Поучителна притча за Рая и Ада
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за Рая и Ада, която ще ни научи да оценяваме това, което имаме, предоставена ни от Съновник.бг.
Един наивник умрял при несправедливи условия и защото през целия си земен път се стараел да оказва помощ на хората и да не ги нагрубява, Господ незабавно го настанил в Рая. Още щом дошъл там, на добряка му направило усещане какъв брой е красиво в близост.
Птиците пеели мелодични песни, слънцето греело, а навсякъде полята били осеяни с пъстри цветя. При типа на цялата тази хубост добрякът се извършил с благополучие. Наслаждавал се на всеки прелестен момент и не спирал да благодари, че е на това място.
Един ден обаче го заглождило любознание.
– Щом има Рай, значи и Ад би трябвало да има. Как ли наподобява тогава преизподнята? – замислил се праведникът.
Господ незабавно чул мислите му и тъй като индивидът бил наивник, решил да го награди, като удовлетвори любознанието му. Извикал го при себе си и го отвел пред портите на Ада. Само след момент той отворил големите порти и му посочил какво има зад тях.
Надниквайки в Ада обаче, добрякът мълчалив. Та там всичко изглеждало като в Рая – времето било прелестно, птичките чуроликали, поточетата румоляли… Само хората изглеждали тъжни и при цялата тази хубост не спирали да се тюхкат какъв брой са нещастни.
– Боже, за какво тези индивиди са толкоз нещастни. Не знаят ли, че и при тях има същите богатства като в Рая? – запитал добрякът.
– Не – дал отговор Господ. Те не си дават сметка за това, което имат и се изтезават, че хората в Рая имат освен това от тях. В това се състои тяхното най-голямо наказване.
Виж още:
