Притча за доверието, любовта и приятелството
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за доверието, любовта и другарството, предоставена ни от Съновник.бг.
Живели в миналото трима правилни другари – Доверието, Любовта и Приятелството. Те обитавали дребна спретната къщичка, само че били щастливи, тъй като живеели дружно. Един ден обаче на Любовта ѝ хрумнало, че желае да попътува и незабавно споделила желанията си с останалите.
– Не тъжете за мен другари, аз няма да съм толкоз надалеч!
Всеки път, когато видите двама влюбени да се гледат в любов, знайте, че и аз съм там и ще можете да ме откриете – успокоила ги още тя.
Като схванало за проектите на Любовта, Приятелството също се замислило, че към този момент не му се живее в този дребен дом, като може да населява доста по-голяма къща. Тогава то декларирало на Доверието:
– Ами щом по този начин стоят нещата, аз също мисля да поема по собствен личен път. Но ти недей да тъжиш за мен, аз ще съм напълно близо. Всеки път, когато видиш някой човек да подава ръка на различен, знай, че и аз ще съм там и ти ще можеш да ме откриеш.
При тези дума Доверието се пробвало да си вземе довиждане, само че секунди преди да каже последните си думи, към този момент било останало единствено. Тогава проронило единствено на себе си:
-Мен пък един път загубите ли ме, повече няма по какъв начин да ме имате…
Виж още:
