забележителен персонален риск, противопоставяйки се на Путин, Навални се пробва да покаже на гласоподавателите, че само той има профила на народен водач, кадърен да бъде идващия президент. Накратко, след изборите през 2018 година руснаците към този момент ще живеят в епохата след Путин.
Приемственост в съветската външна политика
Въпреки всички тези значими вътрешни промени, позицията на Путин като водещ фактор във външната политика ще подсигурява, че Русия би могла да продължи нападателните си старания за обезпечаване на своята световна роля. В това отношение нуждата от противопоставяне на американското въздействие ще си остане водещ фактор в съветската външна политика.
Решителен пробив в договарянията по спора в района на Донбас в Украйна по времето на Путин няма да има – даже Москва да допусне прочут прогрес в договарянията сред изборите и Световното състезание по футбол, което ще се организира в Русия през лятото на 2018 година
Москва има намерение да се оправи добре с организирането на Световно състезание, което никой не наподобява податлив да бойкотира, даже заради обстоятелството, че решението на Международния олимпийски комитет да не допусне знамето на Русия на Зимните олимпийски игри показва заплахата Русия да изпадне в интернационална изолираност. Ето за какво през първата половина на 2018 година Русия ще се стреми да заобикаля всяко деяние, което би могло да провокира неприятелски отговор от страна на интернационалната общественост.
Ала съветските сили ще продължат своята интервенция в Сирия, без значение от оповестеното от Путин отчасти евакуиране на войски оттова през декември 2017 година Влиянието на Русия в Близкия изток ще продължи да нараства, за сметка на Съединените щати. Москва ще се опита и да се възползва от рецесията в връзките сред Турция и Запада.
Отношенията сред Съединени американски щати и Русия ще си останат на точката на замръзването. Кремъл ще продължи намерено да бъде неприятелски към Съединени американски щати, външно запазвайки почтително отношение и въздържаност в рецензиите към Доналд Тръмп. Москва се притеснява от нови американски наказания, само че пък се надява някои интернационалните играчи да възприемат последните наказания, наложени от Конгреса на Съединени американски щати, като несъразмерна мярка, застрашаваща ползите на американската политика.
В опит да реализира анулация най-малко на част от глобите, наложени поради анексията на Крим през 2014 година, Москва ще реалокира фокуса си от Съединени американски щати към Европа. Правилно оценявайки възхода на другарски настроени към Русия партии в някои европейски страни, растящото напрежение сред някои държави-членки на Европейския съюз, както и опциите, откриващи се от " Брекзит ", Русия ще се опита да раздели Европейски Съюз от Съединени американски щати, а също и страните от Европейски Съюз една от друга. Възможностите Русия да реализира смяна в режима на наказания през 2018 година не би трябвало да се подценяват, изключително в случай че Москва направи отстъпки по спора в Източна Украйна.
Възникващият стратегически съюз сред Москва и Пекин е най-важният резултат от актуалната рецесия в връзките сред Русия и Запада. Събитията през 2018 година ще са показателни за желанието на Кремъл да обвърже своето икономическо бъдеще с Китай и да се опита да смекчи неналичието на тъждество в силите, като влага в нови военни благоприятни условия и поддържа високо интернационалното си самочувствие. По думите на анализатора Артьом Лукин " Русия се стреми да се нарежда като главен брокер в дипломацията и сигурността в Евразия, оставайки на Китай ролята на стопански водач " [6]. Понякога руснаците съпоставят връзките сред Русия и Китай със съюза сред Франция и Германия, настоявайки, че Русия, сходно на Франция, е световна мощ в региона на сигурността, до момента в който Китай, сходно на Германия, е икономическа суперсила, лишена от упоритости за впускане във военни интервенции. Тази прилика има явни дефекти, за които руснаците избират да си затварят очите. Путин е избрал да гледа на Китай като на геополитически съдружник, а не като на съперник. Руснаците обаче си дават сметка за дълготрайните упоритости, отразени в самодейността на Китай " Един пояс, веднъж ", само че нямат предпочитание да им се опълчват.
Основното предизвикателство за политиката на Русия през идващите години ще се състои в това по какъв начин в хоризонта на епохата след Путин ще се промени вътрешната политика на страната, само че това няма да докара до ограничение на агресивното държание на Русия на интернационалната сцена. Москва най-вероятно ще резервира сегашните си външнополитически цели, даже и откакто Путин напусне Кремъл. Но без него е доста евентуално Русия да се трансформира в слаб интернационален състезател: тъй като по-скоро Путин, а не съветската страна съумя да си извоюва статута на огромна мощ.
*Текстът е оповестен на уеб страницата на Европейския съвет за външна политика.Публикацията стана допустима с финансовата поддръжка на фондация " Роберт Бош "
[1] Yekaterina Schulmann, “How Regime Self-Preservation Could Accidentally Democratize Russia”, Carnegie Moscow Center, 14 December 2017, available at http://carnegie.ru/commentary/75014.
[2] Andrei Kolesnikov, Denis Volkov, “The Perils of Change: Russians’ Mixed Attitudes Toward Reform”, Carnegie Moscow Center, 6 February 2018. Достъпна на: http://carnegie.ru/2018/02/06/perils-of-change-russians-mixed-attitudes-toward-reform-pub-75436.
[3] “Putin Talks Power of Artificial Intelligence”, MSN, 12 September 2017. Достъпна на: https://www.msn.com/en-gb/news/world/putin- talks-power-of-artificial-intelligence/vp-AArPZUt.
[4] Виктор Дятликович, Филипп Чапковский „ Кто есть кто и почему в российской элите” «Социальная сеть» федеральных чиновников. Исследование «РР», Руский Репортер, 7 сентября 2011, №35 (213), http://rusrep.ru/article/2011/09/07/who_is_who.
[5] Роберт Музил. Човекът без качества. София: Атлантис-КЛ, 2009. Превод от немски Любомир Илиев.
[6]Artyom Lukin, “Putin’s Silk Road gamble”, Washington Post, 8 February 2018. Достъпна на: https://www.washingtonpost.com/news/theworldpost/wp/2018/02/08/putin-china/?utm_term=.c1c3c4772fae.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ