Поучителна притча за куфара на Бог
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение.Ето една поучителна алегория за куфара на Бог, предоставена ни от.
Земният път на един човек завършил и той се изправил пред Бог. Всевишният държал в ръцете си куфар и този товар разбудил любознанието на мъжа.
– Какво си поставил в тази чанта, Боже? – запитал простосмъртният.
– Само това, което беше твое, до момента в който беше на Земята.
– Значи това са всичките ми движимости? Но по какъв начин съумя да ги побереш единствено в един куфар, Господи? – зачудил се мъжът.
– Сине мой, недей да копнееш за материалните си придобивки, тъй като те не са ти принадлежали. Нима не знаеш, че те принадлежаха на Земята! -учудил се Бог.
– Тогава несъмнено тук си поставил всичките ми гении? – отново полюбопитствал индивидът.
– Недей да мислиш, че гениите ти са твоя благосъстоятелност, тъй като те се появиха в резултат на събитията! – споделил този път Господ.
– Може би в куфара си поставил моите другари? – опитал за следващ път да познае човечецът.
– Не, дребосъче, те бяха единствено част от твоя живот и също няма по какъв начин да са ти благосъстоятелност.
– Тогава най-вероятно тук са жена ми и нашите рожби! – предположил бързо мъжът, като бил сигурен, че този път ще познае.
– Не! Те още по-малко са ти принадлежали. Нима не разбра, че те бяха плод на любовта ти! – рекъл Бог.
Затруднил се мъжът. Той направил още няколко опита да познае какво носи Всевишният в куфара, като предположил, че там се крие или неговото тяло или душата му. Господ обаче още веднъж отхвърлил догатките на индивида, обяснявайки, че човешкото му тяло в никакъв случай не му е принадлежало, тъй като тази обвивка е просто прахуляк, а душата му е Божия благосъстоятелност.
В този миг мъжът не се стърпял и най-сетне отворил куфара, който Бог държал. За най-голяма негова изненада вътре не се криело безусловно нищо. Тогава със сълзи на очи индивидът възкликнал:
– Но това значи, че аз в никакъв случай не съм разполагал с нищо!
– Не си прав, сине мой! – укорил го Господ. – Всеки един миг, който ти имаше на Земята, беше единствено твой. И с всички тези прелестни мигове ти ще приключиш земния си път.
Виж още:
