Поучителна притча за завистта
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за завистта, предоставена ни от, която ще ни научи да ценим това, което имаме.
Живял в миналото един пастир. Той бил толкоз безпаричен, че му се налагало, когато не пасе добитък, да обработва непознатите ниви. Парите обаче все не достигали да изхрани многолюдната си челяд и той постоянно се окайвал за своето състояние.
Един ден, както си стоял пред сиромашката ли барака, около него предходна скъпа карета. Тогава индивидът се разгневил и завистливо си споделил мислено:
– Ето! Някои хора се радват на Божието благоволение и се возят в скъпи файтони, а аз едвам изкарвам пари, едвам не умра от апетит. С какво толкоз аз съм заслужил това злощастие, а оня в каретата живее в лукс и разкош! Ако можех единствено за един-единствен ден да съм на негово място, щях да се усещам като същински късметлия!
Секунди, откакто беднякът по този начин мощно завидял на индивида в каретата, вратата на колата се отворила. От нея обаче не излязъл навирен паралия, а слепец, който едвам пристъпвал напред благодарение на жена си.
– Господи, какъв глупец съм! – възкликнал овчарят, разкайвайки се са завистливите си мисли.
Той чак в този момент осъзнал какъв брой доста има и че в действителност Бог не го е не запомнил, давайки му най-важното нещо на този свят – здравето. От този ден той спрял да недоволства и да се натъжава, когато види по-заможен човек.
Виж още:
