Притча за сляпата вяра
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория, която ще ни покаже до каква степен води сляпата религия, предоставена ни от.
Живял в миналото един доста религиозен човек. Той всеки ден се молел на Господ и не пропущал да му благодари за богатствата в живота си. Един ден обаче селото, в което той живеел, било застигнато от огромно злополучие.
След като дълго време валял проливен дъжд, близката река излязла от коритото си и заляла всички къщи. Плувнали във вода домовете на хората и те взели да се избавят.
– Хайде, дребосъче, идвай с нас! – взели да подканят селяните вярващия човек.
Но той не желал и дума да чуе и упорствал, че няма потребност да си потегля.
– Ако се наложи, Бог, ще ме избави! – повтарял мъжът.
Но бурята ставала все по-силна и водата към този момент можела да се прекоси единствено с лодка.
Затова и съседите на вярващия човек все по-упорито го викали:
– Хайде, качвай се в лодката, че ще загинеш във водата!
– Не, нямам потребност от вас! Ако съм в заплаха, Бог иска ми се притече на помощ! – траял да мърмори мъжът.
Малко след тези думи обаче равнището на водата се покачило още по-рязко и мъжът умрял, а по-късно се изправил и пред самия Всевишен.
– Боже, за какво ме съобщи по този начин. Аз ти посветих целия си живот, а ти не се опита да ме спасиш! – укорил мъжът Господ.
А Бог го погледнал с изненада:
– Малко ли пъти се пробвах да ти оказа помощ! Колко лодки ти пратих…
Виж още:
